Евростат: Почти всеки трети българин
Близо 31% от българите на възраст 15-64 година, или съвсем всеки трети наш съотечественик в тази възрастова категория, е бил стопански неактивен през предходната година, регистрират данни от разбор на Евростат за икономическата интензивност на популацията в Европейски Съюз през 2016 година Средно към 27% от популацията на Европейски Съюз е стояло отвън пазара на труда през 2016 година, регистрира статистиката.
Данните се удостоверяват и от Национален статистически институт - във възрастовата граница 15-64 година неактивните българи през предходната година са били почти 1,5 млн. души.
От тях 164 000 са били трайно обезкуражени лица, които нито са търсили работа, нито са желали изобщо да работят. От тази категория най-голям е процентът на хората със приблизително обучение - близо 70% и с главно обучение - 61%.
Като цяло най-голямата група неактивни българи е записана в границата 15-24 година - над 500 000, което се изяснява с тяхната претовареност в образованието. На възраст 25-34 година неактивни са били 224 000 българи, 35-44 година - 155 000, 45-54 година - 160 000. В годините, когато човек би трябвало да е най-активен 55-64 година - над 400 000 българи са били незаети на пазара на труда, сочат данните на Национален статистически институт.
Незаетите в пазара на труда мъже на възраст 15-64 година са били 641 000, а дамите - над 800 000. В градовете неактивните българи са били към 1 милион, а в селата - над 450 000.
Най-голяма група незаети на пазара на труда се образува от сънародниците ни със приблизително или с някакъв тип професионално обучение - близо 700 000 души. Втората по бройка група неактивни българи е с главно обучение - 490 000 души. Неработещите висшисти са към 140 000, а съвсем толкоз са и неработещите българи с главно обучение - 135 000.
Близо 90 милиона души в Европейски Съюз на възраст сред 15 и 64 година са били стопански неактивни през предходната година, регистрира Евростат. От тях близо 20% са били хората с ниско обучение (най-вече приблизително образование), а неактивните европейци с висше обучение са били към 12%.
Най-нисък дял на неработещи европейци сред 15-64 година е регистриран в Швеция - 18 %, пред Дания - 20% и Холандия - 20,3%. В противоположния завършек на скалата най-голям % неработещи европейци е регистриран в Италия - 35%. Следват Хърватия и Румъния - по 34%, Белгия - 33%, Гърция - 32% и България - 31%.
Следва да се означи, че делът на стопански неактивните лица в Европейски Съюз е бил по-висок измежду дамите (около 60%), в сравнение с мъжете (около 40%), въпреки че пропорциите се разграничават в другите страни. Освен това европейците на възраст 15-64 година, които са били в някаква фаза на образование, образуват към 35% от неактивните лица в Европейски Съюз. Пенсионерите са 16%, хората с тежки болести или увреждания - също 16%, както и тези лица, които се грижат за деца или неработещи възрастни - 10%.
Общо 8 от 10 неактивни лица на възраст 15-64 година в Европейски Съюз са декларирали, че изобщо не желаят да работят, регистрира анализът на Евростат. По тематиката Според статистика безработицата в Шуменско продължава да спада Намалява нивото на безработица в Ловешка област
Данните се удостоверяват и от Национален статистически институт - във възрастовата граница 15-64 година неактивните българи през предходната година са били почти 1,5 млн. души.
От тях 164 000 са били трайно обезкуражени лица, които нито са търсили работа, нито са желали изобщо да работят. От тази категория най-голям е процентът на хората със приблизително обучение - близо 70% и с главно обучение - 61%.
Като цяло най-голямата група неактивни българи е записана в границата 15-24 година - над 500 000, което се изяснява с тяхната претовареност в образованието. На възраст 25-34 година неактивни са били 224 000 българи, 35-44 година - 155 000, 45-54 година - 160 000. В годините, когато човек би трябвало да е най-активен 55-64 година - над 400 000 българи са били незаети на пазара на труда, сочат данните на Национален статистически институт.
Незаетите в пазара на труда мъже на възраст 15-64 година са били 641 000, а дамите - над 800 000. В градовете неактивните българи са били към 1 милион, а в селата - над 450 000.
Най-голяма група незаети на пазара на труда се образува от сънародниците ни със приблизително или с някакъв тип професионално обучение - близо 700 000 души. Втората по бройка група неактивни българи е с главно обучение - 490 000 души. Неработещите висшисти са към 140 000, а съвсем толкоз са и неработещите българи с главно обучение - 135 000.
Близо 90 милиона души в Европейски Съюз на възраст сред 15 и 64 година са били стопански неактивни през предходната година, регистрира Евростат. От тях близо 20% са били хората с ниско обучение (най-вече приблизително образование), а неактивните европейци с висше обучение са били към 12%.
Най-нисък дял на неработещи европейци сред 15-64 година е регистриран в Швеция - 18 %, пред Дания - 20% и Холандия - 20,3%. В противоположния завършек на скалата най-голям % неработещи европейци е регистриран в Италия - 35%. Следват Хърватия и Румъния - по 34%, Белгия - 33%, Гърция - 32% и България - 31%.
Следва да се означи, че делът на стопански неактивните лица в Европейски Съюз е бил по-висок измежду дамите (около 60%), в сравнение с мъжете (около 40%), въпреки че пропорциите се разграничават в другите страни. Освен това европейците на възраст 15-64 година, които са били в някаква фаза на образование, образуват към 35% от неактивните лица в Европейски Съюз. Пенсионерите са 16%, хората с тежки болести или увреждания - също 16%, както и тези лица, които се грижат за деца или неработещи възрастни - 10%.
Общо 8 от 10 неактивни лица на възраст 15-64 година в Европейски Съюз са декларирали, че изобщо не желаят да работят, регистрира анализът на Евростат. По тематиката Според статистика безработицата в Шуменско продължава да спада Намалява нивото на безработица в Ловешка област
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ