Мяра: 80% от българите винят институциите за нелегалните домове за възрастни
Близо 80% от българите считат, че най-виновни за проблема с незаконните домове за възрастни хора са отрасловите институции. Това демонстрират данните от бърз самостоятелен телефонен сондаж на социологическа организация " Мяра ", оповестиха от организацията.
Изследването е осъществено сред 12 и 16 юни измежду 800 пълнолетни български жители. Сондажът цели да построи бързи хипотези по тематиката, обвързвана с домове за възрастни хора, нашумяла в публичното пространство, показват от организацията.
Вината за въпросите с незаконните домове за възрастни хора българите подреждат по този начин: отчетливо най-виновни са отрасловите институции, със сериозна виновност са притежатели и ръководещи такива домове, а по-назад, с изравнена отговорност, са законодателите и околните. По-малка, въпреки и значима, е виновността и на всички, които са знаели, в това число и чиновниците в такива домове.
По отношение на проблема с незаконните домове за възрастни хора, запитаните имаха опция да дават повече от един отговор. 79.4% от запитаните в тематичния сондаж намират виновност у институциите, които дават отговор за контрола по тези въпроси, за 64.7% отговорни са притежатели и управлението на такива домове. За 40.9% отговорни са хората, които са приемали законите по тези въпроси, а 40.4% показват, че отговорни са околните, които са оставили възрастните хора в такива домове. Според 35.7% отговорни са хора, които са знаели, а са мълчали. За 29.4% отговорни са чиновниците в такива домове. На мнението, че отговорни са самите възрастни хора, които евентуално са се съгласили, са 3.5 на 100. Има и известни дялове на съмнение, демонстрират данните от изследването.
Помолени, доколкото е допустимо, да изключат медийните изявления и вести от последните седмици, 39.2% от респондентите споделят, че са чували за неприятно отношение към възрастни хора в домове за настаняване. Независимо от присъщата в такива проблеми декларативност на отговорите, тези близо четиридесет %, или две пети, свидетелстват за немалка известност на казуса – въпреки и не в болшинство, показват от социологическата организация.
Според данните от изследването домашната среда получава автоматизирана поддръжка, даже при нужда от специфична грижа. На въпроса: „ Когато човек е възрастен и има потребност различен да се грижи за него – за хранене, банкет на медикаменти и други потребности – кое от следните е по-добре, съгласно Вас персонално? “, 69.4 на 100 показват, че е по-добре човек да остане у дома, без значение от вероятните компликации, 22.8% са на мнение, че е по-добре човек да получава грижа в профилирано заведение, без значение, че се затруднява връзката с дома. Останалите се затрудняват да посочат отговор, сочат данните от изследването.
От социологическата организация разясняват, че тематиката е прекомерно деликатна, както и следва да се регистрира сериозен % на обществено желателни или автоматизирани отговори. Социолозите показват, че са съществени разликите в отговорите на най-младите и най-възрастните участници в сондажа, като над три четвърти от респонденти на възраст седемдесет и повече години застъпват мнението, че е най-добре човек да си остане у дома, без значение от вероятните компликации, до момента в който сходно мнение застъпват по-малко от половината измежду най-младите.
Сходни са данните, които записва пробен и провокативен въпрос – „ Ако Вие персонално изпаднете в обстановка, в която не можете да се грижите за себе си, кое от следните е по-близо до Вашата настройка? “ - 64.1% дават отговор, че държат да останат вкъщи, а не в профилирано заведение, до момента в който 29.5% не държат да останат вкъщи, може и да одобряват профилирано заведение. Останалите се двоумят в отговора. Следва да се има поради, че при тези отговори огромно въздействие биха могли да оказват съответните житейски обстановки, както и отдалечеността на вероятността за остаряване.
Така, да вземем за пример, близо три четвърти от най-младите показват, че в случай че са в сходна обстановка, не държат да останат вкъщи и биха приели профилирано заведение, до момента в който по-малко от една десета от най-възрастните биха избрали тази алтернатива, демонстрират още данните от изследването.
Изследването е осъществено сред 12 и 16 юни измежду 800 пълнолетни български жители. Сондажът цели да построи бързи хипотези по тематиката, обвързвана с домове за възрастни хора, нашумяла в публичното пространство, показват от организацията.
Вината за въпросите с незаконните домове за възрастни хора българите подреждат по този начин: отчетливо най-виновни са отрасловите институции, със сериозна виновност са притежатели и ръководещи такива домове, а по-назад, с изравнена отговорност, са законодателите и околните. По-малка, въпреки и значима, е виновността и на всички, които са знаели, в това число и чиновниците в такива домове.
По отношение на проблема с незаконните домове за възрастни хора, запитаните имаха опция да дават повече от един отговор. 79.4% от запитаните в тематичния сондаж намират виновност у институциите, които дават отговор за контрола по тези въпроси, за 64.7% отговорни са притежатели и управлението на такива домове. За 40.9% отговорни са хората, които са приемали законите по тези въпроси, а 40.4% показват, че отговорни са околните, които са оставили възрастните хора в такива домове. Според 35.7% отговорни са хора, които са знаели, а са мълчали. За 29.4% отговорни са чиновниците в такива домове. На мнението, че отговорни са самите възрастни хора, които евентуално са се съгласили, са 3.5 на 100. Има и известни дялове на съмнение, демонстрират данните от изследването.
Помолени, доколкото е допустимо, да изключат медийните изявления и вести от последните седмици, 39.2% от респондентите споделят, че са чували за неприятно отношение към възрастни хора в домове за настаняване. Независимо от присъщата в такива проблеми декларативност на отговорите, тези близо четиридесет %, или две пети, свидетелстват за немалка известност на казуса – въпреки и не в болшинство, показват от социологическата организация.
Според данните от изследването домашната среда получава автоматизирана поддръжка, даже при нужда от специфична грижа. На въпроса: „ Когато човек е възрастен и има потребност различен да се грижи за него – за хранене, банкет на медикаменти и други потребности – кое от следните е по-добре, съгласно Вас персонално? “, 69.4 на 100 показват, че е по-добре човек да остане у дома, без значение от вероятните компликации, 22.8% са на мнение, че е по-добре човек да получава грижа в профилирано заведение, без значение, че се затруднява връзката с дома. Останалите се затрудняват да посочат отговор, сочат данните от изследването.
От социологическата организация разясняват, че тематиката е прекомерно деликатна, както и следва да се регистрира сериозен % на обществено желателни или автоматизирани отговори. Социолозите показват, че са съществени разликите в отговорите на най-младите и най-възрастните участници в сондажа, като над три четвърти от респонденти на възраст седемдесет и повече години застъпват мнението, че е най-добре човек да си остане у дома, без значение от вероятните компликации, до момента в който сходно мнение застъпват по-малко от половината измежду най-младите.
Сходни са данните, които записва пробен и провокативен въпрос – „ Ако Вие персонално изпаднете в обстановка, в която не можете да се грижите за себе си, кое от следните е по-близо до Вашата настройка? “ - 64.1% дават отговор, че държат да останат вкъщи, а не в профилирано заведение, до момента в който 29.5% не държат да останат вкъщи, може и да одобряват профилирано заведение. Останалите се двоумят в отговора. Следва да се има поради, че при тези отговори огромно въздействие биха могли да оказват съответните житейски обстановки, както и отдалечеността на вероятността за остаряване.
Така, да вземем за пример, близо три четвърти от най-младите показват, че в случай че са в сходна обстановка, не държат да останат вкъщи и биха приели профилирано заведение, до момента в който по-малко от една десета от най-възрастните биха избрали тази алтернатива, демонстрират още данните от изследването.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ