Притча за двата избора в живота
Близо до огромна гора се издигали два манастира. Единият бил преди началото на гората, а вторият - чак на другия край. В средата на гората пък живеела пума, която ловувала гризачи и ходела на разходки към двата манастира.
Веднъж обаче котката извадила неприятен шанс. В продължение на три дни не съумяла да си хване нито едно мишле и към този момент била извънредно гладна. Притисната от глада, тя решила да посети един от манастирите и да види какви останки от човешка храна може да откри там. Знаела по кое време сервират вечерята, тъй че не било мъчно да планува по кое време да иде.
Въпреки това концепцията затруднила котката. Пред нея се появили два избора - зачудила се до кой от двата манастира да иде. В единия знаела, че сервират постоянно вкусни блюда от риба. Във втория манастир храната пък не ухаела по този начин примамливо, само че пък била в по-големи количества.
Стояла котката и се чудела, а стомахът ѝ къркорел от апетит. На няколко пъти поемала ту към единия манастир, ту към другия, само че все не можела да реши какво да направи и се прибирала.
В дин миг въпреки всичко стигнала до единия манастир, само че се оказало, че е закъсняла. Тогава тя тръгнала към другия, само че до момента в който стигне и до него, се оказало прекомерно късно...
Притчата ни припомня, че в живота, постоянно сме изправени пред два избора. Но пробвайки се да вземем най-хубавото решение, отделяме прекомерно доста време в чудене.
А животът си минава около нас и най-после към този момент е късно - изтървали сме момента. Затова би трябвало да действаме, а освен да размишляваме и отлагаме. Какъвто и избор да създадем, няма да сгрешим, тъй като все ще ни води някъде.
