Половината от случаите с ХИВ в ЕС са диагностицирани късно
Близо половината от хората, диагностицираните с ХИВ в Европейския съюз през 2022 година, са получили диагнозата си на късен стадий. Това сочат данни на Европейския център за профилактика и надзор върху болесттите, които бяха оповестени в отчет във връзка Световния ден за битка със СПИН на 1 декември.
Това е трайна наклонност, която не се усъвършенства, изясни Анастейша Ферис, основен специалист в организацията по заболявания, излъчени по сексуален път. Изчисленията на центъра сочат, че минават приблизително към 3 години от момента на заразяване до слагането на диагноза. Това е повода
1 на 10 души в Европейски Съюз да живее с ХИВ, без да знае, че е инфектиран, а това способства за повече нови случаи и закъсняло лекуване.
Как може да се реализира усъвършенстване и какви ограничения възнамерява Европейският център за профилактика и надзор върху болесттите, изяснява епидемиологът Анастейша Ферис в изявлението за БНР, елементи от което предлагаме на читателите ни.
След спад на броя на докладваните случаи на инфектирани с ХИВ преди две години на какво се дължи увеличението им в този момент?
В нашата област - ХИВ, хепатит, туберкулоза, заболявания, излъчени по сексуален път, видяхме, че през 2020 година и 2021 година данните демонстрират спад на хората с такива болести. Знаем, че евентуално хората, които са имали потребност от тестване, не са имали достъп до него или в случай че са имали достъп, техните случаи не са били обявени в точния момент. Сега виждаме увеличение на случаите и сме в интервал на възобновяване и възобновяване на работата, която се случваше през 2019 година Опитваме се да я актуализираме за актуалната обстановка след Ковид. Положителните страни след пандемията са, че видяхме, че системите за наблюдаване могат да са по-бързи от когато и да било преди. Много от страните осъвременяват системите си и ги вършат по-дигитални. Това е мъчно и е развой, който лишава години, само че виждаме, че се случва. Страните построиха по-силни връзки и може би осъзнаха, че могат и би трябвало да разчитат една на друга за поддръжка и шерване на научени уроци.
Как се оправя съответно България?
България в действителност беше последната страна в Европейски съюз, която получи грант от Глобалния фонд за битка против СПИН, туберкулоза и малария, който поддържа доста значими стратегии за ХИВ и туберкулоза. Това финансиране към този момент завърши, само че в интервала, когато го имаше, България приложи значими интервенции за предварителна защита - да вземем за пример за понижаване на вредите при хора, които си инжектират опиати, стратегии за лекуване, както и положително тестване в границите на общностите. Знам, че е мъчно финансирането да бъде непокътнато след края на този грант. Важно е обаче в действителност да се подсигурява, че ще има финансиране за действия, които България е видяла, че работят за предварителна защита. Това ще спести средства в дълготраен проект. Финанси за предварителна защита през днешния ден ще спестят разноски за лекуване в бъдеще.
Какви са уроците, научени с помощта на ХИВ, които могат да бъдат приложени при други заболявания?
Едно от най-важните неща, които научихме след повече от три десетилетия на битка с ХИВ, е значимостта от намаляването на стигмата. Когато има огромно стигматизиране, има по-малка възможност хората да се тестват, да одобряват лекуване, да останат на него. Мисля, че видяхме това при Ковид. Опитахме при него никога да не стигматизираме. Вторият урок е работата с хората, които са наранени. Мисля, че това е област, в която бихме могли да се оправим по-добре. Наистина би трябвало да имаме взор върху хората, които са най-засегнати от заболяването, както и да осигурим тяхното присъединяване в създаването на стратегии за предварителна защита, лекуване и при използването на тези начинания. На последно място - значим е прегледът на политиките и свързването им с повече данни. В тази област обстановката с ХИВ е доста по-напреднала от други заболявания. Това е нещо, което се опитваме да разтеглим и в този момент го прилагаме за туберкулоза, хепатит, заболявания, които се предават по сексуален път. Смятаме, че наша съществена задача и повода да съществуваме, е да свързваме мрежи, да поддържаме страните, да построяваме техния потенциал и да използваме данните за осъществяване на дейности.
Това е трайна наклонност, която не се усъвършенства, изясни Анастейша Ферис, основен специалист в организацията по заболявания, излъчени по сексуален път. Изчисленията на центъра сочат, че минават приблизително към 3 години от момента на заразяване до слагането на диагноза. Това е повода
1 на 10 души в Европейски Съюз да живее с ХИВ, без да знае, че е инфектиран, а това способства за повече нови случаи и закъсняло лекуване.
Как може да се реализира усъвършенстване и какви ограничения възнамерява Европейският център за профилактика и надзор върху болесттите, изяснява епидемиологът Анастейша Ферис в изявлението за БНР, елементи от което предлагаме на читателите ни.
След спад на броя на докладваните случаи на инфектирани с ХИВ преди две години на какво се дължи увеличението им в този момент?
В нашата област - ХИВ, хепатит, туберкулоза, заболявания, излъчени по сексуален път, видяхме, че през 2020 година и 2021 година данните демонстрират спад на хората с такива болести. Знаем, че евентуално хората, които са имали потребност от тестване, не са имали достъп до него или в случай че са имали достъп, техните случаи не са били обявени в точния момент. Сега виждаме увеличение на случаите и сме в интервал на възобновяване и възобновяване на работата, която се случваше през 2019 година Опитваме се да я актуализираме за актуалната обстановка след Ковид. Положителните страни след пандемията са, че видяхме, че системите за наблюдаване могат да са по-бързи от когато и да било преди. Много от страните осъвременяват системите си и ги вършат по-дигитални. Това е мъчно и е развой, който лишава години, само че виждаме, че се случва. Страните построиха по-силни връзки и може би осъзнаха, че могат и би трябвало да разчитат една на друга за поддръжка и шерване на научени уроци.
Как се оправя съответно България?
България в действителност беше последната страна в Европейски съюз, която получи грант от Глобалния фонд за битка против СПИН, туберкулоза и малария, който поддържа доста значими стратегии за ХИВ и туберкулоза. Това финансиране към този момент завърши, само че в интервала, когато го имаше, България приложи значими интервенции за предварителна защита - да вземем за пример за понижаване на вредите при хора, които си инжектират опиати, стратегии за лекуване, както и положително тестване в границите на общностите. Знам, че е мъчно финансирането да бъде непокътнато след края на този грант. Важно е обаче в действителност да се подсигурява, че ще има финансиране за действия, които България е видяла, че работят за предварителна защита. Това ще спести средства в дълготраен проект. Финанси за предварителна защита през днешния ден ще спестят разноски за лекуване в бъдеще.
Какви са уроците, научени с помощта на ХИВ, които могат да бъдат приложени при други заболявания?
Едно от най-важните неща, които научихме след повече от три десетилетия на битка с ХИВ, е значимостта от намаляването на стигмата. Когато има огромно стигматизиране, има по-малка възможност хората да се тестват, да одобряват лекуване, да останат на него. Мисля, че видяхме това при Ковид. Опитахме при него никога да не стигматизираме. Вторият урок е работата с хората, които са наранени. Мисля, че това е област, в която бихме могли да се оправим по-добре. Наистина би трябвало да имаме взор върху хората, които са най-засегнати от заболяването, както и да осигурим тяхното присъединяване в създаването на стратегии за предварителна защита, лекуване и при използването на тези начинания. На последно място - значим е прегледът на политиките и свързването им с повече данни. В тази област обстановката с ХИВ е доста по-напреднала от други заболявания. Това е нещо, което се опитваме да разтеглим и в този момент го прилагаме за туберкулоза, хепатит, заболявания, които се предават по сексуален път. Смятаме, че наша съществена задача и повода да съществуваме, е да свързваме мрежи, да поддържаме страните, да построяваме техния потенциал и да използваме данните за осъществяване на дейности.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ