Близо 1,3 милиона българи са се отказали от медицинска помощ

Близо 1,3 милиона българи са се отказали от здравна помощ през последната година, тъй като не могат да си я разрешат. Данните от ново социологическо изследване обрисуват тревожна картина – възходящо доплащане, стеснен обсег на здравните услуги и съществено съмнение към институциите в системата на опазването на здравето.

Според Димитър Ганев от „ Тренд “ за 40% от хората разноските за опазване на здравето са умерена тежест, а за 13% не съставляват проблем. По 4% декларират, че нямат никакви разноски за опазване на здравето или не могат да преценяват тяхната тежест.

Основният извод от проучването е, че пациентите доплащат от ден на ден, а пакетът от услуги, финансирани от Националната здравноосигурителна каса, не дава отговор на действителните им потребности – по този начин считат 63% от интервюираните. Данните сочат още, че през последната година всеки втори българин е доплащал за здравни услуги, като в това не се включва потребителската такса при персоналния доктор.

Почти половината от интервюираните (47%) считат, че НЗОК би трябвало да покрива и образни проучвания като ехография, мамография, ЯМР и скенер. Други 37% упорстват за повече профилактични прегледи и проучвания. По-назад в желанията остават денталните услуги, скъпите лечения и лабораторните проби, като едвам 7% показват психологичното здраве като приоритет.

По отношение на доверието българите разчитат най-много на персоналния си доктор и на експертите – към 80% общо.

Най-ниско доверие се регистрира към институциите – НЗОК (32%), Министерството на здравеопазването (31%) и застрахователите (4%). Частните лечебни заведения имат леко преимущество пред държавните и общинските – надлежно 12% против 11%.

Допълнителното здравно обезпечаване остава едва публикувано (76% не го използват), макар че 56% от интервюираните дефинират разноските за лекуване като сериозна тежест за семейството си.

Най-голямо доплащане има при закупуването на медикаменти (67%), следвано от прегледите при персонален доктор и експерт (57%). В същото време едвам 4% показват доплащането за дентални услуги като проблем. На този декор 45% дефинират нерегламентираните заплащания и корупционните практики като главен проблем в системата.

Очертава се и още една тревожна наклонност – 87% от пациентите не управляват здравното си досие, а 12% от тези, които го вършат, са открили нарушавания. В същото време 34% биха употребявали мобилно приложение за подаване на сигнали, 33% – онлайн платформа, а 22% – електронна здравна карта.

Това демонстрира социологическо изследване на организация „ Тренд “, извършено по поръчка на Българския лекарски съюз в интервала 3–10 февруари 2026 година посредством изявленията с 1003 пълнолетни жители. Данните бяха показани на форума „ Приоритет: Здраве – от публични настройки към политически решения “, проведен от БЛС.

Източник: Сега