Половината българи взимат под 1000 евро на месец
Близо половината - 49%, от българите получават до 1000 евро месечна заплата, а 28% са в диапазона 1000 - 1500 евро. 32% считат, че обективна заплата за тяхната роля и опит е сред 1500-2000 евро. Това демонстрират данните от изследване на онлайн платформата wherewework, обхващащо пет страни - България, Гърция, Румъния, Молдова и Унгария.
Над 25% от българите не са получили никакво покачване последните две години. Най-лош е този резултат в прилежаща Гърция - над 40% от далите отговор не са получили покачване през последните две години.
В Румъния и Унгария са най-високите чисти заплати на чиновниците, като там е и най-високият % на далите отговор, че получават над 3000 евро месечно. Най-ниски са заплатите в Молдова, а България и Гърция са по средата с съвсем идентични резултати. И в двете страни половината запитани са дали отговор, че взимат заплата под 1000 евро. От страна на работодателите данните са същите - съвсем половината дават заплати под тази сума.
48% от българите биха сменили работата си при поява на по-добра опция, демонстрират още данните. Резултатът в България е най-голям по отношение на другите участващи страни в изследването, а съществена причина за вероятното решение е съществуването на по-атрактивен пакет от заплати и придобивки. Същевременно едвам 12% са тези, които са удовлетворени от работното си място и не биха го сменили.
Данните от България удостоверяват районната наклонност: чиновниците са все по-внимателни към това, което получават в подмяна на труда си, търсейки освен по-високи заплати, само че и смислени и персонализирани придобивки, сподели Костин Тудор, изпълнителен шеф на платформата. Според него работодателите стават все по-наясно с тези упования и съвсем половината от тях обмислят най-малко дребни корекции в своите компенсационни пакети. Той изясни, че в несигурната среда, в която живеем, и двете страни са внимателни.
Във всички страни съществена причина чиновниците да изберат друга оферта за работа са по-високата заплата и по-добрите обществени придобивки. В България на второ място се подрежда опцията за гъвкаво работно време и отдалечена работа, а на последно - за професионално развиване.
Интересно е да се означи, че на въпрос дали биха приели оферта с 20% по-висока заплата, само че не толкоз доста обществени придобивки, българите се замислят и 40% от тях дават отговор със „ Зависи какви са придобивките “.
В България най-често срещаните спомагателни придобивки включват ваучери за храна (51%), частна здравна застраховка (47%) и бонуси за показване (28%). Най-малко публикувани са придобивки като достъп до психолог, спомагателна родителска финансова помощ и зона за отдих или игри в офиса.
В България най-вече работодатели са дали отговор, че обмислят промени в политиката си на заплащане, само че единствено с дребни корекции. Това евентуално се дължи на обстоятелството, че 50% от чиновниците означават, че виждат застой в растежа на заплатите в фирмите си.
Проучването обгръща 8898 чиновници и 990 работодатели в петте страни и е извършено от 15 април до 1 юни. В България са интервюирани 1296 чиновници и 168 работодатели.
Над 25% от българите не са получили никакво покачване последните две години. Най-лош е този резултат в прилежаща Гърция - над 40% от далите отговор не са получили покачване през последните две години.
В Румъния и Унгария са най-високите чисти заплати на чиновниците, като там е и най-високият % на далите отговор, че получават над 3000 евро месечно. Най-ниски са заплатите в Молдова, а България и Гърция са по средата с съвсем идентични резултати. И в двете страни половината запитани са дали отговор, че взимат заплата под 1000 евро. От страна на работодателите данните са същите - съвсем половината дават заплати под тази сума.
48% от българите биха сменили работата си при поява на по-добра опция, демонстрират още данните. Резултатът в България е най-голям по отношение на другите участващи страни в изследването, а съществена причина за вероятното решение е съществуването на по-атрактивен пакет от заплати и придобивки. Същевременно едвам 12% са тези, които са удовлетворени от работното си място и не биха го сменили.
Данните от България удостоверяват районната наклонност: чиновниците са все по-внимателни към това, което получават в подмяна на труда си, търсейки освен по-високи заплати, само че и смислени и персонализирани придобивки, сподели Костин Тудор, изпълнителен шеф на платформата. Според него работодателите стават все по-наясно с тези упования и съвсем половината от тях обмислят най-малко дребни корекции в своите компенсационни пакети. Той изясни, че в несигурната среда, в която живеем, и двете страни са внимателни.
Във всички страни съществена причина чиновниците да изберат друга оферта за работа са по-високата заплата и по-добрите обществени придобивки. В България на второ място се подрежда опцията за гъвкаво работно време и отдалечена работа, а на последно - за професионално развиване.
Интересно е да се означи, че на въпрос дали биха приели оферта с 20% по-висока заплата, само че не толкоз доста обществени придобивки, българите се замислят и 40% от тях дават отговор със „ Зависи какви са придобивките “.
В България най-често срещаните спомагателни придобивки включват ваучери за храна (51%), частна здравна застраховка (47%) и бонуси за показване (28%). Най-малко публикувани са придобивки като достъп до психолог, спомагателна родителска финансова помощ и зона за отдих или игри в офиса.
В България най-вече работодатели са дали отговор, че обмислят промени в политиката си на заплащане, само че единствено с дребни корекции. Това евентуално се дължи на обстоятелството, че 50% от чиновниците означават, че виждат застой в растежа на заплатите в фирмите си.
Проучването обгръща 8898 чиновници и 990 работодатели в петте страни и е извършено от 15 април до 1 юни. В България са интервюирани 1296 чиновници и 168 работодатели.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ