Д-р Хаджиянев: При шум в ушите, загуба на слух и нарушаване на равновесието магнитният резонанс е препоръчителен |
Близо 2,5 милиарда души по света, или 1 на всеки 4, ще страдат от загуба на слуха в някаква степен до 2050 година, предвижда Световната здравна организация (СЗО), в отчет, който предизвестява, че минимум 700 млн. души ще се нуждаят от здравни грижи и рехабилитация поради проблеми със слуха, в случай че не се подхващат дейности. Нелекуваната загуба на слуха може да има опустошително влияние върху способността на хората да поддържат връзка, да учат и да си изкарват прехраната, сочат изводите в този отчет. Той беше оповестен в навечерието на 3 март, Международен ден на ухото. Една от заплахите за слуха са доброкачествените тумори на слуховия нерв (шваноми). Какво съставляват тези тумори и по какъв начин се лекуват споделя неврохихургът от УМБАЛ " Св. Иван Рилски " доктор Асен Хаджиянев.
Д-р Хаджиянев „ шваноми “ звучи доста екзотично, само че в действителност става дума за тумори. Какво съставляват и за какво се появяват?
Шваномите на статоакустикус (вестибуларен-слухов нерв) са бавнорастящи доброкачествени тумори, които могат да доближат огромни размери. Произходът им е от швановите кафези, които построяват обвивките на нервите. Затова е по-правилно да приказваме за шваноми на статоакустикус, вместо за невриноми на слуховия нерв. Този израстък най-често произлиза от VIII черепно-мозъчен нерв, чиято функционалност е обвързвана със слуха и равновесието. Така че терминът съчетава в себе си произхода на тумора, швановите кафези и увреждането на слухово-вестибуларната част на нерва т.е. симптоматиката освен това заболяване е обвързвана с нарушаване в слуха и равновесието на индивида.
С повишаването си шваномът може да разшири вътрешния слухов проход и да извърши пространството, което се заключва сред дребния мозък и мозъчния дънер. Може да докара до прилепяне на мозъчния дънер, както и на дребния мозък, който дава отговор за жизненоважни функционалности, свързани с придвижването и координацията. При по-тежки форми на болестта могат да се обиден гълтането, дишането и други Най-често болестта стартира с появяването на звук в едното ухо, понижен до изцяло изгубен слух в комбиниране с нарушаване в равновесието.
Има ли някаква предразположеност, рискова група, която е по-застрашена от образуването на такива тумори?
Няма такава взаимозависимост. Има генетично излъчени болести, при които може да се срещне като детайл от общата демонстрация, а точно неврофиброматозата 2 вид. Това е синдромно заболяване, при което шваномът може да бъде начало на неговата изява. За страдание, при неврофиброматозата от време на време засягането може да бъде и двустранно както на левия, по този начин и на десния VIII черепно-мозъчен нерв. Имали сме подобен случай.
Преди години лекувахме юноша на 17 години, който беше с неврофиброматоза и двустранни шваноми, съвсем изцяло изгубил слуха и на двете уши. Беше много трагично, разви цялата картина на болестта, появи се и вътрешна хидроцефалия. Поставихме му клапна система, оперирахме поетапно единия и другия израстък, изходът беше добър, само че е образец за това, че при сложена диагноза неврофиброматоза 2 вид, постоянно би трябвало да се прави скрининг и за шваноми.
Някой от родителите е притежател на болестта?
Да, някой от тях евентуално е притежател без клинична изява, може единствено да го предава и болестта да се прояви в неговото поколение. В този смисъл майката и бащата не са заболели и даже може да нямат визия за този наследствен болестотворен ген.
В случая, който описахте, пациентът евентуално е пристигнал при вас доста късно. При какви първи признаци би трябвало да се насочим към експерт?
Тъй като болестта е доброкачествено и туморът нараства постепенно, човек се приспособява и може да не го усети в началото, т.е. незасегнатния от израстък здрав нерв компенсира понижения слух. На по-късен стадий се появява звук в ухото – разказват го като звук от „ стечение на водопад “, „ клокочене на вода “ и понижаване на слуха. Логично е пациентите да потърсят помощ първо при УНГ експерт (ушен лекар). Задължително е провеждането на тонална аудиометрия, общоприетоо проучване, което открива намаляването на слуха в едното ухо.
Задължително при подобен вид недоволства - звук в ухото, понижен слух, е да се създадат спомагателни проучвания, като МРТ (магнитно резонансна томография). Когато към този момент се добави и нарушаването на равновесието, т. е. пациентът като се изключи че има звук в ухото, загуба на слух, стартира да залита, съвсем несъмнено е, че казусът е шваном на VIII черепно-мозъчен нерв. Това към този момент допуска, че туморът е достигнал по-големи размери. В интерес на истината, със актуалното развиване на образната диагностика и всеобщото нахлуване на магнитния резонанс у нас, тези болести се откриват в по-ранен етап. Допреди 20-ина години тези тумори постоянно бяха с по-големи размери, открити по-късно и надлежно по-трудни за лекуване.
Предполагам, че в по-ранен етап, лекуването може да не е инвазивно. Какви са опциите?
Има две благоприятни условия. Когато туморът е под 20 мм, пациентът може да се подложи на радиохирургия. Ние разполагаме от години с подобен уред и пациентите, отговарящи на критериите за такова лекуване, се подлагат на радиохирургия, с цел да си спестят контузията и риска от спомагателна неврологична увреда при класическата хирургия. Разбира се, и радиохирургията не е безрискова, само че е разумно пациентите да предпочетат този тип лекуване пред откритата хирургия на мозъка.
Когато туморът е с огромни размери и в зона, която обгръща доста нерви, допускам рискът е доста висок. Как оперирате тогава?
Много постоянно, когато туморът доближи огромни размери, туморната капсула обгръща и нервите, преминаващи в съседство. Тези черепно-мозъчни нерви дават отговор за придвижването на очите, усета, придвижването на езика, лицевата мускулатура, затварянето на клепачите, сълзоотделянето, дишането, храненето, гълтането. Увреждането на тези черепно-мозъчни нерви, може да докара и до трайна инвалидизация на пациента. Най-често срещаното затруднение е парезата на лицевия нерв, който минава най-близо до статоакустикус.
Освен нервите, там се разполагат дребният мозък, мозъчният дънер, които са извънредно значими структури. При нас, по стандарт, при подобен тип интервенции наложително се ползва невромониториране. Тази методика за следене на естествените неврофизиологични функционалности на черепно-мозъчните нерви ориентира хирурга в оперативното поле. Намалява риска от неподходящи последствия за пациента, в това число от трайна инвалидизация. В нашата клиника, невромониторирането е въведено като наложителен стандарт при всяка интервенция на пациент с шваном. Методиката се състои в слагането на специфични електроди за отклоняване и следене на електроимпулсите от черепно-мозъчните нерви и провеждането на електростимулация благодарение на специфичен инструмент - стимулатор, който посочва по време на самата интервенция близостта до съответен нерв.
Нещо като парктроник...
По-сложно е, несъмнено, само че прилича по-скоро на гласова навигационна система. Операторът на апаратурата за стимулация и невромониторинг направлява гласово хирурга, отчитайки параметрите на биоелектрическия ток при стимулация: тук си доста покрай избран нерв, тук си по-далеч, тук може да се работи, тук не може и така нататък. Така, употребявайки тази комплицирана система, съумяваме да съхраним целостта на нервите.
До каква степен може да се възвърне слухът след такава интервенция?
Честно казано, загубата на слуха може да бъде изцяло или най-малко да се задържи на несъмнено равнище. Ако слухът е изгубен преди интервенцията на 25% задачата е да остане на 25%, само че от време на време и това не е допустимо. Все отново задачата на хирургията да в профил изцяло или колкото се може в по-голям размер тумора.
Възможно ли е да се появи рецидив?
Когато приказваме за този тип тумори, тоталното, 100% премахване на тумора, може да бъде невероятно в някои случаи. Тогава вместо рецидив е по-правилно да приказваме за повишаване на остатъчната част. За да се избегне нейното повишаване, с изключение на хирургия може да се приложи и радиохирургия т.е. комбинирано лекуване. При огромен израстък би трябвало да се стартира с хирургия, а при съществуване на остатъчен израстък, пациентът се насочва за радиохиругия. Целта е да се стопи остатъкът и да се предотврати неговото повишаване. По формулировка повишаването на подобен тип тумори е с 2 мм на година и в случай че ние успеем да спрем неговото развиване, пациентът може да се смята за оздравял.
Тоест слухът не се усъвършенства, само че се избавя това, което е останало от него?
Много пациенти споделят след интервенцията, че чуват по-добре. Нашата цел е да спасим това, което е останало като здрава част от нервите, като отстраним максимално или изцяло тумора.
Заплаща ли се лекуването от НЗОК?
Интервенцията и невромониторинга не се заплащат от пациентите, изключвам някои по-специфични случаи, изискващи по-специализирана инсталация. За страдание, това, което не се реимбурсира от НЗОК, е потреблението на заместители на твърдата обвивка (на черепа), друг тип лепила, други устройства, които биха могли да оказват помощ за по-лесното премахване на тумора - като ултразвуков аспиратор. Това са медицински произведения и консумативи, които НЗОК не поема и те са за сметка на пациента. Този характерен консуматив е нужен за
херметизирането и възобновяване на целостта на твърдата мозъчна обвивка. В тези случаи използваме избран вид заместители, съвместими с човешката тъкан и ги заливаме с разнообразни тъканни лепила. Сумите варират според от всеки съответен случай и могат да са в ценови диапазон от 1500-2500 лева
Колко време се възвръща пациентът след такава интервенция?
Всичко зависи от степента на неврологично увреждане, дали има вътрешна хидроцефалия, би трябвало ли да се сложи клапна система или някакви други процедури. Иначе, в случай че всичко протича обикновено след интервенцията, още на идващия ден може да стартира дейното оживление. Ако няма някакви затруднения и всичко протече в идеални граници в границите на 7-8 дни пациентът, може да е възобновен до степен да бъде изписан от болничното заведение. След което ние предлагаме 30 дни краткотрайна неработоспособност и възобновяване в домашни условия.
Колко чести са случаите на тези доброкачествени тумори?
По статистически данни епидемиологията на болестта се презентира в 1,5 случая на 100 000 души население. В нашата клиника се оперират по 1-2 случая на месец, което прави приблизително към 22-25 случая годишно, само че няма строга причинност. Що се касае за неврофиброматозата 2 вид, за наша наслада, това е по-рядко срещано заболяване, само че типично за младата възраст под 40 год..
Д-р Асен Хаджиянев дм е неврохирург, шеф Сектор в Клиника по неврохирургия на УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “, учител в МУ София. Научните му ползи са в региона на ендоскопската и микроскопска хирургия на хипофизните аденоми, тумори на нервната система и дегенеративни болести. Притежава над 80 научни труда в региона на неврохирургията. Ръководи Национален референтен център по ендоскопско лекуване на хипофизни аденоми.
Д-р Хаджиянев „ шваноми “ звучи доста екзотично, само че в действителност става дума за тумори. Какво съставляват и за какво се появяват?
Шваномите на статоакустикус (вестибуларен-слухов нерв) са бавнорастящи доброкачествени тумори, които могат да доближат огромни размери. Произходът им е от швановите кафези, които построяват обвивките на нервите. Затова е по-правилно да приказваме за шваноми на статоакустикус, вместо за невриноми на слуховия нерв. Този израстък най-често произлиза от VIII черепно-мозъчен нерв, чиято функционалност е обвързвана със слуха и равновесието. Така че терминът съчетава в себе си произхода на тумора, швановите кафези и увреждането на слухово-вестибуларната част на нерва т.е. симптоматиката освен това заболяване е обвързвана с нарушаване в слуха и равновесието на индивида.
С повишаването си шваномът може да разшири вътрешния слухов проход и да извърши пространството, което се заключва сред дребния мозък и мозъчния дънер. Може да докара до прилепяне на мозъчния дънер, както и на дребния мозък, който дава отговор за жизненоважни функционалности, свързани с придвижването и координацията. При по-тежки форми на болестта могат да се обиден гълтането, дишането и други Най-често болестта стартира с появяването на звук в едното ухо, понижен до изцяло изгубен слух в комбиниране с нарушаване в равновесието.
Има ли някаква предразположеност, рискова група, която е по-застрашена от образуването на такива тумори?
Няма такава взаимозависимост. Има генетично излъчени болести, при които може да се срещне като детайл от общата демонстрация, а точно неврофиброматозата 2 вид. Това е синдромно заболяване, при което шваномът може да бъде начало на неговата изява. За страдание, при неврофиброматозата от време на време засягането може да бъде и двустранно както на левия, по този начин и на десния VIII черепно-мозъчен нерв. Имали сме подобен случай.
Преди години лекувахме юноша на 17 години, който беше с неврофиброматоза и двустранни шваноми, съвсем изцяло изгубил слуха и на двете уши. Беше много трагично, разви цялата картина на болестта, появи се и вътрешна хидроцефалия. Поставихме му клапна система, оперирахме поетапно единия и другия израстък, изходът беше добър, само че е образец за това, че при сложена диагноза неврофиброматоза 2 вид, постоянно би трябвало да се прави скрининг и за шваноми.
Някой от родителите е притежател на болестта?
Да, някой от тях евентуално е притежател без клинична изява, може единствено да го предава и болестта да се прояви в неговото поколение. В този смисъл майката и бащата не са заболели и даже може да нямат визия за този наследствен болестотворен ген.
В случая, който описахте, пациентът евентуално е пристигнал при вас доста късно. При какви първи признаци би трябвало да се насочим към експерт?
Тъй като болестта е доброкачествено и туморът нараства постепенно, човек се приспособява и може да не го усети в началото, т.е. незасегнатния от израстък здрав нерв компенсира понижения слух. На по-късен стадий се появява звук в ухото – разказват го като звук от „ стечение на водопад “, „ клокочене на вода “ и понижаване на слуха. Логично е пациентите да потърсят помощ първо при УНГ експерт (ушен лекар). Задължително е провеждането на тонална аудиометрия, общоприетоо проучване, което открива намаляването на слуха в едното ухо.
Задължително при подобен вид недоволства - звук в ухото, понижен слух, е да се създадат спомагателни проучвания, като МРТ (магнитно резонансна томография). Когато към този момент се добави и нарушаването на равновесието, т. е. пациентът като се изключи че има звук в ухото, загуба на слух, стартира да залита, съвсем несъмнено е, че казусът е шваном на VIII черепно-мозъчен нерв. Това към този момент допуска, че туморът е достигнал по-големи размери. В интерес на истината, със актуалното развиване на образната диагностика и всеобщото нахлуване на магнитния резонанс у нас, тези болести се откриват в по-ранен етап. Допреди 20-ина години тези тумори постоянно бяха с по-големи размери, открити по-късно и надлежно по-трудни за лекуване.
Предполагам, че в по-ранен етап, лекуването може да не е инвазивно. Какви са опциите?
Има две благоприятни условия. Когато туморът е под 20 мм, пациентът може да се подложи на радиохирургия. Ние разполагаме от години с подобен уред и пациентите, отговарящи на критериите за такова лекуване, се подлагат на радиохирургия, с цел да си спестят контузията и риска от спомагателна неврологична увреда при класическата хирургия. Разбира се, и радиохирургията не е безрискова, само че е разумно пациентите да предпочетат този тип лекуване пред откритата хирургия на мозъка.
Когато туморът е с огромни размери и в зона, която обгръща доста нерви, допускам рискът е доста висок. Как оперирате тогава?
Много постоянно, когато туморът доближи огромни размери, туморната капсула обгръща и нервите, преминаващи в съседство. Тези черепно-мозъчни нерви дават отговор за придвижването на очите, усета, придвижването на езика, лицевата мускулатура, затварянето на клепачите, сълзоотделянето, дишането, храненето, гълтането. Увреждането на тези черепно-мозъчни нерви, може да докара и до трайна инвалидизация на пациента. Най-често срещаното затруднение е парезата на лицевия нерв, който минава най-близо до статоакустикус.
Освен нервите, там се разполагат дребният мозък, мозъчният дънер, които са извънредно значими структури. При нас, по стандарт, при подобен тип интервенции наложително се ползва невромониториране. Тази методика за следене на естествените неврофизиологични функционалности на черепно-мозъчните нерви ориентира хирурга в оперативното поле. Намалява риска от неподходящи последствия за пациента, в това число от трайна инвалидизация. В нашата клиника, невромониторирането е въведено като наложителен стандарт при всяка интервенция на пациент с шваном. Методиката се състои в слагането на специфични електроди за отклоняване и следене на електроимпулсите от черепно-мозъчните нерви и провеждането на електростимулация благодарение на специфичен инструмент - стимулатор, който посочва по време на самата интервенция близостта до съответен нерв.
Нещо като парктроник...
По-сложно е, несъмнено, само че прилича по-скоро на гласова навигационна система. Операторът на апаратурата за стимулация и невромониторинг направлява гласово хирурга, отчитайки параметрите на биоелектрическия ток при стимулация: тук си доста покрай избран нерв, тук си по-далеч, тук може да се работи, тук не може и така нататък. Така, употребявайки тази комплицирана система, съумяваме да съхраним целостта на нервите.
До каква степен може да се възвърне слухът след такава интервенция?
Честно казано, загубата на слуха може да бъде изцяло или най-малко да се задържи на несъмнено равнище. Ако слухът е изгубен преди интервенцията на 25% задачата е да остане на 25%, само че от време на време и това не е допустимо. Все отново задачата на хирургията да в профил изцяло или колкото се може в по-голям размер тумора.
Възможно ли е да се появи рецидив?
Когато приказваме за този тип тумори, тоталното, 100% премахване на тумора, може да бъде невероятно в някои случаи. Тогава вместо рецидив е по-правилно да приказваме за повишаване на остатъчната част. За да се избегне нейното повишаване, с изключение на хирургия може да се приложи и радиохирургия т.е. комбинирано лекуване. При огромен израстък би трябвало да се стартира с хирургия, а при съществуване на остатъчен израстък, пациентът се насочва за радиохиругия. Целта е да се стопи остатъкът и да се предотврати неговото повишаване. По формулировка повишаването на подобен тип тумори е с 2 мм на година и в случай че ние успеем да спрем неговото развиване, пациентът може да се смята за оздравял.
Тоест слухът не се усъвършенства, само че се избавя това, което е останало от него?
Много пациенти споделят след интервенцията, че чуват по-добре. Нашата цел е да спасим това, което е останало като здрава част от нервите, като отстраним максимално или изцяло тумора.
Заплаща ли се лекуването от НЗОК?
Интервенцията и невромониторинга не се заплащат от пациентите, изключвам някои по-специфични случаи, изискващи по-специализирана инсталация. За страдание, това, което не се реимбурсира от НЗОК, е потреблението на заместители на твърдата обвивка (на черепа), друг тип лепила, други устройства, които биха могли да оказват помощ за по-лесното премахване на тумора - като ултразвуков аспиратор. Това са медицински произведения и консумативи, които НЗОК не поема и те са за сметка на пациента. Този характерен консуматив е нужен за
херметизирането и възобновяване на целостта на твърдата мозъчна обвивка. В тези случаи използваме избран вид заместители, съвместими с човешката тъкан и ги заливаме с разнообразни тъканни лепила. Сумите варират според от всеки съответен случай и могат да са в ценови диапазон от 1500-2500 лева
Колко време се възвръща пациентът след такава интервенция?
Всичко зависи от степента на неврологично увреждане, дали има вътрешна хидроцефалия, би трябвало ли да се сложи клапна система или някакви други процедури. Иначе, в случай че всичко протича обикновено след интервенцията, още на идващия ден може да стартира дейното оживление. Ако няма някакви затруднения и всичко протече в идеални граници в границите на 7-8 дни пациентът, може да е възобновен до степен да бъде изписан от болничното заведение. След което ние предлагаме 30 дни краткотрайна неработоспособност и възобновяване в домашни условия.
Колко чести са случаите на тези доброкачествени тумори?
По статистически данни епидемиологията на болестта се презентира в 1,5 случая на 100 000 души население. В нашата клиника се оперират по 1-2 случая на месец, което прави приблизително към 22-25 случая годишно, само че няма строга причинност. Що се касае за неврофиброматозата 2 вид, за наша наслада, това е по-рядко срещано заболяване, само че типично за младата възраст под 40 год..
Д-р Асен Хаджиянев дм е неврохирург, шеф Сектор в Клиника по неврохирургия на УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “, учител в МУ София. Научните му ползи са в региона на ендоскопската и микроскопска хирургия на хипофизните аденоми, тумори на нервната система и дегенеративни болести. Притежава над 80 научни труда в региона на неврохирургията. Ръководи Национален референтен център по ендоскопско лекуване на хипофизни аденоми.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ