Увеличението на пенсионната възраст е неизбежно
Близо 50% от хората в България, на които им следва пенсиониране, имат намерение да се пенсионират, само че да продължат да работят, най-вече по финансови аргументи, като действително една трета от пенсионерите остават дейни сред две и пет години. Статистиката демонстрира увеличена икономическа интензивност на популацията сред 55 и 64 години след пенсионната промяна, без това да довежда до увеличение на равнищата на безработица, само че има единадесет пъти нарастване на случаите, утвърдени от ТЕЛК и НЕЛК, за същия интервал. Това каза доц. Стоянка Черкезова, Институт за проучване на популацията и индивида, в ефира на предаването " Бизнес старт " по Bloomberg Tv Bulgaria.
" Увеличението на пенсионната възраст е неизбежно, само че то има своите предели и не може да продължава до безконечност. Трябва да отчитаме предстоящата
дълготрайност на живота на популацията и на това в положително здраве - в България имаме съществени размери на болестността в по-високата възраст и опциите за увеличение на изискуемата възраст са лимитирани. "
През 1992 година България е предходна границата на 15% население над 65-годишна възраст, над която подрастващите генерации до 15-годишна възраст мъчно могат да компенсират излизащите от трудоспособна възраст хора, подсети Черкезова. Това значи понижена работна мощ, по-малко приходи от нея и по-малко принос към осигурителните системи, които по едно и също време би трябвало да подкрепят повече хора. Когато популацията над 65-годишна възраст нарасне дотам, това затруднява поддържането на към този момент постигнатото качество на живот в цялата страна.
" За да можем да се погрижим за пенсионните системи, би трябвало да се погрижим за икономическото развиване. "
В коментар за ограниченията, които могат да забавят, само че не и да извърнат, резултатите от демографската рецесия в България, Черкезова сподели, че са нужни политики за поощряване на раждаемостта, само че и за понижаване на детската и преждевременна смъртност, както и повишен достъп до здравна профилактика, качествени здравни услуги и подобаващи просветителни политики. Директни стопански тласъци нямат необикновен резултат върху тоталния коефициент на раждаемост, в случай че се съди по резултатите от сходни стратегии в Унгария, разяснява Черкезова. Спадът в трудоспособното население може да се поправя до степен посредством засилена миграция от чужбина, само че това би трябвало да се прави предвид на стопанската система и пазара на труда.
Друг вид политики би трябвало да целят задържането на хора в България, сподели Черкезова.
" Начинът да стане това опират до социално-икономическата система в страната - цялостни политики за възстановяване качеството на живот, достъп до права, практикуване на свободи, целият комплект, който може да обезпечи едно по-добро битие. Това е единственият метод да осигурим и повишение на раждаемостта, и задържане на младежите в страната, и спад в смъртността. "
В коментар за трендовете на международното население - Организация на обединените нации разгласи, че човечеството към този момент надвишава 8 милиарда души - Черкезова сподели, че раждаемостта ще продължава да се усилва в районите, където тя към този момент е над междинното равнище - субсахарска Африка и Египет, Индия, Пакистан, Филипините. Допълнителен напън ще оказва и покачващата се дълготрайност на живот по целия свят - от приблизително 46.5 години пред 1950 година до 72 години сега, като най-бързо тя пораства в страни, където е била най-ниска.
Увеличаващото се население ще сътвори нови проблеми в битката с бедността и климатичните промени, защото изключително в най-слабо развитите райони от субсахарска Африка и Южна Азия популацията има и стеснен достъп до здравни и просветителни услуги, добави Черкезова. Това от своя страна понижава и резултатите от демографския дял, който разчита освен на растеж на популацията в дейна възраст сред 20 и 64 години, само че и на неговия достъп до такива услуги.
" Какво от това, че имаме увеличено население сред 20 и 64 години при една международна стопанска система, която от ден на ден върви към цифровизация и автоматизация, в случай че това население не може да способства с труда си за стопанската система. Обезсмисля се понятието " демографски дял ".
Какво може да се чака от бъдещите миграционни талази към Европа и по какъв начин се разви програмата за надзор на популацията в Китай може да гледате във видеото.
" Увеличението на пенсионната възраст е неизбежно, само че то има своите предели и не може да продължава до безконечност. Трябва да отчитаме предстоящата
дълготрайност на живота на популацията и на това в положително здраве - в България имаме съществени размери на болестността в по-високата възраст и опциите за увеличение на изискуемата възраст са лимитирани. "
През 1992 година България е предходна границата на 15% население над 65-годишна възраст, над която подрастващите генерации до 15-годишна възраст мъчно могат да компенсират излизащите от трудоспособна възраст хора, подсети Черкезова. Това значи понижена работна мощ, по-малко приходи от нея и по-малко принос към осигурителните системи, които по едно и също време би трябвало да подкрепят повече хора. Когато популацията над 65-годишна възраст нарасне дотам, това затруднява поддържането на към този момент постигнатото качество на живот в цялата страна.
" За да можем да се погрижим за пенсионните системи, би трябвало да се погрижим за икономическото развиване. "
В коментар за ограниченията, които могат да забавят, само че не и да извърнат, резултатите от демографската рецесия в България, Черкезова сподели, че са нужни политики за поощряване на раждаемостта, само че и за понижаване на детската и преждевременна смъртност, както и повишен достъп до здравна профилактика, качествени здравни услуги и подобаващи просветителни политики. Директни стопански тласъци нямат необикновен резултат върху тоталния коефициент на раждаемост, в случай че се съди по резултатите от сходни стратегии в Унгария, разяснява Черкезова. Спадът в трудоспособното население може да се поправя до степен посредством засилена миграция от чужбина, само че това би трябвало да се прави предвид на стопанската система и пазара на труда.
Друг вид политики би трябвало да целят задържането на хора в България, сподели Черкезова.
" Начинът да стане това опират до социално-икономическата система в страната - цялостни политики за възстановяване качеството на живот, достъп до права, практикуване на свободи, целият комплект, който може да обезпечи едно по-добро битие. Това е единственият метод да осигурим и повишение на раждаемостта, и задържане на младежите в страната, и спад в смъртността. "
В коментар за трендовете на международното население - Организация на обединените нации разгласи, че човечеството към този момент надвишава 8 милиарда души - Черкезова сподели, че раждаемостта ще продължава да се усилва в районите, където тя към този момент е над междинното равнище - субсахарска Африка и Египет, Индия, Пакистан, Филипините. Допълнителен напън ще оказва и покачващата се дълготрайност на живот по целия свят - от приблизително 46.5 години пред 1950 година до 72 години сега, като най-бързо тя пораства в страни, където е била най-ниска.
Увеличаващото се население ще сътвори нови проблеми в битката с бедността и климатичните промени, защото изключително в най-слабо развитите райони от субсахарска Африка и Южна Азия популацията има и стеснен достъп до здравни и просветителни услуги, добави Черкезова. Това от своя страна понижава и резултатите от демографския дял, който разчита освен на растеж на популацията в дейна възраст сред 20 и 64 години, само че и на неговия достъп до такива услуги.
" Какво от това, че имаме увеличено население сред 20 и 64 години при една международна стопанска система, която от ден на ден върви към цифровизация и автоматизация, в случай че това население не може да способства с труда си за стопанската система. Обезсмисля се понятието " демографски дял ".
Какво може да се чака от бъдещите миграционни талази към Европа и по какъв начин се разви програмата за надзор на популацията в Китай може да гледате във видеото.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ