В търсене на Лъвкрафт
Близо 80 години след гибелта си, Хауърд Филипс Лъвкрафт е един от най-влиятелните хорър създатели на всички времена. Стивън Кинг го назовава „ най-хубавият практик на страшното слово за 20 век “. От 1917 до гибелта си през 1937, Лъвкрафт написва стотици поеми, къси разкази и есета. Всички знаем „ Планините на безумието “ и „ Кошмарът в Дънуич “.
Дори и в никакъв случай да не сме го чели, сигурно сме срещали негови работи (или препратки към тях) в поп културата. Например, във филми като „ Batman “, „ Alien “, „ It “, „ Hellboy “, „ The Evil Dead “, „ The Blair Witch Project “, „ Buffy the Vampire Slayer “, „ Monsters Inc. “ и „ Ghostbusters “, както и в песни на Black Sabbath, Iron Maiden, Metallica, the Fall, Arctic Monkeys и Blue Öyster Cult.
Чудовището Ктхулу
Може би най-популярното му създание е Ктхулу – страшилище с пипала, което е извънредно известно в интернет и краси с лика си тениски, чаши, калъфи за телефони и така нататък
Лъвкрафт, юли 1934
Със сигурност не е поради перото му. За разлика от по-умелите му сътрудници като, да вземем за пример, Едгар Алан По, той не прави кой знае какви сюжети или триизмерни персонажи. Мнозина го подлагат на критика за дългите завъртяни фрази и странни думи. Той написа прозата си старомодно (дори за неговото време), поради любовта си към античността. Лъвкрафт си се показва като британски благородник от 18 век и написа като подобен.
Лъвкрафт обаче е занаятчия на чудовищата. Той основава цялостен мавзолей с извънземни божества със странни имена като Нярлатотеп и Йог-Сотот, на които се кланят секрети култове. „ Не бих могъл да пиша за „ елементарните хора “, тъй като нямам безусловно никакъв интерес към тях. Отношенията сред хората не пленяват фантазиите ми. Отношението на индивида с космоса, с непознатото – това е което възбужда в мен искрата на въображението. “
Името „ Ктхулу “ Лъвкрафт изяснява, че е „ неумел опит на един човек да улови фонетиките на един безусловно безчовечен свят. “ Има известни съмнения по какъв начин тъкмо би трябвало да се произнася името на чудовището, само че предвид на казаното от създателя, това надали има значение – все няма да е тъкмо.
Другата известна работа на Хауърд Филипс е „ тежкият свръхестествен шедьовър “ Некрономикон. Той влиза в доста от текстовете му, където нормално е ревниво защитавана от нервни библиотекари. И с право – тази антична книга е цялостна с богохулни слова, които произнесени могат да открият врати към други измерения и да пуснат в нашия кротичък и нежен свят какви ли не притеснителни чудовища.
На най-често задавания въпрос – „ Книгата същинска ли е? “ – Хауърд, несъмнено, дава отговор с „ Да “, само че тя не съществува до споменаването й в описа „ The Hound “ през 1922. Това по никакъв начин не пречи да се появяват доста „ достоверни “ Некрономикони като един от тях е по-изявен – този на създател, нарекъл себе си Саймън, от 1977.
Освен две години в Бруклин, които намира за извънредно неприятни, Лъвкрафт прекарва целия си живот в Провидънс, Роуд Айлънд, където се ражда през 1890. Повечето хора го считат за „ мъчително затворен “, което не е тъкмо по този начин. Той в действителност има необятен кръг от другари, само че те са най-вече други писатели. Той обаче в никакъв случай не се среща персонално с приятелите си, а си приказва с тях посредством писма… доста писма. Някъде сред 70 000 и 100 000 писма. И те по никакъв начин не са сбити – забележителна част от тях са дълги 40+ листа (двустранно), а тематиките се разгръщат от философия, просвета, вяра, писане и злокобното като цяло до занимателни анекдоти и истории. Дори във финансово най-тежките си интервали, Лъвкрафт се лишава от храна, с цел да може да си разреши писмата.
За малко е женен за жена на име Соня Грийн, само че странностите му, както и финансовите проблеми слагат брака им на тестване, което той не устоя. Лъвкрафт не изкарва съвсем никакви пари от прозата си и съумява на свърже двата края с редактиране. Той умира тъжно и мъчително от рак на червата през 1937, на 46-годишна възраст.
Въпреки че не изкарва нищо от труда си, Хауърд Филипс Лъвкрафт предизвиква другите създатели да употребяват неговите персонажи и места в творбите си. Това мощно го разграничава от „ Междузвездни войни “ и „ Властелинът на пръстените “, които са затворени от праводържателите си. Именно по тази причина и световете на Лъвкрафт се развиват от създатели по целия свят даже и през днешния ден.
