ЦСКА е люпилня на таланти и едва ли има някой,

ЦСКА е люпилня на гении и надали има някой, който да се съмнява в това. През армейската школа са минали едни от най-големите имена, не просто в българския, а в международния волейбол. Тя оставя дълготраен отпечатък върху развиването, освен на полето, само че и в житейски проект. Целта е една – сполучлив играч, който се построява като заслужен човек. Поредният гений, поел по този път, е Никола Великов. Едва навършил 17 години той към този момент е част от мъжкия състав на Сашо Попов. Разпределителят се отличи с доста положително включване за успеха над Монтана в зала „ Младост “ предходната седмица, помагайки за поврат от 1:2 до 3:2. Ето какво сподели младокът пред клубния ни уебсайт cskavolley.com.

Никола, поздравления за хубавото ти включване в Монтана. Какво е чувството да допринесеш за победа на обичания клуб?

– Благодаря за топлите думи. Радвам се, че помогнах на тима и успяхме да измъкнем този мач. Щастлив съм най-много от успеха, тъй като имахме потребност от нея.
ЦСКА с трагичен поврат против Монтана
Влезе в сложна обстановка, когато играта, доста или малко, не се получаваше. Беше ли обезпокоен?

– Определено. Имаше терзание у мен, няма по какъв начин да е било по различен метод, тъй като доста желаех да спечелим. Но по-опитните към мен ми дадоха кураж да играя на максимума и да покажа най-хубавото от себе си.

Колко е мъчно за един 17-годишен юноша да получи сходна роля?

– Моят пост е доста виновен и някои решения могат да трансформират хода на целия мач, като оказват огромно въздействие върху играта. Това никога не значи, че ми е по-трудно в сравнение с други млади волейболисти, просто специфичност на играта. Опитах се да не мисля в тази посока, а просто да оказа помощ на тима.

Постът в действителност е характерен и изисква повече време, до момента в който се навлезе в него…

– Да, по този начин е. Има към момента едно чувство на неустановеност, тъй като играя при мъжете и отговорността е доста по-голяма. Това чувство да вземем за пример липсва при старшата възраст на юношите, където главно съм на полето. Но за това са и моите опитни съотборници, които пробват да ми оказват помощ с каквото могат.

Как се почувства при започване на сезона, когато Сашо Попов те привика и ти сподели, че ще бъдеш в мъжкия състав?

– Г-н Попов ме извика и ми сподели, че ми гласоподава цялостно доверие да бъда втори разпределител този сезон при мъжете. Определено доста се зарадвах, това ме стимулира още повече да упражнявам. Това ми споделят и всички треньори в клуба – когато реализира нещо, да не се удовлетворявам с него, а да продължа да работя, с цел да надграждам и да се развъртвам. Благодаря му, че ми дава късмет да играя. Аз от своя страна давам всичко от себе си в тренировките.

Имаше ли нерешителност? Защото отговорността е огромна.

– Да съм се уплашил?! Не! Имаше леко терзание първоначално, само че с течение на времето се поуспокоих и се усещам все по-уверен.

Преживя ли болката от злощастния процес на шампионата за Купата на България?

– Смятам, че да. Но аз се пробвам да виждам към това, което следва, а не към това, което е отминало. Идва идващият мач и идващият шампионат, а за мен е значимо по какъв начин да си усъвършенствам играта.

Доколко испанецът Висенте Миная, който е доста умел, ти оказва помощ в развиването?

– Много. Той в действителност има много опит и това проличава, тъй като знае какво да прави в избрани обстановки, които са по-трудни за разчитане. Опитвам да науча каквото мога от него, с цел да се развъртвам.

От кои разпределители се учиш като цяло?

– Моят кумир за разпределител е Симоне Джанели. Гледам непрекъснато негови видеа, харесва ми стилът му. Опитвам се да взимам най-хубавото от него, като го напасвам на моя жанр.

От това, което усети досега, какъв брой още ти е нужно, с цел да навлезеш действително в мъжкия волейбол?

– Не мога да кажа. Моята работа е да упражнявам, да се потвърждавам всеки ден, а към този момент ще забележим дали съм навлязъл изцяло или нуждая се от още работа. Зависи и по кое време господин Попов ще ми даде късмет да стартира даден мач.

Ти ли слушаш повече нападателите на полето, или те слушат теб?

– Добър въпрос. И двете по малко. Може би аз ги чувам малко повече, тъй като са по-опитни и знаят кое е по-правилно в избрана обстановка.

Как се почувства, когато те оповестиха за най-полезен състезател в Монтана?

– Много благополучен, първо за успеха, а по-късно и за оценката.

Да те върна малко обратно – за какво тъкмо разпределител?

– Започвайки да играя волейбол, преди 10 години, треньорът ми Асен Методиев ме направи разпределител. Той ми описа по какъв начин е направил Георги Сеганов разпределител и видяхме каква кариера разви. Каза ми, че мога да бъда даже по-добър от него, което доста ме стимулира да се развъртвам в тази посока.

Смяташ ли че това е бил най-правилният избор?

– Със сигурност. Категорично. Харесвам си поста, няма да го дам за никой различен.

Това е пост, който може да е доста прекрасен, само че и много неблагодарен…

– Определено е по този начин. Но съм подготвен, упражнявам и ще забележим какво ще се случи. Вярвам в себе си, в треньорите и в съотборниците си.

Предстоят най-важните мачове през сезона. Докъде може да стигне ЦСКА?

– Опитваме се да играем на най-високо равнище. На първо време желая да се развиваме, както самостоятелно, по този начин и като тим, с цел да сме във върхова форма за плейофите. Пожелавам си да станем първенци.

Носейки екипа на обичания тим, тази цел става още по-специална.

– Категорично. Ако бях в различен тим, може би щеше да е друго чувство. Но аз се веселя, че нося екипа на обичания ми клуб и дружно с тези момчета към мен имаме шанса да го върнем на върха. Ще се веселя да го създадем, за мен ще е като сбъдната фантазия.