Близо 800 милиона лева годишно не влизат в държавния бюджет

Близо 800 милиона лв. годишно не влизат в държавния бюджет поради лъжливи схеми с Данък добавена стойност , демонстрира разбор, представен от в. „ 24 часа “. Макар сумата да е доста по-ниска от рекордните 2,6 милиарда лева през 2010 година , загубите за фиска остават съществени.

Според данъчни специалисти , забележителна роля за ограничението на измамите има внедрената осведомителна система за разбор и оценка на риска , която разрешава по-ефективно идентифициране на съмнителни покупко-продажби и участници в схеми за източване на Данък добавена стойност.

Две съществени групи измами

По информация от специалисти на Национална агенция за приходите, измамите с Данък добавена стойност се разделят на две съществени групи :

Укриване на отговорности – прилагано от компании с действителна активност, които икономисват налог посредством необявени доходи, продажби без фактура, покупко-продажби на занижени цени или скрити количества.

Източване на Данък добавена стойност – посредством фиктивни разноски и подправени фактури , които завишават данъчния заем, без действителна икономическа активност.

Новите схеми – строителство, парцели и заплащане в брой

Сред новите форми на Данък добавена стойност измами се отличава скица, прилагана в строителния бранш след взрива на пазара на недвижими парцели. Инвеститор строи и продава жилища, като покупко-продажбите се изповядват по данъчна оценка , надалеч под действителната пазарна стойност – процедура, която по закон е позволена.

При постигане на прага за регистрация по Данък добавена стойност (160 хиляди лева за 2024 г.), компанията се закрива , а активите ѝ се трансферират в нова. Тя стартира нов план – схемата се повтаря , а Данък добавена стойност не се начислява. Този модел се употребява освен в строителството, само че и в други браншове.

Допълнително, злоупотреби се правят и посредством кешови заплащания , с които се заобикаля освен Данък добавена стойност, само че и други налози. Брокери алармират, че купувачи постоянно оферират с до 50% по-висока цена , в случай че договорката се реализира напълно или отчасти в брой. Строители също оферират отстъпки при кешово заплащане , с цел да избегнат облагане.

Пример за скрити пари в имотни покупко-продажби

В някои случаи, разликата сред цена при договорка с ипотека и без ипотека доближава до 120 хиляди евро , като има образци за суми над 200 хиляди евро , които остават отвън регистрите. Част от тези средства постоянно се дават от така наречен „ скрити вложители “ , които нямат заявен генезис на парите. Те финансират строителството, получават парцели на занижени цени и след това ги продават, легализирайки „ сивия “ капитал .

Трудно доказуеми, само че извънредно доходоносни

Схемите постоянно се потвърждават мъчно. Най-често глобите са санкции за нарушение на лимита за заплащания в брой – 10 000 лева За физически лица санкцията е 25% от сумата , за компании – 50% . Въпреки това, облагите от укрития Данък добавена стойност нормално покриват и глобите , което обезсмисля предварителната защита.

Къде са най-вече измами?

Най-рисковите браншове съгласно Национална агенция за приходите са:

Именно в тези сфери са съсредоточени огромна част от настоящите инспекции и контролни дейности на данъчната администрация.