70 000 двойки у нас страдат от репродуктивни проблеми, но донорите са в пъти по-малко
Близо 70 000 двойки у нас страдат от репродуктивни проблеми. Дарителки на яйцеклетки през миналата година са били 300 дами, а мъжете, дарили собствен репродуктивен материал – 60. Това заяви пред bTV председателката на фондация „ Майки за донорство “ Мариела Куртева.
Тя описа, че е решила да стане донор, откакто е открила какъв брой доста дами не могат да имат свои деца без помощ. Дарявала е общо четири пъти, като последния път е замразила свои яйцеклетки. „ Реших да стана донор, когато към този момент имах две деца. Основната причина беше, че в случай че аз имах потребност от помощ да имам тези мои две деца и нямаше кой да ми помогне, нямаше да ги имам. Това беше най-силният ми претекст, че някой различен човек като мен мечтае за деца и някой различен човек тъкмо като мен може да помогне. Така станах донор “, сподели Мариела Куртева.
За последните 10 години с помощта на фондацията са родени близо 2500 бебета, заченати с донорска яйцеклетка. По думите на Мариела Куртева поради дребния брой на българските донори се постанова яйцеклетки да се внасят и от непознати банки. Дарителките у нас пък се подлагат на процедурата оптималния брой пъти, позволен по закон, с цел да може повече фамилии да получат помощ.
Фондацията подкрепя двойките обществено. Тоест всяко едно семейство, което е финансирано с инвитро процедура, авансово бива показано в уеб страницата дружно с тяхната история, с цел да могат донорите да виждат лицата на хората, за които подаряват средства.
Мариела Куртева напомни още, че сега Центърът за асистирана репродукция в България финансира до 4 инвитро процедури плюс 4 замразени прехвърлянето в допълнение със лична яйцеклетка. По думите й повода страната да не финансира инвитро процедури с донорска яйцеклетка е, че няма задоволително донори.
„ Когато има дефицит на донори и има финансиране, стартира да свети алената лампа, че се основават предпоставки за злоупотреби. Затова пътят би трябвало да е противоположен – първо да разпространяваме донорството, а по-късно да се мисли за опция за финансиране на това инвитро. Когато фамилиите имат финансите и им е нужна единствено една донорска яйцеклетка, нещата може да не се случват толкоз благородно и хуманно, колкото в действителност е донорството “, посочи тя.
Според закона у нас донорите нямат право да знаят дали с техния генетичен материал е родено дете, Мариела и девойките от фондацията също не знаят. Реципиентите също нямат право да знаят кой е техният донор.
„ Ние публикуваме фамилиите, които финансираме, по-късно публикуваме и резултата. И резултатът се споделя Георги, Виктория, Надежда, Радослав или Мария-Виктория “, споделя Мариела.
Десетки смели девойки минават програмата за донорство, като историята и претекстовете на всяка една са прочувствени и изменящи ориси.
„ Едната история е на една дама, която доста искаше да стане донор и в процеса на проучванията се откри, че тя има туморно образувание, което в първия миг не знаехме дали е доброкачествено или злокачествено. Дори не започнахме процедурата, камо ли да се приключи. Направи се всичко допустимо да бъде отстранено. Тя сподели: „ Идеята да бъда донор избави моя живот “ – и в действителност бе по този начин и след 2 години тя се върна и в действителност стана донор “, споделя Мариела Куртева за един от най-трогателните моменти в историята на фондацията.
През сълзи Мариела ни споделя и за едно момиче, което по време на процедурата губи майка си. „ Тя ще чуе това и ще се разпознае. Искам да ѝ кажа, че е най-великият човек на тази земя, тъй като с цел да продължиш в този миг се желае доста мощ “, сподели още председателката на фондацията.
Тежки и сложни истории съпътстват постоянно и фамилиите, които с боязън чакат да видят двете позитивни черти на теста след прехвърлянето на ембриона. Щастието в този миг е неописуемо, само че от време на време след 10 дни се оказва, че всичко е изгубено. „ Там също страдаме доста, само че това ни стимулира и продължаваме, до момента в който не напълним къщата с деца “, прибавя Мариела.
Тя описа, че е решила да стане донор, откакто е открила какъв брой доста дами не могат да имат свои деца без помощ. Дарявала е общо четири пъти, като последния път е замразила свои яйцеклетки. „ Реших да стана донор, когато към този момент имах две деца. Основната причина беше, че в случай че аз имах потребност от помощ да имам тези мои две деца и нямаше кой да ми помогне, нямаше да ги имам. Това беше най-силният ми претекст, че някой различен човек като мен мечтае за деца и някой различен човек тъкмо като мен може да помогне. Така станах донор “, сподели Мариела Куртева.
За последните 10 години с помощта на фондацията са родени близо 2500 бебета, заченати с донорска яйцеклетка. По думите на Мариела Куртева поради дребния брой на българските донори се постанова яйцеклетки да се внасят и от непознати банки. Дарителките у нас пък се подлагат на процедурата оптималния брой пъти, позволен по закон, с цел да може повече фамилии да получат помощ.
Фондацията подкрепя двойките обществено. Тоест всяко едно семейство, което е финансирано с инвитро процедура, авансово бива показано в уеб страницата дружно с тяхната история, с цел да могат донорите да виждат лицата на хората, за които подаряват средства.
Мариела Куртева напомни още, че сега Центърът за асистирана репродукция в България финансира до 4 инвитро процедури плюс 4 замразени прехвърлянето в допълнение със лична яйцеклетка. По думите й повода страната да не финансира инвитро процедури с донорска яйцеклетка е, че няма задоволително донори.
„ Когато има дефицит на донори и има финансиране, стартира да свети алената лампа, че се основават предпоставки за злоупотреби. Затова пътят би трябвало да е противоположен – първо да разпространяваме донорството, а по-късно да се мисли за опция за финансиране на това инвитро. Когато фамилиите имат финансите и им е нужна единствено една донорска яйцеклетка, нещата може да не се случват толкоз благородно и хуманно, колкото в действителност е донорството “, посочи тя.
Според закона у нас донорите нямат право да знаят дали с техния генетичен материал е родено дете, Мариела и девойките от фондацията също не знаят. Реципиентите също нямат право да знаят кой е техният донор.
„ Ние публикуваме фамилиите, които финансираме, по-късно публикуваме и резултата. И резултатът се споделя Георги, Виктория, Надежда, Радослав или Мария-Виктория “, споделя Мариела.
Десетки смели девойки минават програмата за донорство, като историята и претекстовете на всяка една са прочувствени и изменящи ориси.
„ Едната история е на една дама, която доста искаше да стане донор и в процеса на проучванията се откри, че тя има туморно образувание, което в първия миг не знаехме дали е доброкачествено или злокачествено. Дори не започнахме процедурата, камо ли да се приключи. Направи се всичко допустимо да бъде отстранено. Тя сподели: „ Идеята да бъда донор избави моя живот “ – и в действителност бе по този начин и след 2 години тя се върна и в действителност стана донор “, споделя Мариела Куртева за един от най-трогателните моменти в историята на фондацията.
През сълзи Мариела ни споделя и за едно момиче, което по време на процедурата губи майка си. „ Тя ще чуе това и ще се разпознае. Искам да ѝ кажа, че е най-великият човек на тази земя, тъй като с цел да продължиш в този миг се желае доста мощ “, сподели още председателката на фондацията.
Тежки и сложни истории съпътстват постоянно и фамилиите, които с боязън чакат да видят двете позитивни черти на теста след прехвърлянето на ембриона. Щастието в този миг е неописуемо, само че от време на време след 10 дни се оказва, че всичко е изгубено. „ Там също страдаме доста, само че това ни стимулира и продължаваме, до момента в който не напълним къщата с деца “, прибавя Мариела.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ