Три правителства решаваха казуса със Зелена карта заради Лев инс на Алексей Петров
Близо пет години се точи сагата на българските застрахователи с интернационалното бюро „ Зелена карта “. Както „ 24 часа “ към този момент писа, страната ни бе сложена под мониторинг още през 2018 година Причината - български компании не изплащат вреди, нанесени от коли застраховани у нас. Натрупаните суми били в размер на 40 млн. евро.
Още през ноември 2017 година българските управляващи са известени от Съвета на бюрата за автомобилно обезпечаване, че " Лев инс " има проблеми с покриването на компенсациите по полиците " Зелена карта " в чужбина и бавят заплащания. Ситуацията ескалира и през март 2018 година бе натрапен мониторинг над нашето бюро със опасността, в случай че сумите не бъдат погасени и въпросът не бъде решен, страната ни да бъде изключена от системата, което значи застраховките на българските водачи да не важат в чужбина.
През 2019 година около банкрута на " Олимпик " казусът още веднъж излезе на дневен ред. Бюрото съобщи, че " Лев инс " му дължи милиони, до момента в който застрахователят отхвърли и даже съобщи, че на него му дължат пари. Обяснението на компанията беше, че отхвърля изплащането на някои искания в чужбина, тъй като са голословни и става дума за застрахователни измами, главно в Италия.
След известно мъртвило, през 2022 година служебният финансов министър Росица Велкова предизвести сътрудниците си, че от 1 януари 2023 година българските водачи може да се окажат без застраховка " Гражданска отговорност " при пътешестване на територията на 48-те страни от системата.
" Има сериозен риск националното ни бюро да бъде изключено от системата " Зелена карта " на идната Генерална асамблея, надлежно от идната година да спре издаването на " Зелена карта " от българските застрахователи ", е записано в стенограмата от съвещанието. Велкова предизвестява, че защото решаването на проблема е записано като изискване за приемането ни в еврозоната, това може да забави влизането ни в нея.
„ Проведени са редица срещи по време на които са разисквани " ограниченията, които следва да бъдат подхванати взаимно от бюрото и " Лев инс " за понижаване отговорностите на застрахователя към бюрото и към други участници в системата " Зелена карта ", споделя Велкова.
На 13 февруари т.г. България трябваше да увери Брюксел, че поетият ангажимент нашето бюро да бъде правилно в заплащанията по катастрофи в чужбина е записан и в закон. Поправка в Кодекса за застраховането бе импортирана от кабинета, само че по този начин и не бе призната от пленарна зала, откакто заседна в икономическата комисия преди второ четене.
Поправката, която бе утвърдена от интернационалните институции, способени по тематиката, вкарваше правилото „ първо плащащ, след това оспорваш “. Асоциацията на българските застрахователи обаче внесе редактиран текст, който на два пъти не бе утвърден от интернационалното бюро. Той бе припознат от ГЕРБ опасенията на сектора и страховете на с аргумента, че поради този текст се чака огромно повишаване на полицата " Гражданска отговорност ". Въпреки, че четирите огромни работодателски асоциации - КРИБ, БСК, АИКБ и БТПП единомислещо поддържаха разновидността, препоръчан от кабинета, той по този начин и не бе признат от предходното национално заседание.
Спорното предложение в него, реализирано след няколко напрегнати съвещания на работната група с сектора, гласеше: " Бюрото заплаща при съблюдаване изискванията и периодите на вътрешните правила на Съвета на бюрата предявените към него гаранционни претенции от други национални бюра във връзка със отговорности на негови членове. " Този текст в действителност преповтаря, само че към този момент в закон разпоредбите, по които работят всички бюра- членове на „ Зелена карта “.
Между двете четения се появи добавка към този текст: "...когато са показани документи за годност на претенцията, в това число банково извлечение за заплащане на повреденото лице или неговите наследници. " Аргументът – да не се разреши източване на наши компании през застрахователни измами в чужбина. Точно тя бе припозната от депутатите на ГЕРБ, „ Възраждане “ и „ Български напредък “.
По време на дебатите ръководителят на българското бюро „ Зелена карта “ Борислав Богоев съобщи: " Правилата бюрото ги съблюдава, само че то има директорски съвет от седем души. Когато те решат да стопираме да плащаме, минаваме на спешен режим - банкова гаранция ". И разгласи още, че казусът, поради който се вършат тези промени в действителност към този момент се почиства, като старите отговорности от близо 20 млн. евро през 2018 година към този момент са свити до 792 претенции за гаранции за 4,8 млн. евро към 2021 година Според него, в същия интервал, гаранционните претенции към други бюра са нарастнали над 6 пъти.
Това лято, по време на настоящия парламент настъпи цялостен поврат по противоречивия проблем. ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия, които бойкотираха измененията в предходния парламент, изненадващо ги поддържаха. По същото време, изпълнителният шеф на Съюза за стопанска самодейност и основател на " Лев инс " Алексей Петров съобщи пред БНР: " Видях новото предложение и в този момент споделям на вас и вашите слушатели: Аз няма да се занимавам с това. За мен безусловно всичко е задоволително. За мен е задоволително и да не се трансформира законът, и да се одобри каквото и да е. Въпросът е по-късно да се носи отговорност. Ако това, което се одобри, донесе нови вреди, чакам, че застрахователите ще съдят страната. Нека да го одобри по този начин Народното събрание и да забележим след 2-3 години какъв ще е резултатът ".
И добави: " от момента, в който е зародил този проблем с източването, с краденето на пари на българските жители през застрахователите от репортери по " Зелена карта ", аз и значителен екип се занимавахме близо 4-5 години и сведохме настояванията към България на вреди, на банкови гаранции сред 7 и 9 пъти. От 19 млн. евро са стигнали до 2-3. В същото време в другите страни настояванията са се нараснали с 8-10 пъти. Това значи, че ние сме си свършили работата, в частност " Лев инс " си е свършила работата, тъй като " Лев инс " е финансирала предотвратяването в някаква степен, бих споделил, противодействието на тази незаконна скица, в която има и хора от България, били на високи позиции, и въпреки това имаме някакви данни за опити за лобиране и към европейски служители ".
Още през ноември 2017 година българските управляващи са известени от Съвета на бюрата за автомобилно обезпечаване, че " Лев инс " има проблеми с покриването на компенсациите по полиците " Зелена карта " в чужбина и бавят заплащания. Ситуацията ескалира и през март 2018 година бе натрапен мониторинг над нашето бюро със опасността, в случай че сумите не бъдат погасени и въпросът не бъде решен, страната ни да бъде изключена от системата, което значи застраховките на българските водачи да не важат в чужбина.
През 2019 година около банкрута на " Олимпик " казусът още веднъж излезе на дневен ред. Бюрото съобщи, че " Лев инс " му дължи милиони, до момента в който застрахователят отхвърли и даже съобщи, че на него му дължат пари. Обяснението на компанията беше, че отхвърля изплащането на някои искания в чужбина, тъй като са голословни и става дума за застрахователни измами, главно в Италия.
След известно мъртвило, през 2022 година служебният финансов министър Росица Велкова предизвести сътрудниците си, че от 1 януари 2023 година българските водачи може да се окажат без застраховка " Гражданска отговорност " при пътешестване на територията на 48-те страни от системата.
" Има сериозен риск националното ни бюро да бъде изключено от системата " Зелена карта " на идната Генерална асамблея, надлежно от идната година да спре издаването на " Зелена карта " от българските застрахователи ", е записано в стенограмата от съвещанието. Велкова предизвестява, че защото решаването на проблема е записано като изискване за приемането ни в еврозоната, това може да забави влизането ни в нея.
„ Проведени са редица срещи по време на които са разисквани " ограниченията, които следва да бъдат подхванати взаимно от бюрото и " Лев инс " за понижаване отговорностите на застрахователя към бюрото и към други участници в системата " Зелена карта ", споделя Велкова.
На 13 февруари т.г. България трябваше да увери Брюксел, че поетият ангажимент нашето бюро да бъде правилно в заплащанията по катастрофи в чужбина е записан и в закон. Поправка в Кодекса за застраховането бе импортирана от кабинета, само че по този начин и не бе призната от пленарна зала, откакто заседна в икономическата комисия преди второ четене.
Поправката, която бе утвърдена от интернационалните институции, способени по тематиката, вкарваше правилото „ първо плащащ, след това оспорваш “. Асоциацията на българските застрахователи обаче внесе редактиран текст, който на два пъти не бе утвърден от интернационалното бюро. Той бе припознат от ГЕРБ опасенията на сектора и страховете на с аргумента, че поради този текст се чака огромно повишаване на полицата " Гражданска отговорност ". Въпреки, че четирите огромни работодателски асоциации - КРИБ, БСК, АИКБ и БТПП единомислещо поддържаха разновидността, препоръчан от кабинета, той по този начин и не бе признат от предходното национално заседание.
Спорното предложение в него, реализирано след няколко напрегнати съвещания на работната група с сектора, гласеше: " Бюрото заплаща при съблюдаване изискванията и периодите на вътрешните правила на Съвета на бюрата предявените към него гаранционни претенции от други национални бюра във връзка със отговорности на негови членове. " Този текст в действителност преповтаря, само че към този момент в закон разпоредбите, по които работят всички бюра- членове на „ Зелена карта “.
Между двете четения се появи добавка към този текст: "...когато са показани документи за годност на претенцията, в това число банково извлечение за заплащане на повреденото лице или неговите наследници. " Аргументът – да не се разреши източване на наши компании през застрахователни измами в чужбина. Точно тя бе припозната от депутатите на ГЕРБ, „ Възраждане “ и „ Български напредък “.
По време на дебатите ръководителят на българското бюро „ Зелена карта “ Борислав Богоев съобщи: " Правилата бюрото ги съблюдава, само че то има директорски съвет от седем души. Когато те решат да стопираме да плащаме, минаваме на спешен режим - банкова гаранция ". И разгласи още, че казусът, поради който се вършат тези промени в действителност към този момент се почиства, като старите отговорности от близо 20 млн. евро през 2018 година към този момент са свити до 792 претенции за гаранции за 4,8 млн. евро към 2021 година Според него, в същия интервал, гаранционните претенции към други бюра са нарастнали над 6 пъти.
Това лято, по време на настоящия парламент настъпи цялостен поврат по противоречивия проблем. ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия, които бойкотираха измененията в предходния парламент, изненадващо ги поддържаха. По същото време, изпълнителният шеф на Съюза за стопанска самодейност и основател на " Лев инс " Алексей Петров съобщи пред БНР: " Видях новото предложение и в този момент споделям на вас и вашите слушатели: Аз няма да се занимавам с това. За мен безусловно всичко е задоволително. За мен е задоволително и да не се трансформира законът, и да се одобри каквото и да е. Въпросът е по-късно да се носи отговорност. Ако това, което се одобри, донесе нови вреди, чакам, че застрахователите ще съдят страната. Нека да го одобри по този начин Народното събрание и да забележим след 2-3 години какъв ще е резултатът ".
И добави: " от момента, в който е зародил този проблем с източването, с краденето на пари на българските жители през застрахователите от репортери по " Зелена карта ", аз и значителен екип се занимавахме близо 4-5 години и сведохме настояванията към България на вреди, на банкови гаранции сред 7 и 9 пъти. От 19 млн. евро са стигнали до 2-3. В същото време в другите страни настояванията са се нараснали с 8-10 пъти. Това значи, че ние сме си свършили работата, в частност " Лев инс " си е свършила работата, тъй като " Лев инс " е финансирала предотвратяването в някаква степен, бих споделил, противодействието на тази незаконна скица, в която има и хора от България, били на високи позиции, и въпреки това имаме някакви данни за опити за лобиране и към европейски служители ".
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ