Близо 154 дни работим за държавата през 2025 г., а

Близо 154 дни работим за страната през 2025 година, а едвам по-късно – за себе си. Това значи, че на 3 юни означаваме Деня на данъчна независимост, пресмятат от Института за пазарна стопанска система /ИПИ/. Тази година обаче Денят на данъчната независимост идва рекордно късно. Само за съпоставяне – през предходната година беше на 13 май.

Бюджетът за 2025 година залага консолидирани доходи в размер на 90,3 милиарда лева Отчитайки, че за ден създаваме близо 590 млн. лева (на база планиран размер на Брутният вътрешен продукт от 215 милиарда лева.), то ни трябват близо 154 дни да попълним държавната хазна. Денят на данъчната независимост идва рекордно късно, което е разследване от експанзията на бюджета и по-високите равнища на преразпределение – от равнище на доходи в размер на 36-37% от Брутният вътрешен продукт в последните години до предстоящите 41,9% от Брутният вътрешен продукт в бюджета за 2025 г, пишат от ИПИ.  

Фокусът към бюджета през тази година несъмнено би трябвало да е върху разходната част. Парламентът гласоподава консолидирани разноски в размер на 96,7 милиарда лева, което е нарастване на разноските с над 18 милиарда лева по отношение на 2024 година Общият размер на разноските се чака да доближи 44,9% от Брутният вътрешен продукт, което е невиждано през последните две десетилетия. Бюджетният недостиг е заложен в размер на 6,4 милиарда лева, само че е подвластен в огромна степен от осъществяването на свръх амбициозната цел за доходи от Данък добавена стойност. Натрупването на бюджетен недостиг в средносрочната рамка води и до покачването на държавния дълг, като единствено за 2025 година в бюджета е заложен нов дълг в размер на близо 19 милиарда лева

Късното настъпване на Деня на данъчна независимост е още един сигнал, че в упованието на конвергентните отчети за еврото, фокусът върху фискалната политика не би трябвало да отслабва. Невъзможността да се излезе от прекомерно дългия интервал на бюджетен недостиг и нарасналото преразпределение през бюджета, както и предложенията за покачване на осигурителната тежест през 2027 и 2028 година, тежат върху конкурентоспособността на страната и се чака да подкопаят дълготрайния напредък. Текущата година, с изключение на като подготовка за приемане на еврото, би трябвало да се употребява и за ориентирани старания към връщане на разсъдъка в държавните финанси, с съществена цел елиминиране на бюджетния недостиг, преодоляване на растежа на разноските и анулация на предстоящото нарастване на осигурителната тежест.