Бен Ференц - посланието на последния оцелял прокурор от Нюрнберг
Близо 80 години по-късно Бен Ференц към момента си спомня по какъв начин с смут гледа по какъв начин пандизчии от концентрационен лагер, дни след освобождението си, залавят есесовски надзирател и го изгарят жив в една от личните пещи на нацистите, предава Daily Mail.
" Не всички пандизчии са били безпомощни ", споделя той. " Те хванаха един от пазачите и го пребиха с юмруци. Някой донесъл от крематориума една от тавите, които употребявали, с цел да пъхат хората в пещта. Вързали го за нея и го поставили в пещта, единствено едвам го затоплят.
Ференц прибавя: " Разбира се, беше извънредно прекарване да виждам това. Но не посмях да се опитам да го спра, тъй като щяха да се извърнат против мен ".
Малцина са имали толкоз ослепителен взор върху нечовешкото отношение на индивида към индивида, колкото Бен Ференц, последният оживял прокурор от Нюрнбергския развой за военни закононарушения, който умря в петък на 103-годишна възраст. Неговият незабравим и от време на време непосилен живот му даде уроци, които той се постара да не бъдат изгубени за историята.
Въпреки че почива мирно в съня си в старешки дом в Делрей Бийч, Флорида, той остава изключително деен до самата си гибел. След като навършил 100 години, той се похвалил, че към момента може да прави по 100 лицеви опори всяка заран.
През януари Ференц беше награден със Златен орден на Конгреса на Съединени американски щати, само че не можа да участва на церемонията заради влошеното си здраве - макар че даже в последните си години той продължаваше да се бори за правдивост, като гарантираше, че военнопрестъпниците ще бъдат съдени в съда.
Ben Ferencz, the last surviving Nuremberg prosecutor, has died. He shared his story in The US and the Holocaust. Here's a clip from the film.
— UNUMKenBurns (@UNUMKenBurns)
Ужасяващата орис на защитата от Секретен сътрудник - Ференц не може да си спомни кой е бил лагерът, защото е посетил доста такива като следовател по Холокоста за американската войска - му е дала " доста значим " урок, сподели ми той през 2021 година в едно от последните си изявленията. " Научих, че отмъщението не е метод за разрешаване на разногласията ни. Защото в случай че отмъщението се разгърне, всеки ще убие всекиго ".
Същото обръщение - " Отмъщението не е наша цел " - той изрича в паметното си встъпително слово на Нюрнбергския развой през 1947 година Там, като 27-годишен сержант от американската войска, който с растежа си от метър и осемдесет е бил толкоз малък, че е трябвало да стои върху купчина книги, с цел да доближи до трибуната, Ференц е основен обвинител на командирите на фамозните Айнзацгрупи.
Това са ескадроните на гибелта на Секретен сътрудник, които са събрали и умъртвили минимум два милиона мъже, дами и деца, в това число евреи, роми и други " нежелани лица ", до момента в който нацистите напредват в Европа. Много от жертвите са убити, тъй че да попаднат в всеобщи гробове, или са натикани във фургони, с цел да бъдат обгазени.
Военният арбитражен съд го дефинира като " най-големия развой за ликвидиране в историята ". Двадесет и двамата подсъдими " не са упрекнати в това, че са седели в офис на стотици и хиляди километри от клането... тези мъже са били на терен, интензивно са надзиравали, направлявали, ръководели и са взели участие интензивно в кървавата беритба ".
Като евреин, чието семейство е избягало от антисемитизма в Трансилвания, когато Ференц е бил единствено на няколко месеца, той и роднините му са щели да бъдат изтребени без скрупули от хората, против които е било повдигнато обвиняване.
И въпреки всичко, говорейки с Ференц, аз - както и мнозина, които се срещнаха с този необикновен човек - бях сюрпризиран от възприятията му към нацистите толкоз доста години по-късно.
Основният урок, който научих от Холокоста, е, че войната ще направи всеобщи убийци от другояче порядъчни хора - сподели той.
Често повтаряше мантрата си " законът не е война " и вярваше, че човечеството би трябвало да се пробва да взема решение разногласията си в правосъдната зала, а не на бойното поле.
The world has lost a leader in the quest for justice. We mourn the death of Ben Ferencz—the last Nuremberg prosecutor. His legacy continues at our Ferencz Initiative which works to reinforce legal tools Ben helped develop to seek justice for atrocities.
— Preventing Genocide (@CPG_USHMM)
Мнозина можеха да сметнат това за мъчително идеалистично, само че те не бяха виждали ужасите, на които е бил очевидец Ференц. Той е израснал в беднотия в Ню Йорк - едноокият му татко е бил обущар - и фамилията му е било насила да живее в незаконния квартал Hell's Kitchen, където Ференц развива през целия си живот устрема си да отстоява върховенството на закона.
Спечелва стипендия за Юридическия факултет на Харвард и поставя изпитите си по право. Когато Съединени американски щати се включват във Втората международна война, Ференц обезверено желае да се бие, само че е прекомерно дребен, с цел да стане водач на бомбардировач, защото краката му не доближават до педалите.
Другите родове войски също го отхвърлят, само че в последна сметка му е разрешено да се причисли към поделение за противовъздушна артилерия. Участва в бойните дейности в Нормандия и в борбата при Булгера.
След като Съюзниците разкриват същинските мащаби на нацистките зверства, Ференц е трансфериран в отдел за следствие на военни закононарушения.
Той оказва помощ за освобождението на концентрационните лагери Бухенвалд, Маутхаузен и Флосенбург. Ференц, въоръжен и шофиращ джип, идва в някои лагери даже преди медицинските екипи, достигайки до основния вход на един лагер, когато защитата от Секретен сътрудник бяга откъм гърба, а пещите на крематориума към момента горят.
" Най-ярките ми мемоари са купчините тела на земята, които може да са били живи или мъртви, купчините скелети, насъбрани като дърва за огрев пред крематориума, пандизчиите, които се държаха като плъхове в боклука, пълзящи, с цел да хапнат нещо ", споделя той.
" И крематориумите работят с цялостна мощ. Миризмата на горящите тела... Не мога да приказвам доста за това, тъй като ми се върна в съзнанието ".
Десетилетия по-късно дребните човешки истории от това извънредно време към момента могат да го обиден. Гласът му се задъхва, когато ми споделя за едно момче, чийто татко е починал от апетит, тъкмо когато Ференц е влезнал в лагера. Момчето му разказало по какъв начин татко му постоянно му внасял парче от оскъдната си дажба самун, като го криел под мишница през нощта, с цел да не го откраднат другите пандизчии.
През декември 1945 година Ференц се уволнява от армията с почести, връща се в Ню Йорк и три месеца по-късно се дами за брачната половинка си Гертруда. Двамата имат четири деца, а тя умира на 99-годишна възраст през 2019 година
Today the world lost a leader in the quest for justice for victims of genocide and related crimes. We mourn the death of Ben Ferencz—the last Nuremberg war crimes prosecutor. At age 27, with no prior trial experience, he secured guilty verdicts against 22 Nazis.
— US Holocaust Museum (@HolocaustMuseum)
Случайна среща на ъгъла на улицата с някогашен съученик от Харвард, който е обвързван с напъните за изправяне на нацистките водачи пред правораздаването, го връща в Германия през 1947 година
В Берлин той получава екип от следователи, на които е предоставено да се ровят в офисите и архивите на Третия райх.
Понякога нацистите са се отнасяли скрупульозно към документирането на най-гнусните си каузи и екипът на Ференц открива съвсем цялостен набор от секрети отчети, описващи чудовищните действия на Айнзацгрупите, в това число точния брой на убитите жертви.
Той употребява тези бомбастични доказателства, с цел да убеди началниците си, че е нужен нов Нюрнбергски развой за командирите на Einsatzgruppen. Първоначално те отхвърлят, като се базират на кадровия и бюджетния напън, само че Ференц упорства. Той показва, че всички доказателства са на хартия.
Въпреки че в никакъв случай преди този момент не е водил дело, той е назначен за основен прокурор. Въпреки че Ференц е показал 3 000 нацисти, които заслужават да бъдат съдени, в съда има място единствено за 22-ма.
Без да се интересува от преследването на безмозъчни главорези, които просто са изпълнявали заповеди, Ференц избира най-образованите и " цивилизовани " нацисти, които желаят да покажат бруталния темперамент на войната.
От 14-те наказани на гибел единствено четирима са обесени. Преди да бъде екзекутиран, Ференц посещава в килията си един от командващите офицери - Ото Олендорф, някогашен учен. Олендорф, който признава, че е умъртвил 90 000 души, е инструктирал бойците си да пестят муниции, в случай че майка държи бебе на гърдата си, като гръмнат бебето: патронът ще премине и през двамата.
Беше татко на пет деца и щастливо женен - сподели ми Ференц. " И аз споделих на немски: " Мога ли да направя нещо за вас? Имах поради, че той щеше да каже: " Кажи на жена ми, че я обичам, кажи на децата ми, че скърбя ". Нито дума. Той сподели: " Ще видите, че съм бил прав. '
Въпреки това Ференц има вяра, че множеството нацисти не са били просто " зли " - опростено съмнение, което се употребява в холивудските филми от десетилетия. Той споделя, че те в действителност са вярвали в настояването на Хитлер, че Русия ще нападне Германия, като са считали, че убийството на всеки - в това число евреите - който може да помогне на Съветския съюз, е оневинен акт на самоотбрана.
Това, което е видял в лагерите и чул в Нюрнберг, трансформира живота на Ференц. Работейки като юрист в Ню Йорк, той управлява напъните за връщане на собствеността на оживелите от Холокоста и подсигурява, че Германия ще се съгласи да се грижи непрекъснато за своите еврейски гробища. През 1970 година стопира да практикува право и се посвещава на насърчаването на мира.
Идеите му за интернационален юридически орган, сходен на Нюрнбергския арбитражен съд, стават основа на Международния углавен съд в Хага.
Когато през 2012 година съдът произнася първата си присъда - осъждайки конгоанския пълководец Томас Лубанга Дийло за потребление на деца бойци - той кани Ференц, тогава 92-годишен, да произнесе заключителното слово.
Описвайки се радостно като " дребен човек, който се занимава с военнопрестъпници ", Ференц сподели, че към момента е податлив да плаче, когато си спомня какво е видял в лагерите, въпреки че няма време за сантименталности.
Неговият наследник Дон, учен, живеещ в Уелс, ми сподели през 2021 година, че има вяра, че ангажираността на татко му към идеята е това, което " го кара да продължава, да бъде млад ".
Дон споделя: " Когато растяхме, татко ми ни наставляваше: " Не оставяйте едно място такова, каквото сте го намерили; оставете го такова, каквото бихте желали да го намерите ". Мисля, че това е урок, който цялото човечество би трябвало да вземе драговолно, що се отнася до нашата скъпа остаряла планета.
По случай 100-годишния си рожден ден Ференц е покрит с картички и имейли. За разлика от английските столетници, които получават картичка от монарха, американският президент не оказва същата чест. Предпочитам да го пропусна - сподели Ференц надменно във връзка с тогавашния ръководител на Белия дом Доналд Тръмп.
Той е доста по-трогнат, когато получава една неочаквана грамота от германка, която е праплеменница на един от мъжете, които е преследвал в Нюрнберг. Тя искаше да знае, че прави оценка това, което е направил, показвайки на нацистите, че има " по-добър път - път на правдивост, приемливост и истина ", както се изрази тя.
Със гибелта на Бен Ференц на 8 април светът изгуби един значим очевидец на най-варварския интервал от близкото минало на човечеството. Надяваме се обаче, че поуките, които той изведе, ще звучат дълго след него.
" Не всички пандизчии са били безпомощни ", споделя той. " Те хванаха един от пазачите и го пребиха с юмруци. Някой донесъл от крематориума една от тавите, които употребявали, с цел да пъхат хората в пещта. Вързали го за нея и го поставили в пещта, единствено едвам го затоплят.
Ференц прибавя: " Разбира се, беше извънредно прекарване да виждам това. Но не посмях да се опитам да го спра, тъй като щяха да се извърнат против мен ".
Малцина са имали толкоз ослепителен взор върху нечовешкото отношение на индивида към индивида, колкото Бен Ференц, последният оживял прокурор от Нюрнбергския развой за военни закононарушения, който умря в петък на 103-годишна възраст. Неговият незабравим и от време на време непосилен живот му даде уроци, които той се постара да не бъдат изгубени за историята.
Въпреки че почива мирно в съня си в старешки дом в Делрей Бийч, Флорида, той остава изключително деен до самата си гибел. След като навършил 100 години, той се похвалил, че към момента може да прави по 100 лицеви опори всяка заран.
През януари Ференц беше награден със Златен орден на Конгреса на Съединени американски щати, само че не можа да участва на церемонията заради влошеното си здраве - макар че даже в последните си години той продължаваше да се бори за правдивост, като гарантираше, че военнопрестъпниците ще бъдат съдени в съда.
Ben Ferencz, the last surviving Nuremberg prosecutor, has died. He shared his story in The US and the Holocaust. Here's a clip from the film.
— UNUMKenBurns (@UNUMKenBurns)
Ужасяващата орис на защитата от Секретен сътрудник - Ференц не може да си спомни кой е бил лагерът, защото е посетил доста такива като следовател по Холокоста за американската войска - му е дала " доста значим " урок, сподели ми той през 2021 година в едно от последните си изявленията. " Научих, че отмъщението не е метод за разрешаване на разногласията ни. Защото в случай че отмъщението се разгърне, всеки ще убие всекиго ".
Същото обръщение - " Отмъщението не е наша цел " - той изрича в паметното си встъпително слово на Нюрнбергския развой през 1947 година Там, като 27-годишен сержант от американската войска, който с растежа си от метър и осемдесет е бил толкоз малък, че е трябвало да стои върху купчина книги, с цел да доближи до трибуната, Ференц е основен обвинител на командирите на фамозните Айнзацгрупи.
Това са ескадроните на гибелта на Секретен сътрудник, които са събрали и умъртвили минимум два милиона мъже, дами и деца, в това число евреи, роми и други " нежелани лица ", до момента в който нацистите напредват в Европа. Много от жертвите са убити, тъй че да попаднат в всеобщи гробове, или са натикани във фургони, с цел да бъдат обгазени.
Военният арбитражен съд го дефинира като " най-големия развой за ликвидиране в историята ". Двадесет и двамата подсъдими " не са упрекнати в това, че са седели в офис на стотици и хиляди километри от клането... тези мъже са били на терен, интензивно са надзиравали, направлявали, ръководели и са взели участие интензивно в кървавата беритба ".
Като евреин, чието семейство е избягало от антисемитизма в Трансилвания, когато Ференц е бил единствено на няколко месеца, той и роднините му са щели да бъдат изтребени без скрупули от хората, против които е било повдигнато обвиняване.
И въпреки всичко, говорейки с Ференц, аз - както и мнозина, които се срещнаха с този необикновен човек - бях сюрпризиран от възприятията му към нацистите толкоз доста години по-късно.
Основният урок, който научих от Холокоста, е, че войната ще направи всеобщи убийци от другояче порядъчни хора - сподели той.
Често повтаряше мантрата си " законът не е война " и вярваше, че човечеството би трябвало да се пробва да взема решение разногласията си в правосъдната зала, а не на бойното поле.
The world has lost a leader in the quest for justice. We mourn the death of Ben Ferencz—the last Nuremberg prosecutor. His legacy continues at our Ferencz Initiative which works to reinforce legal tools Ben helped develop to seek justice for atrocities.
— Preventing Genocide (@CPG_USHMM)
Мнозина можеха да сметнат това за мъчително идеалистично, само че те не бяха виждали ужасите, на които е бил очевидец Ференц. Той е израснал в беднотия в Ню Йорк - едноокият му татко е бил обущар - и фамилията му е било насила да живее в незаконния квартал Hell's Kitchen, където Ференц развива през целия си живот устрема си да отстоява върховенството на закона.
Спечелва стипендия за Юридическия факултет на Харвард и поставя изпитите си по право. Когато Съединени американски щати се включват във Втората международна война, Ференц обезверено желае да се бие, само че е прекомерно дребен, с цел да стане водач на бомбардировач, защото краката му не доближават до педалите.
Другите родове войски също го отхвърлят, само че в последна сметка му е разрешено да се причисли към поделение за противовъздушна артилерия. Участва в бойните дейности в Нормандия и в борбата при Булгера.
След като Съюзниците разкриват същинските мащаби на нацистките зверства, Ференц е трансфериран в отдел за следствие на военни закононарушения.
Той оказва помощ за освобождението на концентрационните лагери Бухенвалд, Маутхаузен и Флосенбург. Ференц, въоръжен и шофиращ джип, идва в някои лагери даже преди медицинските екипи, достигайки до основния вход на един лагер, когато защитата от Секретен сътрудник бяга откъм гърба, а пещите на крематориума към момента горят.
" Най-ярките ми мемоари са купчините тела на земята, които може да са били живи или мъртви, купчините скелети, насъбрани като дърва за огрев пред крематориума, пандизчиите, които се държаха като плъхове в боклука, пълзящи, с цел да хапнат нещо ", споделя той.
" И крематориумите работят с цялостна мощ. Миризмата на горящите тела... Не мога да приказвам доста за това, тъй като ми се върна в съзнанието ".
Десетилетия по-късно дребните човешки истории от това извънредно време към момента могат да го обиден. Гласът му се задъхва, когато ми споделя за едно момче, чийто татко е починал от апетит, тъкмо когато Ференц е влезнал в лагера. Момчето му разказало по какъв начин татко му постоянно му внасял парче от оскъдната си дажба самун, като го криел под мишница през нощта, с цел да не го откраднат другите пандизчии.
През декември 1945 година Ференц се уволнява от армията с почести, връща се в Ню Йорк и три месеца по-късно се дами за брачната половинка си Гертруда. Двамата имат четири деца, а тя умира на 99-годишна възраст през 2019 година
Today the world lost a leader in the quest for justice for victims of genocide and related crimes. We mourn the death of Ben Ferencz—the last Nuremberg war crimes prosecutor. At age 27, with no prior trial experience, he secured guilty verdicts against 22 Nazis.
— US Holocaust Museum (@HolocaustMuseum)
Случайна среща на ъгъла на улицата с някогашен съученик от Харвард, който е обвързван с напъните за изправяне на нацистките водачи пред правораздаването, го връща в Германия през 1947 година
В Берлин той получава екип от следователи, на които е предоставено да се ровят в офисите и архивите на Третия райх.
Понякога нацистите са се отнасяли скрупульозно към документирането на най-гнусните си каузи и екипът на Ференц открива съвсем цялостен набор от секрети отчети, описващи чудовищните действия на Айнзацгрупите, в това число точния брой на убитите жертви.
Той употребява тези бомбастични доказателства, с цел да убеди началниците си, че е нужен нов Нюрнбергски развой за командирите на Einsatzgruppen. Първоначално те отхвърлят, като се базират на кадровия и бюджетния напън, само че Ференц упорства. Той показва, че всички доказателства са на хартия.
Въпреки че в никакъв случай преди този момент не е водил дело, той е назначен за основен прокурор. Въпреки че Ференц е показал 3 000 нацисти, които заслужават да бъдат съдени, в съда има място единствено за 22-ма.
Без да се интересува от преследването на безмозъчни главорези, които просто са изпълнявали заповеди, Ференц избира най-образованите и " цивилизовани " нацисти, които желаят да покажат бруталния темперамент на войната.
От 14-те наказани на гибел единствено четирима са обесени. Преди да бъде екзекутиран, Ференц посещава в килията си един от командващите офицери - Ото Олендорф, някогашен учен. Олендорф, който признава, че е умъртвил 90 000 души, е инструктирал бойците си да пестят муниции, в случай че майка държи бебе на гърдата си, като гръмнат бебето: патронът ще премине и през двамата.
Беше татко на пет деца и щастливо женен - сподели ми Ференц. " И аз споделих на немски: " Мога ли да направя нещо за вас? Имах поради, че той щеше да каже: " Кажи на жена ми, че я обичам, кажи на децата ми, че скърбя ". Нито дума. Той сподели: " Ще видите, че съм бил прав. '
Въпреки това Ференц има вяра, че множеството нацисти не са били просто " зли " - опростено съмнение, което се употребява в холивудските филми от десетилетия. Той споделя, че те в действителност са вярвали в настояването на Хитлер, че Русия ще нападне Германия, като са считали, че убийството на всеки - в това число евреите - който може да помогне на Съветския съюз, е оневинен акт на самоотбрана.
Това, което е видял в лагерите и чул в Нюрнберг, трансформира живота на Ференц. Работейки като юрист в Ню Йорк, той управлява напъните за връщане на собствеността на оживелите от Холокоста и подсигурява, че Германия ще се съгласи да се грижи непрекъснато за своите еврейски гробища. През 1970 година стопира да практикува право и се посвещава на насърчаването на мира.
Идеите му за интернационален юридически орган, сходен на Нюрнбергския арбитражен съд, стават основа на Международния углавен съд в Хага.
Когато през 2012 година съдът произнася първата си присъда - осъждайки конгоанския пълководец Томас Лубанга Дийло за потребление на деца бойци - той кани Ференц, тогава 92-годишен, да произнесе заключителното слово.
Описвайки се радостно като " дребен човек, който се занимава с военнопрестъпници ", Ференц сподели, че към момента е податлив да плаче, когато си спомня какво е видял в лагерите, въпреки че няма време за сантименталности.
Неговият наследник Дон, учен, живеещ в Уелс, ми сподели през 2021 година, че има вяра, че ангажираността на татко му към идеята е това, което " го кара да продължава, да бъде млад ".
Дон споделя: " Когато растяхме, татко ми ни наставляваше: " Не оставяйте едно място такова, каквото сте го намерили; оставете го такова, каквото бихте желали да го намерите ". Мисля, че това е урок, който цялото човечество би трябвало да вземе драговолно, що се отнася до нашата скъпа остаряла планета.
По случай 100-годишния си рожден ден Ференц е покрит с картички и имейли. За разлика от английските столетници, които получават картичка от монарха, американският президент не оказва същата чест. Предпочитам да го пропусна - сподели Ференц надменно във връзка с тогавашния ръководител на Белия дом Доналд Тръмп.
Той е доста по-трогнат, когато получава една неочаквана грамота от германка, която е праплеменница на един от мъжете, които е преследвал в Нюрнберг. Тя искаше да знае, че прави оценка това, което е направил, показвайки на нацистите, че има " по-добър път - път на правдивост, приемливост и истина ", както се изрази тя.
Със гибелта на Бен Ференц на 8 април светът изгуби един значим очевидец на най-варварския интервал от близкото минало на човечеството. Надяваме се обаче, че поуките, които той изведе, ще звучат дълго след него.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ