Близо 77% от клиничните пътеки в България в момента са

Близо 77% от клиничните пътеки в България сега са остойностени под действителната си обективна цена, а болничната помощ на процедура работи при условия на мощно недофинансиране. Междувременно над 500 000 души в България не заплащат здравни осигуровки, само че по разнообразни способи употребяват здравни услуги. Това съобщи ръководителят на Българския лекарски съюз доктор Николай Брънзалов.

Думите му бяха във връзка стопански разбор на специалистите Аркади Шарков и Стоян Панчев от Експертния клуб за стопанска система и политика. Брънзалов уточни, че анализът удостоверява с съответни числа проблеми, за които БЛС приказва от години, само че които до момента не са били ясно написани в стопански измерения.

Когато една наклонност бъде облечена в цифри, съперници мъчно могат да съществуват, посочи медикът пред Нова нюз. Според показаните данни, по отношение на 2021 година болничната помощ действително е понесла така наречен " минус 83% инфлация ". Това значи, че при обновени разноски и възходящи цени лечебните заведения получават доста по-малко средства за същите действия.

Брънзалов изясни, че освен това състояние е мъчно да се приказва за стабилно развиване на опазването на здравето и акцентира, че сега доста лечебни заведения просто оцеляват. Икономическият разбор съпоставя действителното възнаграждение на клиничните пътеки в 10 медицински специалности с тяхната обективна цена. Разликите били " стряскащи ", съгласно ръководителят на БЛС.

Като образец той уточни клиничните пътеки по нервни заболявания, където междинната цена на лекуване е към 616 евро, а справедливата стойност съгласно разбора е 2443 евро. При други специалности междинната цена на лекуване доближава 2416 евро, а действителната стопански обоснована стойност е над 6200 евро.

" Тези разлики са в пъти. Това е систематичен проблем, а не изключение ", безапелационен бе Брънзалов. По негови думи при липса на съответни ограничения делът на доплащането от страна на пациентите ще продължи да нараства. " Тези средства не се покриват от никого - нито от страната, нито от касата. Натискът пада върху лечебните заведения и върху пациентите ", изясни той.

Председателят на БЛС напомни, че България е на последно място в Европейския съюз по % от брутния вътрешен артикул, отделян за опазване на здравето. За съпоставяне той даде Австрия, където обществените средства за здраве са към 11 пъти повече в безспорна стойност, при сходна територия и население.

" Австрийците не боледуват по-различно от българите. Разликата е във финансирането ", посочи Брънзалов и добави, че в страни като Франция, Норвегия и Австрия делът от Брутният вътрешен продукт за опазване на здравето е двойно по-висок от този в България.

Той уточни, че над 500 000 души в България не заплащат здравни осигуровки, само че по разнообразни способи употребяват здравни услуги. Това в допълнение натоварвало системата.

Като вероятни спомагателни източници на финансиране Брънзалов предложи част от акцизите върху тютюневите произведения да се насочват към опазването на здравето - процедура, която съществува в редица европейски страни. Според ръководителя на БЛС рискът от банкрути на лечебни заведения е действителен и към този момент има лечебни заведения в тежко финансово положение. Особено уязвими са лечебни заведения в райони с дребна и застаряваща популация.

" Ако една болница е нужна за даден район, страната би трябвало да я поддържа. Хората на всички места имат потребност от достъп до здравна грижа ", безапелационен бе той.