Над 500 000 души у нас не плащат здравни осигуровки, но ползват здравни услуги
Близо 77% от клиничните пътеки в България сега са остойностени под действителната си обективна цена, а болничната помощ на процедура работи при условия на мощно недофинансиране. Това съобщи ръководителят на Българския лекарски съюз доктор Николай Брънзалов пред " Нова нюз ".
Думите му бяха във връзка Аркади Шарков и Стоян Панчев от Експертния клуб за стопанска система и политика.
Брънзалов уточни, че анализът удостоверява с съответни числа проблеми, за които БЛС приказва от години, само че които до момента не са били ясно написани в стопански измерения.
Когато една наклонност бъде облечена в цифри, съперници мъчно могат да съществуват , посочи медикът.
Според показаните данни, по отношение на 2021 година болничната помощ действително е понесла така наречен " минус 83% инфлация ". Това значи, че при обновени разноски и възходящи цени лечебните заведения получават доста по-малко средства за същите действия.
Брънзалов изясни, че освен това състояние е мъчно да се приказва за стабилно развиване на опазването на здравето и акцентира, че сега доста лечебни заведения просто оцеляват.
Кои клинични пътеки страдат: Над 1,4 милиарда евро нужни за тяхната актуализация
Здравният икономист Аркади Шарков е на мнение, че би трябвало да се вдигнат здравни вноски
Икономическият разбор съпоставя действителното възнаграждение на клиничните пътеки в 10 медицински специалности с тяхната обективна цена. Разликите били " стряскащи " , съгласно ръководителят на БЛС.
Като образец той уточни клиничните пътеки по нервни заболявания, където междинната цена на лекуване е към 616 евро, а справедливата стойност съгласно разбора е 2443 евро. При други специалности междинната цена на лекуване доближава 2416 евро, а действителната стопански обоснована стойност е над 6200 евро.
" Тези разлики са в пъти. Това е систематичен проблем, а не изключение ", безапелационен бе Брънзалов.
По негови думи при липса на съответни ограничения делът на доплащането от страна на пациентите ще продължи да нараства. " Тези средства не се покриват от никого - нито от страната, нито от касата. Натискът пада върху лечебните заведения и върху пациентите ", изясни той.
Председателят на БЛС напомни, че България е на последно място в Европейския съюз по % от брутния вътрешен артикул, отделян за опазване на здравето. За съпоставяне той даде Австрия, където обществените средства за здраве са към 11 пъти повече в безспорна стойност, при сходна територия и население.
Парите по 77% от клиничните пътеки не покриват действителната стойност на дейностите
Трябват спомагателни 1,42 милиарда евро за покриване на действителните разноски на болниците
" Австрийците не боледуват по-различно от българите. Разликата е във финансирането ", посочи Брънзалов и добави, че в страни като Франция, Норвегия и Австрия делът от Брутният вътрешен продукт за опазване на здравето е двойно по-висок от този в България.
Той уточни, че над 500 000 души в България не заплащат здравни осигуровки, само че по разнообразни способи употребяват здравни услуги . Това в допълнение натоварвало системата.
Като вероятни спомагателни източници на финансиране Брънзалов предложи част от акцизите върху тютюневите произведения да се насочват към опазването на здравето - процедура, която съществува в редица европейски страни.
Според ръководителя на БЛС рискът от банкрути на лечебни заведения е действителен и към този момент има лечебни заведения в тежко финансово положение . Особено уязвими са лечебни заведения в райони с дребна и застаряваща популация.
" Ако една болница е нужна за даден район, страната би трябвало да я поддържа. Хората на всички места имат потребност от достъп до здравна грижа ", безапелационен бе той.
Думите му бяха във връзка Аркади Шарков и Стоян Панчев от Експертния клуб за стопанска система и политика.
Брънзалов уточни, че анализът удостоверява с съответни числа проблеми, за които БЛС приказва от години, само че които до момента не са били ясно написани в стопански измерения.
Когато една наклонност бъде облечена в цифри, съперници мъчно могат да съществуват , посочи медикът.
Според показаните данни, по отношение на 2021 година болничната помощ действително е понесла така наречен " минус 83% инфлация ". Това значи, че при обновени разноски и възходящи цени лечебните заведения получават доста по-малко средства за същите действия.
Брънзалов изясни, че освен това състояние е мъчно да се приказва за стабилно развиване на опазването на здравето и акцентира, че сега доста лечебни заведения просто оцеляват.
Кои клинични пътеки страдат: Над 1,4 милиарда евро нужни за тяхната актуализация
Здравният икономист Аркади Шарков е на мнение, че би трябвало да се вдигнат здравни вноски
Икономическият разбор съпоставя действителното възнаграждение на клиничните пътеки в 10 медицински специалности с тяхната обективна цена. Разликите били " стряскащи " , съгласно ръководителят на БЛС.
Като образец той уточни клиничните пътеки по нервни заболявания, където междинната цена на лекуване е към 616 евро, а справедливата стойност съгласно разбора е 2443 евро. При други специалности междинната цена на лекуване доближава 2416 евро, а действителната стопански обоснована стойност е над 6200 евро.
" Тези разлики са в пъти. Това е систематичен проблем, а не изключение ", безапелационен бе Брънзалов.
По негови думи при липса на съответни ограничения делът на доплащането от страна на пациентите ще продължи да нараства. " Тези средства не се покриват от никого - нито от страната, нито от касата. Натискът пада върху лечебните заведения и върху пациентите ", изясни той.
Председателят на БЛС напомни, че България е на последно място в Европейския съюз по % от брутния вътрешен артикул, отделян за опазване на здравето. За съпоставяне той даде Австрия, където обществените средства за здраве са към 11 пъти повече в безспорна стойност, при сходна територия и население.
Парите по 77% от клиничните пътеки не покриват действителната стойност на дейностите
Трябват спомагателни 1,42 милиарда евро за покриване на действителните разноски на болниците
" Австрийците не боледуват по-различно от българите. Разликата е във финансирането ", посочи Брънзалов и добави, че в страни като Франция, Норвегия и Австрия делът от Брутният вътрешен продукт за опазване на здравето е двойно по-висок от този в България.
Той уточни, че над 500 000 души в България не заплащат здравни осигуровки, само че по разнообразни способи употребяват здравни услуги . Това в допълнение натоварвало системата.
Като вероятни спомагателни източници на финансиране Брънзалов предложи част от акцизите върху тютюневите произведения да се насочват към опазването на здравето - процедура, която съществува в редица европейски страни.
Според ръководителя на БЛС рискът от банкрути на лечебни заведения е действителен и към този момент има лечебни заведения в тежко финансово положение . Особено уязвими са лечебни заведения в райони с дребна и застаряваща популация.
" Ако една болница е нужна за даден район, страната би трябвало да я поддържа. Хората на всички места имат потребност от достъп до здравна грижа ", безапелационен бе той.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ