Двоен ръст на работещите пенсионери
Близо 57 000 българи не престават да работят след пенсионирането си
България е сред дребното европейски страни, където броят на хората, които не престават да работят след пенсионирането си, пораства стремглаво. За последните 10 години работещите пенсионери в бюджетния бранш се удвоиха - от към 20 хиляди души през 2015 година до 56 707 през предходната година.
Общо 225 788 българи с пенсия за стаж и възраст не престават да работят, с цел да си докарат спомагателен приход. Ако към тях се прибавят пенсионерите с други типове пенсии, общият им брой надвишава 350 хиляди души, демонстрират данните от годишника на Националния застрахователен институт.
Най-много работещи пенсионери в Министерство на вътрешните работи
В бюджетния бранш работят държавни и общински чиновници, лекари, служители на реда, военни, пожарникари, съдии, прокурори и следователи. Към тях би трябвало да се прибавят още 3310 души в държавното ръководство и 2920 учители в детски градини и учебни заведения.
Особено притеснителни са данните за Министерство на вътрешните работи, където работят 5881 пенсионери от общо към 48 хиляди щатни бройки - това значи, че над 12 % от чиновниците в министерството са хора в пенсионна възраст.
Важно е да се означи, че част от тези хора са били военни, служители на реда или служители на служебно правно отношение. Това значи, че не са плащали персонално осигурителни вноски, защото те са били поемани напълно от страната. След пенсиониране обаче, в случай че продължат да работят, те се назначават на трудов контракт и към този момент сами заплащат осигурителни вноски.
Най-популярни специалности измежду работещите пенсионери
Сред най-търсените специалности от пенсионери са охранителите - над 17 665 души работят в тази сфера. Следват продавачите с над 16 хиляди души и медицинските експерти - сестри, фелдшери, акушерки, рехабилитатори и лаборантки, които са към 7300 души.
В хуманното опазване на здравето работят 5540 пенсионери, а измежду брокерите, IT експертите и научните откриватели са над 10 хиляди души. Строителите са 9143 души, а в спомагателните действия работят 9000 пенсионери.
Интересен факт е, че 22 са пенсионираните футболисти със стаж и възраст, които не престават да работят - година по-рано те са били 15. Футболистите нямат право на ранно пенсиониране и би трябвало да са навършили най-малко 64 години, с цел да получат пенсия. На тази възраст обаче няма дейни играчи в професионалните лиги в България.
Как се преизчисляват пенсиите
Служебното преизчисление на пенсиите на работещите пенсионери от 1 април се прави автоматизирано от Национален осигурителен институт. При този развой се регистрира единствено спомагателният застрахователен стаж, добит след пенсионирането, само че не и приходите и импортираните осигуровки.
През предходната година междинното нарастване на пенсията е било 14,82 лв.. Най-голямото нарастване за стаж и възраст е 297,70 лв., а при инвалидните пенсии - 286,57 лв..
84 615 души - половината от работещите пенсионери, са съумели да вдигнат пенсиите си с сред 1 и 10 лв.. За съвсем една трета от работещите пенсионери спомагателната работа не оказва никакво въздействие върху пенсията.
Българската специфичност в Европа
В целия Европейски съюз единствено в България и Словакия пенсиите не се таксуват с никакъв тип налог. Средно в Европа той е сред 15 и 20 %. До 1997 година пенсиите на работещите пенсионери в България се таксуваха с напредничав налог.
В момента 100 работещи устоят 72 пенсионери, което демонстрира демографските провокации пред страната.
България е сред дребното европейски страни, където броят на хората, които не престават да работят след пенсионирането си, пораства стремглаво. За последните 10 години работещите пенсионери в бюджетния бранш се удвоиха - от към 20 хиляди души през 2015 година до 56 707 през предходната година.
Общо 225 788 българи с пенсия за стаж и възраст не престават да работят, с цел да си докарат спомагателен приход. Ако към тях се прибавят пенсионерите с други типове пенсии, общият им брой надвишава 350 хиляди души, демонстрират данните от годишника на Националния застрахователен институт.
Най-много работещи пенсионери в Министерство на вътрешните работи
В бюджетния бранш работят държавни и общински чиновници, лекари, служители на реда, военни, пожарникари, съдии, прокурори и следователи. Към тях би трябвало да се прибавят още 3310 души в държавното ръководство и 2920 учители в детски градини и учебни заведения.
Особено притеснителни са данните за Министерство на вътрешните работи, където работят 5881 пенсионери от общо към 48 хиляди щатни бройки - това значи, че над 12 % от чиновниците в министерството са хора в пенсионна възраст.
Важно е да се означи, че част от тези хора са били военни, служители на реда или служители на служебно правно отношение. Това значи, че не са плащали персонално осигурителни вноски, защото те са били поемани напълно от страната. След пенсиониране обаче, в случай че продължат да работят, те се назначават на трудов контракт и към този момент сами заплащат осигурителни вноски.
Най-популярни специалности измежду работещите пенсионери
Сред най-търсените специалности от пенсионери са охранителите - над 17 665 души работят в тази сфера. Следват продавачите с над 16 хиляди души и медицинските експерти - сестри, фелдшери, акушерки, рехабилитатори и лаборантки, които са към 7300 души.
В хуманното опазване на здравето работят 5540 пенсионери, а измежду брокерите, IT експертите и научните откриватели са над 10 хиляди души. Строителите са 9143 души, а в спомагателните действия работят 9000 пенсионери.
Интересен факт е, че 22 са пенсионираните футболисти със стаж и възраст, които не престават да работят - година по-рано те са били 15. Футболистите нямат право на ранно пенсиониране и би трябвало да са навършили най-малко 64 години, с цел да получат пенсия. На тази възраст обаче няма дейни играчи в професионалните лиги в България.
Как се преизчисляват пенсиите
Служебното преизчисление на пенсиите на работещите пенсионери от 1 април се прави автоматизирано от Национален осигурителен институт. При този развой се регистрира единствено спомагателният застрахователен стаж, добит след пенсионирането, само че не и приходите и импортираните осигуровки.
През предходната година междинното нарастване на пенсията е било 14,82 лв.. Най-голямото нарастване за стаж и възраст е 297,70 лв., а при инвалидните пенсии - 286,57 лв..
84 615 души - половината от работещите пенсионери, са съумели да вдигнат пенсиите си с сред 1 и 10 лв.. За съвсем една трета от работещите пенсионери спомагателната работа не оказва никакво въздействие върху пенсията.
Българската специфичност в Европа
В целия Европейски съюз единствено в България и Словакия пенсиите не се таксуват с никакъв тип налог. Средно в Европа той е сред 15 и 20 %. До 1997 година пенсиите на работещите пенсионери в България се таксуваха с напредничав налог.
В момента 100 работещи устоят 72 пенсионери, което демонстрира демографските провокации пред страната.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ