Трудова миграция: 100 000 българи смениха адреса за по-хубава работа
Близо 100 000 българи са сменили адреса си в страната, с цел да стартират по-хубава работа. Строителите и IT експертите са най-склонни да трансформират местоживеенето си, в случай че им се предложат по-добри условия и заплата, сочи изследване на Българската стопанска камара.
„ Секторът „ Информационни и информационни технологии “ е един от най-бързо разрастващите се в света и търсенето на квалифицирани фрагменти е огромно. Това води до конкуренция сред работодателите, които оферират по-високи заплати и по-добри условия на труд, с цел да привлекат и задържат най-хубавите фрагменти “, разяснява пред в. „ Телеграф “ Атанаска Тодорова, която е представител на КНСБ в Националния съвет по трудова миграция и трудова подвижност.
Работещите в областта на туризма също са склонни да си сменят местоживеенето, само че при тях това става сезонно. Инструктори по зимни и летни спортове и аниматори се местят на морето през лятото, а през зимата на някои от планинските ни курорти. „ Работещите в опазването на здравето, както в страната, по този начин и в Европа, през последните 10 години също се реалокират. Лекари, медицински сестри и асистенти са подготвени да се местят в региони с дефицит на фрагменти, където могат да получат по-висока заплата и по-добри условия на труд “, добавя Атанаска Тодорова. Според нея в строителния бранш работещите също от години се реалокират в градове и страни, където има по-добро възнаграждение.
16 са огромните стопански центрове у нас и те обгръщат 132 общини, сочи последното изследване на Института за пазарни проучвания. На територията на петте огромни града – София, Пловдив, Варна, Стара Загора и Бургас, както и обвързваните с тях общини, живее три четвърти от популацията у нас. Към икономическите ядра всекидневно пътуват хора, които работят там. „ Всеки ден в София влизат 70 000 души от 30 околни общини, с цел да работят в града “, уточни икономистът Петър Ганев, който е и един от създателите на проучването.
Той акцентира, че вътрешната миграция се разделя на две. От една страна са класическите миграционни процеси, които се образуват от младите на 18-20-22 години. Те се местят в огромните градове поради опциите за обучение и работа, както и за качество на живот по-близко до европейското. „ Другият взор към вътрешната миграция е ежедневното пътешестване за работа, което образува периферията на икономическите центрове “, добави Ганев.
Логично най-вече са хората на възраст сред 15 и 64 години – съвсем 64 на 100, а малко под 20 на 100 са възрастните, които нормално сменят града със селото. Почти половината от вътрешните мигранти сменят един град с различен. Град със село са сменили една четвърт от общия брой на хората, решили да се преселят. Само 10 на 100 са се преместили от едно село в друго. 13 175 души обаче са взели радикалното решение да се изнесат в чужбина. Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия и Турция. Потокът от емигранти към Англия е намалял и е на половина на другите две дестинации.
„ Секторът „ Информационни и информационни технологии “ е един от най-бързо разрастващите се в света и търсенето на квалифицирани фрагменти е огромно. Това води до конкуренция сред работодателите, които оферират по-високи заплати и по-добри условия на труд, с цел да привлекат и задържат най-хубавите фрагменти “, разяснява пред в. „ Телеграф “ Атанаска Тодорова, която е представител на КНСБ в Националния съвет по трудова миграция и трудова подвижност.
Работещите в областта на туризма също са склонни да си сменят местоживеенето, само че при тях това става сезонно. Инструктори по зимни и летни спортове и аниматори се местят на морето през лятото, а през зимата на някои от планинските ни курорти. „ Работещите в опазването на здравето, както в страната, по този начин и в Европа, през последните 10 години също се реалокират. Лекари, медицински сестри и асистенти са подготвени да се местят в региони с дефицит на фрагменти, където могат да получат по-висока заплата и по-добри условия на труд “, добавя Атанаска Тодорова. Според нея в строителния бранш работещите също от години се реалокират в градове и страни, където има по-добро възнаграждение.
16 са огромните стопански центрове у нас и те обгръщат 132 общини, сочи последното изследване на Института за пазарни проучвания. На територията на петте огромни града – София, Пловдив, Варна, Стара Загора и Бургас, както и обвързваните с тях общини, живее три четвърти от популацията у нас. Към икономическите ядра всекидневно пътуват хора, които работят там. „ Всеки ден в София влизат 70 000 души от 30 околни общини, с цел да работят в града “, уточни икономистът Петър Ганев, който е и един от създателите на проучването.
Той акцентира, че вътрешната миграция се разделя на две. От една страна са класическите миграционни процеси, които се образуват от младите на 18-20-22 години. Те се местят в огромните градове поради опциите за обучение и работа, както и за качество на живот по-близко до европейското. „ Другият взор към вътрешната миграция е ежедневното пътешестване за работа, което образува периферията на икономическите центрове “, добави Ганев.
Логично най-вече са хората на възраст сред 15 и 64 години – съвсем 64 на 100, а малко под 20 на 100 са възрастните, които нормално сменят града със селото. Почти половината от вътрешните мигранти сменят един град с различен. Град със село са сменили една четвърт от общия брой на хората, решили да се преселят. Само 10 на 100 са се преместили от едно село в друго. 13 175 души обаче са взели радикалното решение да се изнесат в чужбина. Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия и Турция. Потокът от емигранти към Англия е намалял и е на половина на другите две дестинации.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ