Близо 1000 души все още са в ареста след протестите

Близо 1000 души към момента са в ареста след митингите в Казахстан при започване на януари, оповестиха управляващите в централноазиатската страна. Над 460 са упрекнати в тероризъм и предизвикателство на всеобщи вълнения, а още към 500 са с обвинявания за по-леки закононарушения като обири, нарушение на публичния ред и владеене на оръжие.

Според представител на основния прокурор на Казахстан 73 от арестуваните са ранени, в това число 29 с рани от огнестрелни оръжия. Редица хора, които бяха арестувани при митингите, а след това освободени, оповестиха за полицейско принуждение в ареста.

Размириците в Казахстан започнаха на 2 януари поради растежа на цените на пропан-бутана, само че ескалираха в политически претенции за промяна на властта и доведоха до конфликти с полицията. Демонстранти превзеха летището в най-големия казахстански град Алмати, нахлуха в десетки административни здания и подпалиха най-малко две от тях - градската прокуратура и кметството.

Президентът на Казахстан Касъм-Жомарт Токаев от Организацията на контракта за групова сигурност (ОДКБ) за потушаване на митингите. Това е районна организация, в която членуват Русия, Беларус, Армения, Таджикистан, Киргизстан и Казахстан. В Казахстан дойдоха няколко хиляди военни от Русия и Беларус, които се изтеглиха на 19 януари след потушаването на митингите.

Управляващите в Казахстан упрекнаха за насилието при митингите “международни терористични кафези ”, само че редица анализатори показват битката за власт сред сегашния президент Касъм-Жомарт Токаев и някогашния президент Нурсултан Назарбаев като съществена причина за конфликтите. Роднини и доближени до Назарбаев бяха отстранени от държавните си постове след митингите.