Близо една четвърт от гласуващите по принцип избиратели все още

Близо една четвърт от гласуващите по принцип гласоподаватели към момента не са решили дефинитивно за кого ще гласоподават на изборите на 9 юни. Става дума за към 600 хиляди души, чиито гласове могат да повлияят съществено на резултатите в една или друга посока.

Това сочат данни от представително изследване измежду пълнолетното население в страната за публичните и политическите настройки, извършено от организация " Медиана " със лични средства измежду 978 души в интервала 12 - 18 май.

Данните демонстрират, че все още ГЕРБ е на първа позиция със сериозна преднина пред всички други вормации. Второто място заемат към този момент " Възраждане " с 12% разлика от партията на Бойко Борисов. Следва Движение за права и свободи, чийто електорат наподобява мощно мобилизиран. ПП-ДБ към този момент са четвърта позиция. Според настройките все още в идващия парламент влизат също Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ. Сериозно шансове имат още три обединения - " Синя България ", " Левицата " и " Солидарна България ". Наблюдава се търсене на опция на обичайните партии както в ляво то ( " Левицата " и " Солидарна България " ), по този начин и в дясното политически пространство ( " Синя България " ).

Изследването регистрира песимизъм и съмнение към изборите. Сред хората доминира чувството, че изборите са " залъгалка " за гласоподавателите, а кой и по какъв начин ще ръководи се взема решение от други сили вън от изборния развой. Това предопределя от води и до търсене на различни политически обединения, както и до ниска изборна интензивност. " Медиана " регистрира, че гласоподавателите са хванати в самобитен психически капан. Все повече от гласоподавателите са уверени, че от изборите нищо не зависи и не гласоподават. В резултат от това гласоподават единствено твърдите електорати и купените гласоподаватели, което пък удостоверява извода - " от изборите нищо не зависи ". За вота на 9 юни се чака още веднъж да е ниска изборната интензивност и да гласоподават сред 2.5 и 2.7 млн. души.

Достига се до обезценяване на самите избори, до превръщането им самобитна борба на ентусиасти, а не спор по какъв начин да живеем и накъде вървим, обобщават от " Медиана ". Така европейските избори се правят оценка като доста значими едвам от 35% от гласоподавателите, а парламентарните - от единствено 52%. " Целенасочено или не, обществото е накарано да не помни, че изборите в последна сметка са доста значима борба, на първо място, за пари - за парите от нашите налози, за това кой и по какъв начин ги разпределя и по какъв начин ги харчи, какво ще получим, по какъв начин ще живеем ", заключават от организацията.