Англия потъва: 200 хиляди сгради ще останат под вода до 2050 г.
Близо 200 000 жилищни и бизнес здания в Англия са изложени на риск да бъдат изгубени от покачването на морското ниво до 2050 година, предизвестява ново изследване.
Изследователите настояват, че страната може да се сблъска с към 35 см повишаване на морското ниво спрямо историческите равнища в границите на 30 години и е съвсем несъмнено, че ще потъне с близо метър до края на века.
Новото изследване беше оповестено в седмицата, в която чиновник, отговарящ за отбраната на Англия от наводнения, сподели, че някои от английските приморски градове и села може да се наложи да бъдат изоставени заради надигащите се води на морето и ерозията на крайбрежието.
Новото изследване също предизвестява, че може да не е допустимо да се защитят някои общности, откакто се изследва по какъв начин напредването на моретата, породено от изменението на климата – съчетано с ерозия на крайбрежията от талази – усилва риска от крайбрежни наводнения. Той съпоставя възходящия риск от крайбрежни наводнения със съществуващите политики за ръководство на брега.
Експертите предизвестиха, че има незабавна нужда от народен спор по отношение на опасността от наводнения в крайбрежните региони и от дълготрайна изясненост по отношение на „ трансформационната смяна “ в някои области, в това число унищожаване на защитните сили и пренасяне на парцели. Надигащите се морета, съчетани с увеличената ерозия, провокирана от талази, покачват риска от крайбрежни наводнения, принуждавайки държавното управление и общностите да решат по какъв начин да реагират.
За 1600-1900 км от британското крайбрежие ще има огромен напън да се премисли актуалната политика за задържане на брега, защото тя може да стане неосъществима заради възходящите разноски или това да бъде механически невероятно, се споделя в изследването.
Това съставлява към 30 на 100 от бреговата линия, където се ползват политики за задържане на брега, и може да засегне към 120 000 до 160 000 парцела до 2050-те години, като част от тях евентуално ще се нуждаят от пренасяне.
Проучването споделя, че не е допустимо да се каже какъв брой от тях ще би трябвало да бъдат преместени, защото това ще бъде въпрос на държавното управление, политиката и финансирането за отбрана от наводнения.
30 000 до 35 000 парцела към този момент са разпознати в региони, които имат политика за преструктуриране на брега.
Миналата седмица сър Джеймс Беван, основен изпълнителен шеф на Агенцията по околна среда, сподели, че би трябвало да стартира диалог по въпроса, „ не на последно място тъй като изискуем на самите застрашени общности да им помогнем да решат какво желаят да бъде тяхното дълготрайно бъдеще”.
Но той акцентира, че е „ доста рано да се каже кои общности ще би трябвало да се реалокират “ и че „ никой не би трябвало да бъде принуждаван да напусне дома си срещу волята си “.
Съветът на Gwynedd, който има към 410 домове, заяви, че ще поддържа морската защита единствено до 2050 година и ще стартира да „ извежда от употреба “ селото преди този момент, изселвайки селяните. В Хаписбърг, дом на към 900 души, къщи, които в миналото са били на 6-7 метра от морето, в този момент са на ръба на скалата. Селото е изгубило 35 къщи от ерозия през последните две десетилетия.
Карта, основана от американския уеб страница за климатични вести Climate Central, допуска, че някои хора в елементи от Ливърпул, Хъл, Блекпул и по крайбрежието на Норфолк могат да изгубят домовете си до 2050 година Новото изследване се концентрира върху въздействията от наводненията и не включва парцели, директно изложени на риск от крайбрежна ерозия.
Националната оценка предизвестява, че 20 региона имат 2000 или повече парцела в риск – Северен Съмърсет, Седжмур, Ийстбърн, Уайър, Североизточен Линкълншир, Уорингтън Суейл, Дувър, Портсмут, Тендринг, Ипсуич, Глостър, Бристол Сити, Малдън, Адур, Корнуол, Източен Девън, Източен Линдзи, Източен Съфолк и Западен Ланкашир.
Въпреки това, не са прегледани локалните характерности или национално значима инфраструктура като атомни електроцентрали, което би означавало, че непосредствената брегова линия ще бъде предпазена в дълготраен проект.
Изследователите настояват, че страната може да се сблъска с към 35 см повишаване на морското ниво спрямо историческите равнища в границите на 30 години и е съвсем несъмнено, че ще потъне с близо метър до края на века.
Новото изследване беше оповестено в седмицата, в която чиновник, отговарящ за отбраната на Англия от наводнения, сподели, че някои от английските приморски градове и села може да се наложи да бъдат изоставени заради надигащите се води на морето и ерозията на крайбрежието.
Новото изследване също предизвестява, че може да не е допустимо да се защитят някои общности, откакто се изследва по какъв начин напредването на моретата, породено от изменението на климата – съчетано с ерозия на крайбрежията от талази – усилва риска от крайбрежни наводнения. Той съпоставя възходящия риск от крайбрежни наводнения със съществуващите политики за ръководство на брега.
Експертите предизвестиха, че има незабавна нужда от народен спор по отношение на опасността от наводнения в крайбрежните региони и от дълготрайна изясненост по отношение на „ трансформационната смяна “ в някои области, в това число унищожаване на защитните сили и пренасяне на парцели. Надигащите се морета, съчетани с увеличената ерозия, провокирана от талази, покачват риска от крайбрежни наводнения, принуждавайки държавното управление и общностите да решат по какъв начин да реагират.
За 1600-1900 км от британското крайбрежие ще има огромен напън да се премисли актуалната политика за задържане на брега, защото тя може да стане неосъществима заради възходящите разноски или това да бъде механически невероятно, се споделя в изследването.
Това съставлява към 30 на 100 от бреговата линия, където се ползват политики за задържане на брега, и може да засегне към 120 000 до 160 000 парцела до 2050-те години, като част от тях евентуално ще се нуждаят от пренасяне.
Проучването споделя, че не е допустимо да се каже какъв брой от тях ще би трябвало да бъдат преместени, защото това ще бъде въпрос на държавното управление, политиката и финансирането за отбрана от наводнения.
30 000 до 35 000 парцела към този момент са разпознати в региони, които имат политика за преструктуриране на брега.
Миналата седмица сър Джеймс Беван, основен изпълнителен шеф на Агенцията по околна среда, сподели, че би трябвало да стартира диалог по въпроса, „ не на последно място тъй като изискуем на самите застрашени общности да им помогнем да решат какво желаят да бъде тяхното дълготрайно бъдеще”.
Но той акцентира, че е „ доста рано да се каже кои общности ще би трябвало да се реалокират “ и че „ никой не би трябвало да бъде принуждаван да напусне дома си срещу волята си “.
Съветът на Gwynedd, който има към 410 домове, заяви, че ще поддържа морската защита единствено до 2050 година и ще стартира да „ извежда от употреба “ селото преди този момент, изселвайки селяните. В Хаписбърг, дом на към 900 души, къщи, които в миналото са били на 6-7 метра от морето, в този момент са на ръба на скалата. Селото е изгубило 35 къщи от ерозия през последните две десетилетия.
Карта, основана от американския уеб страница за климатични вести Climate Central, допуска, че някои хора в елементи от Ливърпул, Хъл, Блекпул и по крайбрежието на Норфолк могат да изгубят домовете си до 2050 година Новото изследване се концентрира върху въздействията от наводненията и не включва парцели, директно изложени на риск от крайбрежна ерозия.
Националната оценка предизвестява, че 20 региона имат 2000 или повече парцела в риск – Северен Съмърсет, Седжмур, Ийстбърн, Уайър, Североизточен Линкълншир, Уорингтън Суейл, Дувър, Портсмут, Тендринг, Ипсуич, Глостър, Бристол Сити, Малдън, Адур, Корнуол, Източен Девън, Източен Линдзи, Източен Съфолк и Западен Ланкашир.
Въпреки това, не са прегледани локалните характерности или национално значима инфраструктура като атомни електроцентрали, което би означавало, че непосредствената брегова линия ще бъде предпазена в дълготраен проект.
Източник: bg-voice.com
КОМЕНТАРИ