Брюксел ни дава 30 млрд. лева да гоним Европа
Близо 30 милиарда лева от Брюксел може да получи България, с цел да догони Европа. Парите са по еврофодовете и проекта за възобновяване. Споразумение за това финансиране подписаха преди седмица в София еврокомисарят по доближаването и промените Елиза Ферейра и министър председателят Кирил Петков.
България е получила близо 15 милиарда евро до момента в предходните програмни интервали. Сега чакат нови 11 милиарда евро с национално съфинансиране от 2,2 милиарда евро.
Парите ще се влагат в повишение на иновативността и конкурентоспособността на стопанската система ни, ще се финансират планове за произвеждане на артикули с висока добавена стойност, обучение и образование на висококвалифицирана работна мощ, цифровизация на стопанската система. Поради това има и профилирана стратегия в региона на научните проучвания, нововъведенията и дигитализацията. По нея има 1,167 милиарда евро, като националното съфинансиране е 281 988 533.
Едно от значимите посоки в новия програмен интервал е доближаване на районите в страната. Поели сме ангажимент 50% от общото европейско финансиране да бъдат разпределени за трите района в Северна България – Северозападен, Северен-централен и Североизточен. Това значи, че там ще отидат внушителните 4,15 милиарда евро. Причината е, че те изостават очевидно и са надалеч от постигане на междинните индикатори за Европейски Съюз. Дадени са и образци с съществени индикатори, по които изоставаме - страната ни е в групата на последните 10 страни по Брутният вътрешен продукт, дълготрайност на живота, обща и детска смъртност, проучвания, технологии и нововъведения и районна конкурентоспособност.
Българските райони имат един от най-високите проценти на младежи (15-24 г.), незаети в трудова активност, обучение или образование. Средната стойност за Европейски Съюз е 10,1%, до момента в който в Югоизточния регион да вземем за пример е 21,2%.
Продължителността на живота в Европейски Съюз е 81 година, в България - 75 година, и 74,7 година за Северозападния регион. Смъртността в Европейски Съюз е 10,3%, до момента в който у нас доближава 15,4%, а в Северозападния регион - 20,5%. Детската смъртност в Европейски Съюз е 3,5%, а у нас - 5,8%, достигайки 7,9 на 100 в Северозападния регион. Делът на популацията на възраст 30-34 години с по-ниско от главно и приблизително обучение в Европейски Съюз е 16,4%, до момента в който в Северозападния регион доближава 24,4%. Висшистите в Европейски Съюз са 40,7%, до момента в който в Северозападния регион е 18,9%. Делът на раннонапусналите обучение на възраст 18-24 години в Европейски Съюз е 10,6%, до момента в който в Северозападния регион - 22,9%.
Производителността на труда в България е 48,8% от междинната за Европейски Съюз. Разходите за научноизследователска и развойна активност на човек в Европейски Съюз са 625,8 евро, до момента в който в Югоизточния регион са 19,1 евро.
Областите, в които страната регистрира прогрес, са намаляването на излъчванията на парникови газове, потреблението на ВЕИ, намаляването на младежката безработица и развиването на телекомуникационната инфраструктура.
Единственият район, който за първи път е избран като подобен в преход, е Югозападният, което напълно се дължи на развиването на София. Поради това в началото за него са били планувани единствено 658 млн. евро вложения до 2027 година Това е наложило спомагателен трансфер на средства от останалите райони и сумата е вдигната до над 1 милиарда евро.
Традиционната инфраструктура е непокътната като значим бранш и ще има пари за оправяне на пътища, за довеждане докрай на правите от главната железопътна мрежа, която свързва България със Западна Европа. Програмата “Транспортна свързаност” е с общ бюджет от 1,915 милиарда евро, от които 1,616 милиарда идват от Европейски Съюз, а 299,143 млн. са националното съфинансиране.
Не са малко и парите, избрани за екология - над 1,8 милиарда евро. За нововъведения и развиване на конкурентоспособността на стопанската система ни са заделени 1,487 милиарда евро.
Значителна е сумата за развиване на човешките запаси - 1,997 милиарда евро. Парите са за обществено включване и равни благоприятни условия, поощряване на младежката претовареност, обществени нововъведения.
България е получила близо 15 милиарда евро до момента в предходните програмни интервали. Сега чакат нови 11 милиарда евро с национално съфинансиране от 2,2 милиарда евро.
Парите ще се влагат в повишение на иновативността и конкурентоспособността на стопанската система ни, ще се финансират планове за произвеждане на артикули с висока добавена стойност, обучение и образование на висококвалифицирана работна мощ, цифровизация на стопанската система. Поради това има и профилирана стратегия в региона на научните проучвания, нововъведенията и дигитализацията. По нея има 1,167 милиарда евро, като националното съфинансиране е 281 988 533.
Едно от значимите посоки в новия програмен интервал е доближаване на районите в страната. Поели сме ангажимент 50% от общото европейско финансиране да бъдат разпределени за трите района в Северна България – Северозападен, Северен-централен и Североизточен. Това значи, че там ще отидат внушителните 4,15 милиарда евро. Причината е, че те изостават очевидно и са надалеч от постигане на междинните индикатори за Европейски Съюз. Дадени са и образци с съществени индикатори, по които изоставаме - страната ни е в групата на последните 10 страни по Брутният вътрешен продукт, дълготрайност на живота, обща и детска смъртност, проучвания, технологии и нововъведения и районна конкурентоспособност.
Българските райони имат един от най-високите проценти на младежи (15-24 г.), незаети в трудова активност, обучение или образование. Средната стойност за Европейски Съюз е 10,1%, до момента в който в Югоизточния регион да вземем за пример е 21,2%.
Продължителността на живота в Европейски Съюз е 81 година, в България - 75 година, и 74,7 година за Северозападния регион. Смъртността в Европейски Съюз е 10,3%, до момента в който у нас доближава 15,4%, а в Северозападния регион - 20,5%. Детската смъртност в Европейски Съюз е 3,5%, а у нас - 5,8%, достигайки 7,9 на 100 в Северозападния регион. Делът на популацията на възраст 30-34 години с по-ниско от главно и приблизително обучение в Европейски Съюз е 16,4%, до момента в който в Северозападния регион доближава 24,4%. Висшистите в Европейски Съюз са 40,7%, до момента в който в Северозападния регион е 18,9%. Делът на раннонапусналите обучение на възраст 18-24 години в Европейски Съюз е 10,6%, до момента в който в Северозападния регион - 22,9%.
Производителността на труда в България е 48,8% от междинната за Европейски Съюз. Разходите за научноизследователска и развойна активност на човек в Европейски Съюз са 625,8 евро, до момента в който в Югоизточния регион са 19,1 евро.
Областите, в които страната регистрира прогрес, са намаляването на излъчванията на парникови газове, потреблението на ВЕИ, намаляването на младежката безработица и развиването на телекомуникационната инфраструктура.
Единственият район, който за първи път е избран като подобен в преход, е Югозападният, което напълно се дължи на развиването на София. Поради това в началото за него са били планувани единствено 658 млн. евро вложения до 2027 година Това е наложило спомагателен трансфер на средства от останалите райони и сумата е вдигната до над 1 милиарда евро.
Традиционната инфраструктура е непокътната като значим бранш и ще има пари за оправяне на пътища, за довеждане докрай на правите от главната железопътна мрежа, която свързва България със Западна Европа. Програмата “Транспортна свързаност” е с общ бюджет от 1,915 милиарда евро, от които 1,616 милиарда идват от Европейски Съюз, а 299,143 млн. са националното съфинансиране.
Не са малко и парите, избрани за екология - над 1,8 милиарда евро. За нововъведения и развиване на конкурентоспособността на стопанската система ни са заделени 1,487 милиарда евро.
Значителна е сумата за развиване на човешките запаси - 1,997 милиарда евро. Парите са за обществено включване и равни благоприятни условия, поощряване на младежката претовареност, обществени нововъведения.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ