Платихме 6 млрд. лв. за незаслужени пенсии
Близо 6 милиарда лева е платила страната за незаслужени пенсии. Тази сума е раздадена за 10 години, демонстрира информация в годишниците на Националния застрахователен институт (НОИ). Рекордните разходи са били през 2023 година, когато изключително са дадени 1,4 милиарда, с цел да могат 795 228 души да получават минимални размери.
На месец разноските за погашение на минималните пенсии пък са малко над 117 млн. лева Толкова е била сумата и към май предходната година.
Доплащането от налозите, събрани от всички, се постанова, тъй като минималната пенсия е “незаслужена ” - т.е. размерът ѝ е по-голям от този, който дефинират импортираните от съответните хора осигуровки.
Дотук се стигна, откакто разнообразни държавни управления през годините подвигаха изпреварващо минималните размери на пенсиите. В интервала 2020-2024 година те набъбнаха доста – при 250 лева в края на 2020 година до 580,57 лева в този момент, или над два пъти по-висок (132 %). Това се отразява и върху минималните размери на останалите пенсии за трудова активност.
Повишаването на минималните размери на пенсиите за трудова активност става с по-бързи темпове, изпреварвайки по растеж повишаването на пенсиите над минималния размер, осъвременявани и преизчислявани през интервала по разнообразни механизми.
Съществено нарастване се регистрира и в размера на обществената пенсия за напреднала възраст, както и на размерите на обвързаните към нейния размер добавки към пенсиите (от 141,63 лева към 1 юли 2020 година до 307,07 лева в този момент, или растеж от 116% за последните 5 години).
Стигна се до такава степен съвсем всеки трети пенсионер да е получавал пенсия, която е поголяма от тази, която действително си е изработил. А половината от всички пенсионери пък получават минималната.
Човек, осигурявал се на минималната работна заплата за цялата си трудова кариера, и пенсионирал се на 1 януари 2024 година при 40 година стаж от трета категория труд, не може да доближи даже размера на минималната пенсия за застрахователен стаж и възраст. Реално той ще получи доста по-голямо заменяне на последния си трудов приход по отношение на човек, пенсионирал се при безусловно същите условия, само че осигурявал се на междинния застрахователен приход.
Прави усещане, че се трансформира и броят на хората, за които се доплаща - 795 228 души за 2023 година против 485 882 през 2014 година В същото време обаче разходът за тях е повишен от 16,88 млн. на над 117 млн. на месец А дефицитът в Национален осигурителен институт се чака през тази година да е 11,7 милиарда лева
Държавата е дотирала пенсиите на 2255 души с до левче на месец, демонстрира последният годишник на Национален осигурителен институт. На още толкоз са с сред 1 и 2 лева, с цел да стигнат минималните пенсии.
11 980 пък са пенсиите с субсидия сред 10 и 15 лева На 722 443 души обаче не са им стигали над 30 лв.. Това е над 90% от общия брой на пенсионерите, за които се доплаща. Само за тях страната е давала 116 274 781 лева месечно.
“Изпреварващият растеж на минималните и обществените пенсии, от една страна, поражда измежду пенсионерите негативизъм, доколкото тези пенсии се получават от хората с минимален принос към пенсионната система във финансово и времево изражение, а от друга - демотивира хората да се обезпечават на действителните си приходи.
За да не се допусне разкъсването на връзката принос - права, само че в същото време да се обезпечи заслужен живот на възрастните хора, които се нуждаят от поддръжка, е належащо да се вкара законов механизъм за актуализиране на размера на минималната пенсия за застрахователен стаж и възраст, от който размер се дефинират и всички останали минимални размери на пенсиите за трудова активност ”, изясняват от общественото министерство в разбор на наложителното пенсионно обезпечаване.
И оферират в Кодекса за обществено обезпечаване да се разпише, че и минималната пенсия се актуализира всяка година по швейцарското предписание.
Според специалистите има два метода за минималните пенсии. Първият е да няма избрана от страната сума най-малко за новите пенсионери. Вторият е покардинален - тя да се отстрани и всеки да получава това, което заслужава. А доплащане за бедните да има през обществени помощи. Това обаче са непопулярни ограничения и надали скоро ще има държавно управление, което да предложи отпадането на минималната пенсия.
През декември би трябвало да е подготвена и пътната карта, която ще почисти пенсионната система от неточности и ще уточни съответни ограничения за оздравяването ѝ.
Осигуровките да вземем за пример би трябвало да са над два пъти по-високи от сегашните, с цел да покриват разноските. Според сметката на актюерите за 2023 година осигуровките за пенсия трябвало да са 37,5%, с цел да се устоя системата.
Там би трябвало да се регистрира и трендът, че ще продължи да нараства и междинната дълготрайност на живота. Това за Държавното публично обезпечаване значи, че ще намалее и броят на хората, които вършат вноски в системата за сметка на тези, които черпят права от нея. Стойността на така наречен систематичен
коефициент на взаимозависимост (брой на пенсионерите с пенсия за трудова активност на 100 обезпечени лица) все още е 68 и ще се задържи на тази стойност докъм 2040 година След това ще стартира да нараства и ще доближи до към 80 пенсионери на 100 обезпечени лица през 2060 година
Социалната за напреднала възраст става 333,48 лева от 1 юли 24,1 милиарда лева ще костват пенсиите през тази година, а всички ще осъвременят от 1 юли с 8,6% по швейцарското предписание. Така минималната пенсия ще се вдигне от 580,57 на 630,50 лева
Социалната пенсия за напреднала възраст ще е 333,48 лева от 1 юли. Така ще се покачват 151 100 обществени пенсии и добавки.
С повдигането ѝ се покачат размерите и на другите пенсии, които не са свързани с трудова активност:
Пенсията за военна неработоспособност
За редови войници и сержанти с над 90% понижена продуктивност - 500,22 лева За хората с ТЕЛК от 71 до 90% ще е 466,87 лева А за тези с понижена продуктивност от 50 до 70,99 ще е 383,50 лева
За офицери с над 90% понижена продуктивност - 533,57 лева От 71 до 90% сумата ще е 500,22 лева. За ТЕЛК от 50 до 70,99% е 400,18 лева
Пенсията за гражданска неработоспособност. Тя е сред 115 и 150% от обществената пенсия за напреднала възраст. Така хората с увреждания над 90% получават 150% от обществената, или 500,22 лева За увреждане сред 71 и 90% е 140%, или 466,87 лева А за ТЕЛК от 50 до 70,99% е 115%, или 383,50 лева
Социалната пенсия за неработоспособност
Тя е сред 130 и 160% от обществената за напреднала възраст. За 100% ТЕЛК и право на непозната помощ размерът ѝ ще е 533,57 лева За хора с увреждания сред 91 и 100% ще е 466,87 лева При написани увреждания сред 71 и 90% размерът ще е 433,52 лева
Персоналната пенсия
Тя се дефинира в размер на 90% от обществената. Така от 1 юли ще стане 300,13 лева
Добавките за: непозната помощ, за инвалидите от Отечествената война 1944 - 1945 година и добавката по Закона за ветераните от войните.
Добавката за непозната помощ е 75% от обществената пенсия за напреднала възраст, т.е. ще стане от 1 юли 250,11 лева
66 000 българи получават пенсии, свързани с трудова активност към 1 юни. Само 6300 обаче са на обществената пенсия за напреднала възраст, а болшинството - 55 100 души, получават обществена пенсия за неработоспособност. 3200 получават пенсия за военна неработоспособност. 1200 души получават лична пенсия. 85 000 са с добавка за непозната помощ, а 50 души - добавка за ветерани от войните.
20 млн. лева са спестени от тавана. 4735 души го вземат. Повечето са мъже на възраст 70-79 година и с трансфорат стаж
Около 20 млн. лева е съумяла да спести страната от съществуването на таван на пенсиите. 1 621 840 лева е месечната удръжка от пенсиите на 2080 души, лимитирани от тавана. През 2023 година той бе 3400 лева, колкото е и в този момент.
105 са пенсионерите, които са били ощетени с до 350 лева на месец от това ограничаване. От тях страната икономисва по 34 156 лева месечно.
Почти толкоз са били орязвани с до 600 лева на месец. Едва 191 са пенсионерите, чиито действителни пенсии са орязани с под 50 лева Най-ощетени обаче са били 554 възрастни, чиито действителни пенсии са с над 850 лв. по-високи от тавана. От тях страната е пестила по 1 171 864 лева
В момента таван на пенсията вземат 4735 души, демонстрира статистиката на Националния застрахователен институт (НОИ). Повечето от тях са мъже с някакъв тип трансфорат стаж - работещи в бранш “Сигурност ”, първа и второкласен труд, като доминират хората на възраст 70-79 година Само 786 са дами. При тях отличителното е, че огромна част са отсрочили пенсионирането си. Средно те са работили още 4 години и два месеца, без да вземат пенсия. Според Кодекса за обществено обезпечаване всяка година те прибавят още 4% за осигурителния стаж във формулата за пенсиониране.
48 пенсионери са получавали наследствена пенсия в оптимален размер, демонстрира бюлетин на Национален осигурителен институт. Това значи, че действителната пенсия на умрелия е била над 6800 лева Причината е, че при един правоприемник тя е 50%.
Таванът ще остане 3400 лева и след повдигането на пенсиите по швейцарското предписание от 1 юли. Причината е, че той се дефинира от държавното управление, както иминималната пенсия.
Таванът на пенсиите бе въведен през 2000 година, с цел да не може червени милионери и банкери да получават десетки хиляди левове пенсия. Той трябваше да отпадне, само че политиците взеха решение да го запазят, с цел да не дава прекомерно огромни пенсии.
Така бе написано, че от 1 юли 2019-а оптималният размер е 40% от оптималния застрахователен приход. Това обаче също не се съблюдава и през 2021 година бе решено, че тази корекция няма да се ползва, и той бе избран на 1440 лева Тази процедура продължи и през идващите години, вследствие на което за по-малко от 2 година таванът на пенсиите набъбна повече от два пъти и доближи 3400 лева в края на 2022 година, изравнявайки се с оптималния застрахователен приход към оня миг.
Сега оптималните осигуровки са 3750 лева
От 1 април пък оптималният застрахователен приход е 4130 лева Сметките демонстрират, че той би трябвало да е към 5440 лева, с цел да даде пенсия от 3400 лева в този момент.
На месец разноските за погашение на минималните пенсии пък са малко над 117 млн. лева Толкова е била сумата и към май предходната година.
Доплащането от налозите, събрани от всички, се постанова, тъй като минималната пенсия е “незаслужена ” - т.е. размерът ѝ е по-голям от този, който дефинират импортираните от съответните хора осигуровки.
Дотук се стигна, откакто разнообразни държавни управления през годините подвигаха изпреварващо минималните размери на пенсиите. В интервала 2020-2024 година те набъбнаха доста – при 250 лева в края на 2020 година до 580,57 лева в този момент, или над два пъти по-висок (132 %). Това се отразява и върху минималните размери на останалите пенсии за трудова активност.
Повишаването на минималните размери на пенсиите за трудова активност става с по-бързи темпове, изпреварвайки по растеж повишаването на пенсиите над минималния размер, осъвременявани и преизчислявани през интервала по разнообразни механизми.
Съществено нарастване се регистрира и в размера на обществената пенсия за напреднала възраст, както и на размерите на обвързаните към нейния размер добавки към пенсиите (от 141,63 лева към 1 юли 2020 година до 307,07 лева в този момент, или растеж от 116% за последните 5 години).
Стигна се до такава степен съвсем всеки трети пенсионер да е получавал пенсия, която е поголяма от тази, която действително си е изработил. А половината от всички пенсионери пък получават минималната.
Човек, осигурявал се на минималната работна заплата за цялата си трудова кариера, и пенсионирал се на 1 януари 2024 година при 40 година стаж от трета категория труд, не може да доближи даже размера на минималната пенсия за застрахователен стаж и възраст. Реално той ще получи доста по-голямо заменяне на последния си трудов приход по отношение на човек, пенсионирал се при безусловно същите условия, само че осигурявал се на междинния застрахователен приход.
Прави усещане, че се трансформира и броят на хората, за които се доплаща - 795 228 души за 2023 година против 485 882 през 2014 година В същото време обаче разходът за тях е повишен от 16,88 млн. на над 117 млн. на месец А дефицитът в Национален осигурителен институт се чака през тази година да е 11,7 милиарда лева
Държавата е дотирала пенсиите на 2255 души с до левче на месец, демонстрира последният годишник на Национален осигурителен институт. На още толкоз са с сред 1 и 2 лева, с цел да стигнат минималните пенсии.
11 980 пък са пенсиите с субсидия сред 10 и 15 лева На 722 443 души обаче не са им стигали над 30 лв.. Това е над 90% от общия брой на пенсионерите, за които се доплаща. Само за тях страната е давала 116 274 781 лева месечно.
“Изпреварващият растеж на минималните и обществените пенсии, от една страна, поражда измежду пенсионерите негативизъм, доколкото тези пенсии се получават от хората с минимален принос към пенсионната система във финансово и времево изражение, а от друга - демотивира хората да се обезпечават на действителните си приходи.
За да не се допусне разкъсването на връзката принос - права, само че в същото време да се обезпечи заслужен живот на възрастните хора, които се нуждаят от поддръжка, е належащо да се вкара законов механизъм за актуализиране на размера на минималната пенсия за застрахователен стаж и възраст, от който размер се дефинират и всички останали минимални размери на пенсиите за трудова активност ”, изясняват от общественото министерство в разбор на наложителното пенсионно обезпечаване.
И оферират в Кодекса за обществено обезпечаване да се разпише, че и минималната пенсия се актуализира всяка година по швейцарското предписание.
Според специалистите има два метода за минималните пенсии. Първият е да няма избрана от страната сума най-малко за новите пенсионери. Вторият е покардинален - тя да се отстрани и всеки да получава това, което заслужава. А доплащане за бедните да има през обществени помощи. Това обаче са непопулярни ограничения и надали скоро ще има държавно управление, което да предложи отпадането на минималната пенсия.
През декември би трябвало да е подготвена и пътната карта, която ще почисти пенсионната система от неточности и ще уточни съответни ограничения за оздравяването ѝ.
Осигуровките да вземем за пример би трябвало да са над два пъти по-високи от сегашните, с цел да покриват разноските. Според сметката на актюерите за 2023 година осигуровките за пенсия трябвало да са 37,5%, с цел да се устоя системата.
Там би трябвало да се регистрира и трендът, че ще продължи да нараства и междинната дълготрайност на живота. Това за Държавното публично обезпечаване значи, че ще намалее и броят на хората, които вършат вноски в системата за сметка на тези, които черпят права от нея. Стойността на така наречен систематичен
коефициент на взаимозависимост (брой на пенсионерите с пенсия за трудова активност на 100 обезпечени лица) все още е 68 и ще се задържи на тази стойност докъм 2040 година След това ще стартира да нараства и ще доближи до към 80 пенсионери на 100 обезпечени лица през 2060 година
Социалната за напреднала възраст става 333,48 лева от 1 юли 24,1 милиарда лева ще костват пенсиите през тази година, а всички ще осъвременят от 1 юли с 8,6% по швейцарското предписание. Така минималната пенсия ще се вдигне от 580,57 на 630,50 лева
Социалната пенсия за напреднала възраст ще е 333,48 лева от 1 юли. Така ще се покачват 151 100 обществени пенсии и добавки.
С повдигането ѝ се покачат размерите и на другите пенсии, които не са свързани с трудова активност:
Пенсията за военна неработоспособност
За редови войници и сержанти с над 90% понижена продуктивност - 500,22 лева За хората с ТЕЛК от 71 до 90% ще е 466,87 лева А за тези с понижена продуктивност от 50 до 70,99 ще е 383,50 лева
За офицери с над 90% понижена продуктивност - 533,57 лева От 71 до 90% сумата ще е 500,22 лева. За ТЕЛК от 50 до 70,99% е 400,18 лева
Пенсията за гражданска неработоспособност. Тя е сред 115 и 150% от обществената пенсия за напреднала възраст. Така хората с увреждания над 90% получават 150% от обществената, или 500,22 лева За увреждане сред 71 и 90% е 140%, или 466,87 лева А за ТЕЛК от 50 до 70,99% е 115%, или 383,50 лева
Социалната пенсия за неработоспособност
Тя е сред 130 и 160% от обществената за напреднала възраст. За 100% ТЕЛК и право на непозната помощ размерът ѝ ще е 533,57 лева За хора с увреждания сред 91 и 100% ще е 466,87 лева При написани увреждания сред 71 и 90% размерът ще е 433,52 лева
Персоналната пенсия
Тя се дефинира в размер на 90% от обществената. Така от 1 юли ще стане 300,13 лева
Добавките за: непозната помощ, за инвалидите от Отечествената война 1944 - 1945 година и добавката по Закона за ветераните от войните.
Добавката за непозната помощ е 75% от обществената пенсия за напреднала възраст, т.е. ще стане от 1 юли 250,11 лева
66 000 българи получават пенсии, свързани с трудова активност към 1 юни. Само 6300 обаче са на обществената пенсия за напреднала възраст, а болшинството - 55 100 души, получават обществена пенсия за неработоспособност. 3200 получават пенсия за военна неработоспособност. 1200 души получават лична пенсия. 85 000 са с добавка за непозната помощ, а 50 души - добавка за ветерани от войните.
20 млн. лева са спестени от тавана. 4735 души го вземат. Повечето са мъже на възраст 70-79 година и с трансфорат стаж
Около 20 млн. лева е съумяла да спести страната от съществуването на таван на пенсиите. 1 621 840 лева е месечната удръжка от пенсиите на 2080 души, лимитирани от тавана. През 2023 година той бе 3400 лева, колкото е и в този момент.
105 са пенсионерите, които са били ощетени с до 350 лева на месец от това ограничаване. От тях страната икономисва по 34 156 лева месечно.
Почти толкоз са били орязвани с до 600 лева на месец. Едва 191 са пенсионерите, чиито действителни пенсии са орязани с под 50 лева Най-ощетени обаче са били 554 възрастни, чиито действителни пенсии са с над 850 лв. по-високи от тавана. От тях страната е пестила по 1 171 864 лева
В момента таван на пенсията вземат 4735 души, демонстрира статистиката на Националния застрахователен институт (НОИ). Повечето от тях са мъже с някакъв тип трансфорат стаж - работещи в бранш “Сигурност ”, първа и второкласен труд, като доминират хората на възраст 70-79 година Само 786 са дами. При тях отличителното е, че огромна част са отсрочили пенсионирането си. Средно те са работили още 4 години и два месеца, без да вземат пенсия. Според Кодекса за обществено обезпечаване всяка година те прибавят още 4% за осигурителния стаж във формулата за пенсиониране.
48 пенсионери са получавали наследствена пенсия в оптимален размер, демонстрира бюлетин на Национален осигурителен институт. Това значи, че действителната пенсия на умрелия е била над 6800 лева Причината е, че при един правоприемник тя е 50%.
Таванът ще остане 3400 лева и след повдигането на пенсиите по швейцарското предписание от 1 юли. Причината е, че той се дефинира от държавното управление, както иминималната пенсия.
Таванът на пенсиите бе въведен през 2000 година, с цел да не може червени милионери и банкери да получават десетки хиляди левове пенсия. Той трябваше да отпадне, само че политиците взеха решение да го запазят, с цел да не дава прекомерно огромни пенсии.
Така бе написано, че от 1 юли 2019-а оптималният размер е 40% от оптималния застрахователен приход. Това обаче също не се съблюдава и през 2021 година бе решено, че тази корекция няма да се ползва, и той бе избран на 1440 лева Тази процедура продължи и през идващите години, вследствие на което за по-малко от 2 година таванът на пенсиите набъбна повече от два пъти и доближи 3400 лева в края на 2022 година, изравнявайки се с оптималния застрахователен приход към оня миг.
Сега оптималните осигуровки са 3750 лева
От 1 април пък оптималният застрахователен приход е 4130 лева Сметките демонстрират, че той би трябвало да е към 5440 лева, с цел да даде пенсия от 3400 лева в този момент.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ