Средната чиста заплата при влизането ни в еврозоната ще е 1000 евро
Близо 1000 евро ще бъде междинната чиста заплата в страната в средата на 2025 година, за когато е новата цел на ръководещите за влизането ни в еврозоната, демонстрират калкулации на “Труд news ”. Българите работят 5 часа на седмица повече от германците, само че получават четири пъти по-ниски заплати. У нас след заплащане на всички налози и осигуровки междинният размер на чистата заплата е 780 евро, демонстрират данни на Евростат за 2023 година А чистата заплата в Германия е 3174 евро. Същевременно междинното работно време в България е 40,1 часа на седмица, а в Германия е 34,9 часа.
Дори да отчетем последните данни на Национален статистически институт за заплатите в страната и предстоящото нарастване на приходите доникъде на идната година, когато е най-ранната допустима дата за влизане в еврозоната, се оказва, че междинната чиста заплата в България при въвеждане на еврото ще бъде към 1000 евро. Така ще бъдем най-бедните измежду страните от еврозоната.
Голямата разлика сред заплатите у нас и другите страни от Европейски Съюз води до това, че доста българи емигрират в търсене на по-високи приходи. В България има артикули и услуги, които са по-евтини в сравнение с в Германия, само че някои храни са даже по-скъпи. Всичко това е причина за ниския витален стандарт на огромна част от популацията на страната. С годините разликата със стандарта на живот в Германия не понижава, а нараства. През предходната година чистата междинна заплата в България е повишена с 86 евро, а в Германия със 195 евро.
Най-близо до нас по чисти заплати е Румъния, демонстрират данните на Евростат. Средната заплата в Румъния след заплащане на всички налози и осигуровки е 925 евро. Това значи, че в северната ни съседка взимат приблизително по 145 евро повече на месец, в случай, че множеството храни там са по-евтини. През предходната година междинната чиста заплата в Румъния е повишена с 22%, или със 168 евро, което е близо два пъти повече от нарастването при нас.
Във всички останали страни от Европейски Съюз чистата междинна заплата е над 1000 евро. На трето място по най-ниски междинни чисти заплати е Хърватия с 1028 евро на месец. Топ пет по най-ниски заплати се добавя от Унгария с 1038 евро и Словакия с 1062 евро.
Най-високи заплати измежду страните от Европейски Съюз взимат в Люксембург - приблизително 4086 евро измежду заплащане на всички данъци. Топ три на страните с най-високи междинни заплати след налози и осигуровки се добавя от Нидерландия и Ирландия, където взимат надлежно приблизително по 3771 евро и 3596 евро на месец. На четвърто място е Дания с чиста междинна заплата от 3494 евро, а на пето място е Австрия с 3205 евро. Германия с 3174 евро е чак на шесто място измежду страните от Европейски Съюз в класацията по чисти заплати. Топ 10 на страните с най-високи заплати се добавя от Финландия с 3040, Белгия с 2967 евро, Швеция с 2827 евро и Франция с 2623 евро.
Прави впечатлени, че в едни от страните с най-голям стандарт на живот работят минимум. Държавите с най-кратка междинна работна седмица са Нидерландия (31,6 часа), Дания (33,9 часа), Германия (34,9 часа), Финландия (35,7 часа), Ирландия (35,8 часа) и Австрия (35,9 часа). Тези данни демонстрират, че продуктивността на труда не зависи единствено от часовете работа, а от изискванията за работа, обезпечени от работодателя.
Данъчните системи в множеството страни от Европейски Съюз са много по-различни от разпоредбите за облагане на приходите в България. Има разнообразни данъчни облекчения за деца и необлагаеми минимуми, върху които не се дължат данъци. Затова от Евростат разгласяват данни за чистите приходи на работещи съпрузи, които имат деца. И в България има данъчно облекчение за деца, като един от родителите може да понижи дължимите си данъци с 50 лева на месец за едно дете, със 100 лева за две деца и със 150 лева за три и повече деца. Така действително данъчната тежест на хората с деца, които още не са навършили пълноправие, е по-ниска в сравнение с хората без деца. Това облекчение за деца важи за приходите, получени и през актуалната 2024 година Но дали ще важи и през 2025 година следва да решат депутатите при гласуването на бюджета за идната година.
В България няма детски добавки за хората със междинни приходи. Докато в 19 страни от Европейски Съюз дават фамилни добавки освен на най-бедните, а и на хора със междинни приходи. Например двама родители с две деца и междинни приходи в Австрия получават 5992 евро на година, в Белгия 4635 евро, в Италия - 4531 евро, в Дания - 3667 евро, в Румъния - 1242 евро, а в Унгария - 835 евро на година, съобщи през днешния ден.бг.
Дори да отчетем последните данни на Национален статистически институт за заплатите в страната и предстоящото нарастване на приходите доникъде на идната година, когато е най-ранната допустима дата за влизане в еврозоната, се оказва, че междинната чиста заплата в България при въвеждане на еврото ще бъде към 1000 евро. Така ще бъдем най-бедните измежду страните от еврозоната.
Голямата разлика сред заплатите у нас и другите страни от Европейски Съюз води до това, че доста българи емигрират в търсене на по-високи приходи. В България има артикули и услуги, които са по-евтини в сравнение с в Германия, само че някои храни са даже по-скъпи. Всичко това е причина за ниския витален стандарт на огромна част от популацията на страната. С годините разликата със стандарта на живот в Германия не понижава, а нараства. През предходната година чистата междинна заплата в България е повишена с 86 евро, а в Германия със 195 евро.
Най-близо до нас по чисти заплати е Румъния, демонстрират данните на Евростат. Средната заплата в Румъния след заплащане на всички налози и осигуровки е 925 евро. Това значи, че в северната ни съседка взимат приблизително по 145 евро повече на месец, в случай, че множеството храни там са по-евтини. През предходната година междинната чиста заплата в Румъния е повишена с 22%, или със 168 евро, което е близо два пъти повече от нарастването при нас.
Във всички останали страни от Европейски Съюз чистата междинна заплата е над 1000 евро. На трето място по най-ниски междинни чисти заплати е Хърватия с 1028 евро на месец. Топ пет по най-ниски заплати се добавя от Унгария с 1038 евро и Словакия с 1062 евро.
Най-високи заплати измежду страните от Европейски Съюз взимат в Люксембург - приблизително 4086 евро измежду заплащане на всички данъци. Топ три на страните с най-високи междинни заплати след налози и осигуровки се добавя от Нидерландия и Ирландия, където взимат надлежно приблизително по 3771 евро и 3596 евро на месец. На четвърто място е Дания с чиста междинна заплата от 3494 евро, а на пето място е Австрия с 3205 евро. Германия с 3174 евро е чак на шесто място измежду страните от Европейски Съюз в класацията по чисти заплати. Топ 10 на страните с най-високи заплати се добавя от Финландия с 3040, Белгия с 2967 евро, Швеция с 2827 евро и Франция с 2623 евро.
Прави впечатлени, че в едни от страните с най-голям стандарт на живот работят минимум. Държавите с най-кратка междинна работна седмица са Нидерландия (31,6 часа), Дания (33,9 часа), Германия (34,9 часа), Финландия (35,7 часа), Ирландия (35,8 часа) и Австрия (35,9 часа). Тези данни демонстрират, че продуктивността на труда не зависи единствено от часовете работа, а от изискванията за работа, обезпечени от работодателя.
Данъчните системи в множеството страни от Европейски Съюз са много по-различни от разпоредбите за облагане на приходите в България. Има разнообразни данъчни облекчения за деца и необлагаеми минимуми, върху които не се дължат данъци. Затова от Евростат разгласяват данни за чистите приходи на работещи съпрузи, които имат деца. И в България има данъчно облекчение за деца, като един от родителите може да понижи дължимите си данъци с 50 лева на месец за едно дете, със 100 лева за две деца и със 150 лева за три и повече деца. Така действително данъчната тежест на хората с деца, които още не са навършили пълноправие, е по-ниска в сравнение с хората без деца. Това облекчение за деца важи за приходите, получени и през актуалната 2024 година Но дали ще важи и през 2025 година следва да решат депутатите при гласуването на бюджета за идната година.
В България няма детски добавки за хората със междинни приходи. Докато в 19 страни от Европейски Съюз дават фамилни добавки освен на най-бедните, а и на хора със междинни приходи. Например двама родители с две деца и междинни приходи в Австрия получават 5992 евро на година, в Белгия 4635 евро, в Италия - 4531 евро, в Дания - 3667 евро, в Румъния - 1242 евро, а в Унгария - 835 евро на година, съобщи през днешния ден.бг.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ