Близо хиляда български военни лекари и медицински сестри са били

Близо хиляда български военни лекари и медицински сестри са били част от интернационалните задачи единствено през последните 20 години. Те са работили един до друг с сътрудниците си от НАТО и Европейския съюз в едни от най-опасните точки на света – военни спорове, минни полета, полеви лечебни заведения, лагери с хиляди бежанци. 

 

В актуалния свят, в който терористични офанзиви, военни спорове и естествени бедствия не са изключение, военните медици са онази „ тиха войска “, която води война не с оръжие, а със познания, кураж и всеотдайност. Те заслужават освен самопризнание, само че и поддръжка, тъй като тяхната работа е гаранция за живота и здравето на мнозина, там където рискът е максимален.

Военният доктор е човек, който умее да мисли бързо и да работи уверено, когато има единствено секунди за избор. Той би трябвало да сложи диагноза под обстрел, да направи животоспасяваща интервенция в спонтанна операционна или да изведе пациент през зона, в която няма никаква сигурност. И най-важното – да пази успокоение и вяра за хората към себе си.

 

Затова и днешният празник е освен дата в календара, а самопризнание за една специалност, в която рискът е всекидневие, а цената – човешкият живот.

 

ВМА през днешния ден обръща взор и към новото потомство – млади лекари и медицински сестри, подготвени по тристранния план сред академията, Висшето военноморско учебно заведение „ Н. Й. Вапцаров “ и Медицинския университет – Варна. Те още с дипломирането си поемат задачи зад граница, приемайки го не като обвързване, а като предопределение. От лечебното заведение оповестяват, че напълно скоро един от тези млади експерти ще стъпи на Антарктида като част от българската полярна експедиция.

За рождена дата на българската военномедицинска работа се приема 1 септември 1878 година, когато с публична заповед доктор Константин Бонев е назначен за шеф на новосъздадената военномедицинска част към Българската земска армия.