Близо 64 000 българи са избрали да напуснат пазара на

Близо 64 000 българи са избрали да изоставен пазара на труда до една година преди навършване на формалната възраст, съгласявайки се на пожизнено по-ниски приходи. Възможността за ранно пенсиониране при съществуване на задоволително стаж се трансформира в резистентен тренд у нас, въпреки да носи финансова глоба от 0,4% за всеки недостигащ месец. При отдръпване тъкмо година по-рано, пенсията се реже с 4,8%, като това понижение не отпада даже след постигане на постоянната пенсионна възраст.

Официалната статистика към април тази година регистрира тъкмо 63 186 българи с понижена пенсия. За съпоставяне, през предходната година те са били малко над 60 000, а през 2024 година – 50 713, написа вестник " 24 часа ".

Истинският скок обаче се вижда при параленост с пандемичната 2020 година, когато от опцията са се възползвали едвам 20 801 души. Самото предписание влезе в действие през 2016 година със скромните 2059 претенденти.

Основните аргументи за всеобщото ранно пенсиониране са свързани със здравословни проблеми, отмалялост от работата и годишното повдигане на условията за стаж и възраст. Немалка част от хората прибягват до този ход и поради боязън, че прекосяване на по-ниско платена позиция в края на кариерата им ще срине размера на бъдещите им приходи.

Въпреки глобата, хората с предварителни пенсии получават приблизително 555,78 евро – сума, която надвишава междинната пенсия за стаж и възраст към април (467,43 евро). Ако изчисленият планиран размер е 1200 евро, понижението за цялостни 12 месеца възлиза на 57,60 евро, оставяйки лицето с 1142,40 евро месечно.

От опцията се възползват най-вече дами – над 37 000 по отношение на малко над 26 000 мъже. Средната сума при пенсионерките е 505,82 евро, до момента в който при мощния пол доближава 626,63 евро.

Географското систематизиране също демонстрира ясни диспропорции. Най-много ранни пенсионери има в София (6738 души), където междинният размер на възнаграждението е най-голям – 758,85 евро. Плътно след столицата се подрежда Пловдив с 6461 души, а в топ три влиза и Бургас с 4510. За контрастност, в градове като Силистра, Видин и Враца броя варира сред 550 и 700 души.

Интересен подробност е, че общо 78 българи са предпочели да излязат в отмора година по-рано, тъй като приходите им по този начин или другояче са отрязани от законовия таван на пенсиите от 1738,40 евро. Същевременно над 5100 души със глоба вземат над 1000 евро, до момента в който 11 605 души са на абсолютния най-малко от 322,37 евро.

Преди четири години въпросът с пожизненото орязване стигна и до Конституционния съд. Тогава магистратите бяха безапелационни, че мярката не нарушава законите. В претекстовете си те записаха: „ приемането на пенсия в понижен размер при упражнено право на по-ранно пенсиониране е целесъобразно от солидарния темперамент на системата на публично обезпечаване “.

Според съдиите, понижението е въпрос на персонален избор при авансово известни последствия, а по-малките месечни суми се компенсират от обстоятелството, че хората получават до 12 пенсии повече в задатък. Премахването на глобата би облагодетелствало незаслужено една група жители за сметка на останалите в системата.

Паралелно с това, от 1 април стартира и служебното преизчисляване на приходите на 355 000 работещи пенсионери. Процесът обгръща единствено трудовите пенсии и регистрира в допълнение положения застрахователен стаж след първичното пенсиониране. Експертите на Национален осигурителен институт припомнят, че в случай че действителният размер на пенсията остане под минималния предел от 346,87 евро (който влиза в действие след 1 юли), лицата няма да усетят действително нарастване в джоба си.

От през днешния ден започва и изплащането на великденските добавки за над 1,6 милиона възрастни българи. Пенсионерите с приходи до 390,63 евро получават по 50 евро бонус. Онези, чиито пари варират сред 390,64 и 620,20 евро (размера на минималната заплата), ще вземат по 20 евро в допълнение. Мярката ще коства на бюджета близо 58 милиона евро.