Екологичната цена на традициите: Как правилно да се разделим с мартениците?
Близо месец след празника Баба Марта идва време за делене с обичайните знаци. Народните поверия изискват мартениците да се слагат на цъфнало плодно дърво или под камък. Това нормално се случва на празниците Младенци, Благовещение или при първата забелязана прелетна птица.
Гл. ас. доктор Милена Любенова от Института за етнология и фолклористика към Българска академия на науките изяснява дълбоката символика. Тя показва, че аленият цвят носи особено значение за плодородието.
Червеният цвят, свързва се главно с продуциращите сили. Слагайки го на плодородното дръвче, хората са по този начин, това е един тип доброжелание за добра годишна продукция. Когато престои известно време мартеничката под камък, според какви по този начин инсекти, буболечки са се събрали, хората са гадаели каква ще бъде годината от позиция на животните, които отглеждат.
В предишното първообразът на мартеницата е бил елементарен червен конец без пластмасови детайли. Днес обаче всеобщо се употребяват синтетични материали, които заплашват околната среда. Еколозите предизвестяват, че актуалните декорации постоянно вредят на природата.
Мартениците от синтетични материали като акрил и полиестер не се разграждат по натурален път. Те се трансформират в микропластмаси, които замърсяват почвата за десетилетия. Екологът Данита Заричинова акцентира заплахите за растителността и развиването на дърветата.
Когато сложим на едно младо стръкче пластмасова мартеница, и го притиснем, го свием, след време това стръкче ще порасне, и мартеницата ще му пречи за развиването, тъй като тя няма да се разгради, както би се разградила една естествена мартеница. Няма да сме по-здрави, в случай че оставяме пластмаса под камък или на дърво.
Изследванията демонстрират, че плътно вързаните влакна пречат на надебеляването на младите клончета. Това води до деформации и може да аргументи изсъхване на части от дървото. Освен това животни като птици могат да се заплетат в мартениците или да ги обхванат. Това постоянно води до съдбовни пострадвания или гибел на птиците.
Гл. ас. доктор Милена Любенова напомня, че първоначално традицията е била изцяло безобидна за природата.
Първообразът на мартеницата е просто един елементарен червен конец, който се е слагал на децата…Това няма по какъв начин да се е отразявало тогава под някаква форма.
Много българи към този момент трансформират метода, по който съблюдават остарелия бит. Борислава Радоева споделя, че избира да пази знаците у дома, с цел да не вреди на клоните.
Аз персонално си ги прибирам в кутийка или зависи от кого ми е индивидът, си ги прибирам в настрана пликче. Не се връзват по дърветата, тъй като са от изкуствена материя, и това въздейства доста зле на дърветата. Остават свити, повреждат клоните и дървото не може да се развива.
Традицията на 1 март се закичваме с мартеници за здраве и триумф е позната и отвън нашите граници. Проф. Живка Колева-Златева споделя за интереса на задграничните студенти към българския бит.
Подарих мартенички на моите студенти. Имах интернационални групи, които включваха студенти от Канада, Румъния, Франция, с изключение на германци. На всички тях фактически доста им хареса тази концепция, този бит и в този момент чакам всички те да са закачили мартеничките си надлежно на дървета. И мартениците, които подарих, бяха от вълна, бяха ръчна направа.
Природозащитниците от „ Зелени Балкани “ поучават хората да носят знаците по-дълго време. Те предлагат преработване вместо оставяне на синтетични влакна в природата. Червеният цвят има апотропеен темперамент и защищава от зли сили съгласно националните вярвания. За да запазим околната среда чиста, е наложително да използваме единствено вълна и памук.
