Почти 50 % от младите хора в България живеят с родителите си - в Дания са само 4 %
„ Близо 50 на 100 от младежите у нас живеят с родителите си, до момента в който в Дания единствено 4 на 100 от младежите над 18 години живеят с околните си. По-зле е в Хърватия, където 65 на 100 съжителстват с родителите си “. Това разяснява проф. Искра Дандолова, анализатор по жилищна политика, във връзка последните данни на Евростат за жилищата у нас.
„ Този развой обаче се трансформира, като наклонността е младежите все по-често да живеят сами в града, въпреки и на квартира, в дребни жилища. Има и наклонност за връщане на хората към селата. Но действителна спънка това да не става постоянно е, че там няма какво да работят младежите. Има и друга наклонност у нас - в страната ни се образува тежко обществено разслоение. И по тази причина има едни 12 на 100 от хората, които живеят в свърхжилищна повърхност и други, които са в недостиг “, добави Дандолова в предаването „ Хоризонт до обед “.
Коя е най-мързеливата нация в света, коя - най-лакомата и коя - работохолици
Световният стопански конгрес проучва навиците в 23 страни по света, оценявайки какъв брой време дейно се изразходва за платена работа...
Експертът разяснява още, че доста младежи са заминавали в чужбина точно поради невъзможността да си закупят жилище:
„ В предишното имаше взаимоспомагателните каси, които даваха заеми за закупуване на жилище. Но касите банкрутираха и младите българи продължиха да живеят със своите родители “.
По думите на специалиста най-сериозният проблем е жестокото обществено разслоение във връзка с жилищната политика:
„ Има едни милионери, които имат доста и големи жилища, даже в чужбина, и други, които не могат да живеят в първокласните затворени комплекси - това раздели популацията у нас. Това не е характерният модел на живот на българите, които постоянно са живели при съвсем идентични жилищни условия и дружно, а не разграничено в скъпи комплекси “.
„ Този развой обаче се трансформира, като наклонността е младежите все по-често да живеят сами в града, въпреки и на квартира, в дребни жилища. Има и наклонност за връщане на хората към селата. Но действителна спънка това да не става постоянно е, че там няма какво да работят младежите. Има и друга наклонност у нас - в страната ни се образува тежко обществено разслоение. И по тази причина има едни 12 на 100 от хората, които живеят в свърхжилищна повърхност и други, които са в недостиг “, добави Дандолова в предаването „ Хоризонт до обед “.
Световният стопански конгрес проучва навиците в 23 страни по света, оценявайки какъв брой време дейно се изразходва за платена работа...
Експертът разяснява още, че доста младежи са заминавали в чужбина точно поради невъзможността да си закупят жилище:
„ В предишното имаше взаимоспомагателните каси, които даваха заеми за закупуване на жилище. Но касите банкрутираха и младите българи продължиха да живеят със своите родители “.
По думите на специалиста най-сериозният проблем е жестокото обществено разслоение във връзка с жилищната политика:
„ Има едни милионери, които имат доста и големи жилища, даже в чужбина, и други, които не могат да живеят в първокласните затворени комплекси - това раздели популацията у нас. Това не е характерният модел на живот на българите, които постоянно са живели при съвсем идентични жилищни условия и дружно, а не разграничено в скъпи комплекси “.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ




