Едва половината от новозавършилите медицински сестри имат желание да практикуват
Близо 30 000 медицински сестри са нужни, с цел да се преодолее дефицита в опазването на здравето. През последните 30 години броят на медицинските сестри е намалял съвсем на половина. Служителите в областта на опазването на здравето следят тревожна наклонност – новозавършващите компетентност „ здравна сестра “ нямат интерес към специалността. С вяра да се ограничи този недостиг на фрагменти, от Министерството на образованието и науката оферират специалността да бъде предпазена и да отпаднат таксите за образование.
Едва половината от новозавършилите компетентност „ здравна сестра “ обаче имат предпочитание да практикуват. Липсата на интерес към специалността води до осезателен дефицит на фрагменти в цялата страна. Средната възраст на медицинските сестри е 50 години, а всяка трета е на пенсионна възраст.
Лиляна Делева е старша здравна сестра в столичната болница „ Света Анна “. Има 43 години стаж и въпреки към този момент да е пенсионер, продължава да работи в Клиниката по анестезиология и реанимация, тъй като обича работата си.
„ Мъчно ми е да оставя сестрите без мен, да им е по-леко, работата е ужасно доста. Изключително тежко е, тежък труд, който не е влезнал в такова поделение – заболели, стрес, тъга, пациенти сред живота и гибелта и това се претърпява от нас “, споделя тя пред Българска национална телевизия.
С горест споделя, че у младите през днешния ден липсва интерес към специалността: „ Наблюдавам стресираност от тяхната страна и не такава отдаденост, както беше по наше време. Поколенията са разнообразни, нашето беше отдадено, в този момент имат повече благоприятни условия – може да вървят в частни лечебни заведения, в чужбина, при нас го нямаше, на нас животът ни беше болничното заведение “, споделя тя.
И изпитва горест по отминалите времена, когато е имало задоволително медицински сестри на работното ѝ място: „ Беше по-добре, в този момент нямаме време да се забележим за пет минути, всичко е единствено бързане “.
Владислава Славова е акушерка и операционна сестра във Видин. Когато стартира работа преди повече от 20 години е най-младата в болница, и към днешна дата продължава да е най-младата здравна сестра. Признава, че на нея и сътрудниците ѝ се постанова да работят на повече от едно място: „ Това води до физическа отмалялост и бърнаут, това не се трансформира години наред и човекоресурсът е най-скъпото нещо, което години наред не е оценено в опазването на здравето “.
Според нея предлагането „ здравна сестра “ да е предпазена специалност е положително, само че не задоволително.
„ Държавната такса не е толкоз висока и не е друга от тази за другите специалности, който желае да учи, ще откри финансиране. Вече има политика лечебни заведения да финансират образованието на фрагменти, с цел да останат в болничното заведение, заплащането няма да реши казуса, в противен случай, фокусът би трябвало да е към смяна на законодателството, с цел да може тази специалност да е примамлива на пазара на труда “, счита тя.
Макар да има малко искащи да упражняват специалността, към момента се намират млади, които желаят да оказват помощ. Сред тях е Мариела Будина – старша сестра на Клиника по УНГ. От 6 години практикува. Работила е за малко във Англия, само че се връща с желанието да се развива в България.
„ Първият претекст е трудовото заплащане – в случай че има съответно, и тук ще останат фрагменти “, счита тя.
В курса ѝ са почнали да учат 60 души, към половината обаче се осъществят.
„ Заплащането е главен фактор, само че не ме е спирало да се върна тук, тук е на равнище медицината, тук пациентът по-лесно има достъп до медицина, в сравнение с в чужбина “, споделя Будина.
В Клиниката по УНГ заболявания, в която работи на 12-часова промяна, има две сестри, а с цел да няма свръхнатоварване би трябвало да са двойно повече. „ Те се натоварват, тази липса на фрагменти се отразява на лекарите и на пациентите. Стресът идва от неналичието на фрагменти и сестрите изморяват от дългите 12-часови смени “, показва сестрата. За това е на мнение, че в случай че специалността бъде предпазена и освободена от такси, това ще облекчи много от искащите да я учат. „ Някои финансово не могат, това ги стопира, а имат предпочитание “, счита тя.
И въпреки всичко, както споделят медиците, има изключения. Така назовават новозавършващите, които след изкаран стаж са решени да останат в здравната система. Като Елена Вирянска, която е 4 курс студент. И е уверена – ще практикува, и то в България. Споделя, че за нея заплащането не е най-важното: „ Не е най-важно. Кое е най-важно – това, че оказваме помощ на хората, тъй като в случай че всеки тръгне да отпътува в чужбина, няма да останат фрагменти, които да оказват помощ на българското опазване на здравето “.
И до момента в който се намерят тласъци за младите, Лиляна и нейните сътрудници са безапелационни – ще продължат да работят. Защото медицината за тях не е просто специалност, а задача – да помагаш и спасяваш човешки живот.
Стопкадър – старшата здравна сестра в УМБАЛ „ Света Анна “ Лиляна Делева
Едва половината от новозавършилите компетентност „ здравна сестра “ обаче имат предпочитание да практикуват. Липсата на интерес към специалността води до осезателен дефицит на фрагменти в цялата страна. Средната възраст на медицинските сестри е 50 години, а всяка трета е на пенсионна възраст.
Лиляна Делева е старша здравна сестра в столичната болница „ Света Анна “. Има 43 години стаж и въпреки към този момент да е пенсионер, продължава да работи в Клиниката по анестезиология и реанимация, тъй като обича работата си.
„ Мъчно ми е да оставя сестрите без мен, да им е по-леко, работата е ужасно доста. Изключително тежко е, тежък труд, който не е влезнал в такова поделение – заболели, стрес, тъга, пациенти сред живота и гибелта и това се претърпява от нас “, споделя тя пред Българска национална телевизия.
С горест споделя, че у младите през днешния ден липсва интерес към специалността: „ Наблюдавам стресираност от тяхната страна и не такава отдаденост, както беше по наше време. Поколенията са разнообразни, нашето беше отдадено, в този момент имат повече благоприятни условия – може да вървят в частни лечебни заведения, в чужбина, при нас го нямаше, на нас животът ни беше болничното заведение “, споделя тя.
И изпитва горест по отминалите времена, когато е имало задоволително медицински сестри на работното ѝ място: „ Беше по-добре, в този момент нямаме време да се забележим за пет минути, всичко е единствено бързане “.
Владислава Славова е акушерка и операционна сестра във Видин. Когато стартира работа преди повече от 20 години е най-младата в болница, и към днешна дата продължава да е най-младата здравна сестра. Признава, че на нея и сътрудниците ѝ се постанова да работят на повече от едно място: „ Това води до физическа отмалялост и бърнаут, това не се трансформира години наред и човекоресурсът е най-скъпото нещо, което години наред не е оценено в опазването на здравето “.
Според нея предлагането „ здравна сестра “ да е предпазена специалност е положително, само че не задоволително.
„ Държавната такса не е толкоз висока и не е друга от тази за другите специалности, който желае да учи, ще откри финансиране. Вече има политика лечебни заведения да финансират образованието на фрагменти, с цел да останат в болничното заведение, заплащането няма да реши казуса, в противен случай, фокусът би трябвало да е към смяна на законодателството, с цел да може тази специалност да е примамлива на пазара на труда “, счита тя.
Макар да има малко искащи да упражняват специалността, към момента се намират млади, които желаят да оказват помощ. Сред тях е Мариела Будина – старша сестра на Клиника по УНГ. От 6 години практикува. Работила е за малко във Англия, само че се връща с желанието да се развива в България.
„ Първият претекст е трудовото заплащане – в случай че има съответно, и тук ще останат фрагменти “, счита тя.
В курса ѝ са почнали да учат 60 души, към половината обаче се осъществят.
„ Заплащането е главен фактор, само че не ме е спирало да се върна тук, тук е на равнище медицината, тук пациентът по-лесно има достъп до медицина, в сравнение с в чужбина “, споделя Будина.
В Клиниката по УНГ заболявания, в която работи на 12-часова промяна, има две сестри, а с цел да няма свръхнатоварване би трябвало да са двойно повече. „ Те се натоварват, тази липса на фрагменти се отразява на лекарите и на пациентите. Стресът идва от неналичието на фрагменти и сестрите изморяват от дългите 12-часови смени “, показва сестрата. За това е на мнение, че в случай че специалността бъде предпазена и освободена от такси, това ще облекчи много от искащите да я учат. „ Някои финансово не могат, това ги стопира, а имат предпочитание “, счита тя.
И въпреки всичко, както споделят медиците, има изключения. Така назовават новозавършващите, които след изкаран стаж са решени да останат в здравната система. Като Елена Вирянска, която е 4 курс студент. И е уверена – ще практикува, и то в България. Споделя, че за нея заплащането не е най-важното: „ Не е най-важно. Кое е най-важно – това, че оказваме помощ на хората, тъй като в случай че всеки тръгне да отпътува в чужбина, няма да останат фрагменти, които да оказват помощ на българското опазване на здравето “.
И до момента в който се намерят тласъци за младите, Лиляна и нейните сътрудници са безапелационни – ще продължат да работят. Защото медицината за тях не е просто специалност, а задача – да помагаш и спасяваш човешки живот.
Стопкадър – старшата здравна сестра в УМБАЛ „ Света Анна “ Лиляна Делева
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ