Какви са перспективите на коридор № 8?
Близо 35 милиарда евро са нужни на Западните Балкани, с цел да бъдат приключени трансевропейските пътни коридори 4, 8 и 10. Това демонстрира разбор на специалисти от Министерството на превоза. С парите би трябвало да се изградят автомагистрали, железопътни линии и цифрова инфраструктура. Утре в Лондон водачи от Балканите ще вземат участие в капиталовия конгрес на Европейската банка за възобновяване и развиване, който ще бъде открит от премиера Бойко Борисов. Основната цел на форума е привличането на нови вложители в района. Кога най-рано може да бъдат приключени плановете описват Тихомир Игнатов и оператора Мирослав Милков.
Транспортен кулоар номер 8 свързва Адриатическо с Черно море. Той минава през Албания, Република Македония и България. Обхваща както пътни, по този начин и жп. трасета, а общата дължина е малко над 1200 км. Около 52% от пътищата и над 55% от железопътната инфраструктура на коридора са на българска територия. Те са построени и са в употреба. Тепърва обаче следва построяването на жп. пътища в Македония и Албания.
Димитър Савов, шеф на дирекция,,Национална транспортна политика " към Министерството на превоза: Железопътни транспорти 120 км в час може би ще бъдат реализирани на тяхна територия 160 на наша. След като нещо го е нямало, всички ще усетят какво огромно развиване ще има и на туризма, и на търговията.
Строежите в Македония се бавят с години поради липса на финансиране. Според специалисти предприсъединителните фондове на Европейски Съюз дават нови благоприятни условия. На Албания пък са нужни към 300 милиона евро, за които се водят договаряния със Световната банка. Единственият неизграден български сектор по коридора е железопътната линия от гара Гюешево до българо-македонската граница, с дължина два километра и половина.
Димитър Савов, шеф на дирекция " Национална транспортна политика " към Министерството на превоза: Окончателно, изцяло довеждане докрай на двете територии на една добра осъвременена жп. връзка се чака 2026 година - 2027 година
Според специалисти за интеграцията и свързаността на Западните Балкани са нужни вложенията и в коридори номер 4 и 10. Първият от Дрезден до Истанбул, а вторият - от Залцбург до Солун.
Георг Георгиев, заместник-министър на външните работи: Постоянно се търсят благоприятни условия по какъв метод да се осъществят плановете. Разбира се това е и техническа процедура. Това са и благоприятни условия, които да отразят ползите на участниците в плановете. Много се надявам да достигнем до взаимно потребно решение.Димитър Савов, шеф на дирекция " Национална транспортна политика " към Министерството на превоза: Последните калкулации са, че към 35 милиарда евро ще са нужни за довеждане докрай на коридорите в Западните Балкани.
За да може един шосеен път да извършва функционалността на транспортен кулоар, той би трябвало да обезпечава опция за напредване с най-малко 120 км/ч и да разрешава трафик от най-малко 20 000 автомобила на денонощие. Скоростта при жп линиите би трябвало да е най-малко 100 км/ч.
Транспортен кулоар номер 8 свързва Адриатическо с Черно море. Той минава през Албания, Република Македония и България. Обхваща както пътни, по този начин и жп. трасета, а общата дължина е малко над 1200 км. Около 52% от пътищата и над 55% от железопътната инфраструктура на коридора са на българска територия. Те са построени и са в употреба. Тепърва обаче следва построяването на жп. пътища в Македония и Албания.
Димитър Савов, шеф на дирекция,,Национална транспортна политика " към Министерството на превоза: Железопътни транспорти 120 км в час може би ще бъдат реализирани на тяхна територия 160 на наша. След като нещо го е нямало, всички ще усетят какво огромно развиване ще има и на туризма, и на търговията.
Строежите в Македония се бавят с години поради липса на финансиране. Според специалисти предприсъединителните фондове на Европейски Съюз дават нови благоприятни условия. На Албания пък са нужни към 300 милиона евро, за които се водят договаряния със Световната банка. Единственият неизграден български сектор по коридора е железопътната линия от гара Гюешево до българо-македонската граница, с дължина два километра и половина.
Димитър Савов, шеф на дирекция " Национална транспортна политика " към Министерството на превоза: Окончателно, изцяло довеждане докрай на двете територии на една добра осъвременена жп. връзка се чака 2026 година - 2027 година
Според специалисти за интеграцията и свързаността на Западните Балкани са нужни вложенията и в коридори номер 4 и 10. Първият от Дрезден до Истанбул, а вторият - от Залцбург до Солун.
Георг Георгиев, заместник-министър на външните работи: Постоянно се търсят благоприятни условия по какъв метод да се осъществят плановете. Разбира се това е и техническа процедура. Това са и благоприятни условия, които да отразят ползите на участниците в плановете. Много се надявам да достигнем до взаимно потребно решение.Димитър Савов, шеф на дирекция " Национална транспортна политика " към Министерството на превоза: Последните калкулации са, че към 35 милиарда евро ще са нужни за довеждане докрай на коридорите в Западните Балкани.
За да може един шосеен път да извършва функционалността на транспортен кулоар, той би трябвало да обезпечава опция за напредване с най-малко 120 км/ч и да разрешава трафик от най-малко 20 000 автомобила на денонощие. Скоростта при жп линиите би трябвало да е най-малко 100 км/ч.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ