Близките на убити при катастрофи деца и младежи изпратиха отворено

...
Близките на убити при катастрофи деца и младежи изпратиха отворено
Коментари Харесай

Близките на жертви на катастрофи с разтърсваща изповед: Нашите деца са убити, с тях умираме и ние!

Близките на убити при произшествия деца и младежи изпратиха отворено писмо до българските национални медии. Разтърсващата прочувствена изповед е адресирана до Българска национална телевизия, Нова телевизия и Би Ти Ви. Писмото беше получено на публицистичната поща на Lupa.bg. Поради значимостта на тематиката и от почитание и знак на съпричастност към хората, изгубили свои близки в адската война на пътищата, Lupa.bg разгласява цялото писмо от 18 страници. Майките, бащите, братята и сестрите, бабите и дядовците на децата, убити на пътя, желаят гласът им да бъде чут.

" Ние сме група близки на убити деца и младежи при произшествия в България. Родители, баби и дядовци, братя и сестри, братовчеди. Но най-вече майки.

С това отворено писмо желаеме да изразим обществено нашето отвращение и неразбиране от дългогодишното неглижиране на казуса с безнаказаността на пътните убийци от страна на българските националните медии! Вместо да извършват контролната функционалност, присъща на четвъртата власт, както метафорично се назовават, българските национални медии са единствено една комфортна конзола на корумпираните и неработещи законодателни, изпълнителни и правосъдни управляващи. Неработещи за жертвите и фамилиите им. Но работещи в интерес на пътните убийци!

Пътните убийци са тези хора, които безусловно умишлено подхващат дейности, които са довели до гибелта на почтени хора. На нашите деца и близки. Следащият път може да са вашите! Пътните убийци убиват освен едно дете или младеж, те убиват цялото му семейство! Което агонизира в доживотна тъга.

Пътните убийци от време на време убиват две, три, дори шест деца вкупом! Съсипвайки по този метод и десетки други ориси!

За вас, от трите български национални малките екрани, повтарянето на клишето, че има „ война по пътищата “ е единствено реплика на угриженост към този голям проблем! Защото по метода, по които вие действате, освен не допринасяте за разрешаването му, а го задълбочавате! Въпреки че това в действителност е война, тъй като единствено за 10 години в нея са убити 6153 индивида и са ранени други 84 556 индивида!

Нашите деца, внуци, братя и сестри не са „ починали “, както ги назовават в справките на Министерство на вътрешните работи и Националния статистически институт. Както ги наричате и вие от българските националните медии.

Те не са умряли при пътни произшествия, резултат от нещастно стичане на събитията като минус на пътната инфраструктура, техническа щета на МПС, неточност, заспиване или неочакван здравословен проблем на лидера.

Те са убити. Убити от пияни водачи. Убити от дрогирани водачи. Убити от водачи, каращи със скорост доста над допустимата. Или всичко изброено дружно.

Те са убити на автомагистрали, първостепенни и второстепенни пътища, градски и селски улици, на пешеходни пътеки, тротоари и зелени светофари. Някои от тях в центъра на столицата, на метри от Министерството на вътрешните работи!

Те са прегазени, размазани, разчленени, обезобразени. Някои са умрели в ръцете на майките си, съумели да дойдат в точния момент за сетния им мирис. Някои са умрели внезапно, до момента в който други са били в схващане и са се мъчили с часове, осъзнавайки, че си отиват. Някои са умрели сами, смачкани под някоя кола или преметнати на десетки метра от друга. Някои в лечебни заведения, още преди фамилиите им да съумеят да се сбогуват с тях, други отново там, само че след дни в кома.



Пешеходната пътека на столичната улица " Гурко ", където пияният Петър Тодоров, летейки с колата си, умъртви 15-годишно момче

Децата и околните ни бяха разнообразни – от разнообразни фамилии, с друг пол, на друга възраст, от разнообразни обитаеми места, с разнообразни фантазии. Тях към този момент ги няма. Умряха по друг метод. И децата и фантазиите.

Но към този момент имат нещо общо – множеството от техните убийци са на независимост, без присъди! Или на независимост с условни присъди!

Или със алегорични действителни присъди, някои от които даже не се излежават в затвор, а в затворническо общежитие! В редките случаи на действителни присъди, те нормално са факт единствено поради натиска на фамилиите им или малко по-засиления публичен интерес.

Знаете ли, че един пътен палач унищожава не просто едно дете, а цялото му семейство?

Което умира постепенно и трудно. Всяка секунда, всяка минута, всеки ден, всяка нощ, с всяко вървене на гробищата, с всяко дело, което се отсрочва и отсрочва, години наред, с всяка дума на юристите на убийците. Накрая българските съдии ги довършват напълно.

Знаете ли, че с цел да устоят душевен и физически, родителите са на тежки медикаменти доживот?

Знаете ли, че огромна част от тях се разболяват скоропостижно от рак, диабет и други заболявания? Някои умират, а други съществуват единствено поради останалите си близки.

Знаете ли, че част от майките пробват да се самоубият? Вероятно някои от тях съумяват, без даже да се разбере за това.

Знаете ли какво е баби и дядовци да погребват внучетата си и в това време да бъдат опора на децата си? И да питат Господ за какво не ги е прибрал в точния момент, с цел да не страдат двойно в този момент?

Знаете ли, че неочакваната насилствена гибел на едно дете, изключително когато тя е последвана от години на обезверена битка с всички звена на правосъдната и изпълнителната власт, се отразява пагубно на връзките в едно семейство? И то освен в поколението, в което се е случила, отравят се връзките и в идващите генерации! Защото, с изключение на страха от повтаряне на кошмара, остава и се натрупва яд от безсилието и ненавист към причинители, към институции и към медии! Всички от които, един по един, поругават и паметта на убитите, и доверието на хората към правото и страната!

Знаете ли, че всяко семейство на убито в злополука дете претърпява тежко всяко последващо пътно ликвидиране? Без даже да познава жертвата и фамилията й!

Знаете ли, че част от юристите, които каните да приказват по тези тематики и които омаловажават казуса, в действителност се радват на всеки мъртвец на пътя? Защото той им носи големи облаги! Правили ли сте следствия за проведените незаконни групи, които схващат за всеки погубен и ранен на пътя даже преди личните му близки? За юристите лешояди, които тикат в ръцете на околните документи за автограф, с които след това прибират до 50 % от застраховките, които могат да доближат и 250 000 лв.?

Знаете ли, че ние постоянно виждаме тези хора на екраните на вашите, сякаш български и сякаш национални, малките екрани?



Вие, ръководители на бордове, мениджъри, редактори и редови публицисти в трите български национални малките екрани, които задавате дневния ред на поверените ви медии:

Как щяхте да се чувствате, в случай че и вашите близки бяха част от нашата статистика? Или вие самите?

Как щяхте да се чувствате, в случай че живота на вашите деца не коства нищо освен за неговия палач, само че и за всички институции и национални медии, които с дейностите или бездействията си през годините са индиректни съучастници на тези убийци?

Как щяхте да се чувствате, в случай че на някое от правосъдните каузи, на които ходите с кървящо сърце и на които сте принудени да стоите покрай килъра,  той възкликне: „ Какво толкоз е станало! “.

Как щяхте да се чувствате, в случай че, вместо да возите всеки ден детето си на детска градина или на учебно заведение, вие го посещавате на гроба му? И в същото време прочетете, че политикът и юрист от ГЕРБ Бранимир Балачев споделя за хора като вас и за дребното негови сътрудници, които въпреки всичко се борят за съответни санкции, че „ Правите от мухата слон “!

Справка – News.Lex.bg, 25.07.2023 година



Как щяхте да се чувствате, когато разберете, че Бойко Рашков от ДБ-ПП, татко, дядо, някогашен заместител министър-председател и някогашен министър на вътрешните работи, е споделил: „ Не виждам какъв извънреден случай може да има в ПТП, това е всекидневие “, както и че „ Наказателният кодекс в този момент е добър и завишаването на наказванията единствено ще го скапе “!

И това го прочетете след следващото отсрочване на делото за убийството на детето ви! А идващото разглеждане е планувано след няколко месеца, когато юристите ще измислят нова причина за отсрочване и по този начин до безспир! Кога вие, българските национални медии, най-сетне ще започнете да питате за какво българските закони са направени по този начин, че да пазят правата на убийците, а не на жертвите?

Справка – News.Lex.bg, 25.07.2023 година

Как щяхте да се чувствате, в случай че различен народен представител, Рена Стефанова от Политическа партия, намерено ви се подиграва в Народното събрание, където сте на среща с парламентарна група, с цел да настоявате още веднъж и още веднъж за нужните законови промени! Тази  жена, която е и правист, би трябвало от дълго време да си е подала оставката, откакто е наказана условно за блъснат човек в София! Но тъй като наглостта на българските политици не познава граници, тя даже се кандидатира за кмет на Русе на последните локални избори!

В същия ден в Парламента направихме брифинг, на който участваха и ваши представители, на българските национални медии. От който вие не излъчихте нищо! Защото това са убитите български деца за вас, едно нищо!

Това е единствено една къса, само че задоволително показателна извадка от многочислените изявления на сходни безскрупулни нечовеци, облечени с власт! Както и за вашето отношение към нас! И те и вие очевидно се смятате за недосегаеми и по тази причина си позволявате такива гаври с паметта на убитите деца и с напъните на техните фамилии!

Вие, като български национални медии, съгласни ли сте с сходни скандални изказвания на български политици? Ние изрично не сме! Не сме съгласни и с унизителното ви отношение по отношение на нас!

Как щяхте да се чувствате, в случай че и вашето дете е част от черната статистика, и в случай че, злополука след злополука, ликвидиране след ликвидиране, трите национални малките екрани канят политици, адвокати, експери и общественици, сходни на гореспоменатите, които не стопират да повтарят едни и същи нелепости?

Глупости, тъй като ние виждаме, чуваме и четем по какъв начин се действа в региона на пътните закононарушения в страните от Европейски Съюз и Съединени американски щати. Откъдето другояче взимаме образец за всичко останало! И съпоставяме с това, което се случва тук и което е единствено едно безобразно разпъване на локуми! Вече десетилетия наред!

Най-големият парадокс, който се повтаря от години на вашите екрани е, че размерът на наказванията нямал значение! При състояние, че тъкмо това има най-голямо значение!

Имало значение неизбежността на наказването! Неизбежността би трябвало да е реалност по дифолт и въобще да не бъде дискутирана, а не да бъде опция на продължителността!

Ако това е по този начин, за какво тогава през 2019 година Германия трансформира законите си и вкарва доживотни присъди за тези нарушители на пътя, които убиват с висока скорост? Дори и без да са под въздействието на алкохол и опиати!

Справка – публикация на DW „ Как в Германия санкционират отговорните за гибел на пътя “, 07.10.2019.

Как щяхте да се чувствате, в случай че знаете това за Германия и други страни, до момента в който в това време живота на вашето дете в България не коства пукната пара и килъра му получава или условна присъда, или действителна за интервал от 2-3 години и с другите приспадания до момента в който траят делата, може въобще да не лежи в пандиза?



Един характерен образец на подигравка с паметта на всички убити до момента е изявлението на Алекси Кесяков по една от българските национални телевзиии на 13.11.2023 година, след злополуките, в които бяха убити Ферарио Спасов, волейболната треньорка и двамата волейболисти. Част от думите му бяха:

„ Само със наказания не може. Неговата орис (на убиеца) също потегля по различен път, няма да може да се отърве от следствията на правораздаването, само че никакъв метод! И за отговорните, и за почтените, животът е различен! Да си напомнят (убийците) урока за кинетичната сила, която мачка хората и ги унищожава! “

Само тези няколко фрази на един от специалистите, на които постоянно се дава думата по тематиката във вашите малките екрани, са такава насмешка с убитите и околните им, че нямаме задоволително красноречиви думи, с които да опишем по какъв начин се усещаме! А сходни чуваме и от доста други като него! На които вие, българските национални медии, давате думата!

„ Само със наказания не може “

Да, със сегашните наказания явно не може да се промени бруталната кланица по българските пътища!

Защото множеството убийци получават условни присъди, което по никакъв метод не служи за образование и предварителна защита и на тях, и на другите като тях и на обществото като цяло! Малкото, които въобще получават действителна присъда, лежат толкоз малко в затвор или затворнически общежития, че резултата още веднъж е нулев!

Ако обаче човек, който предумишлено и по лична воля е подхванал дейности, поради които е умъртвил един, двама, трима и даже повече почтени хора, получи пожизнен затвор, дали  това към този момент това няма да бъде задоволително поучително за всички останали?

Това е същинската и най-ефективна предварителна защита! А не празните приказки, които се леят от екраните ви към този момент толкоз години след всяко ново ликвидиране!

Защо до 80-те години е имало даже смъртни присъди за пияни убийци на деца по улиците, а в този момент за най-тежкото закононарушение постоянно присъдата е нула? Вие, българските национални медии, какъв брой специфични излъчвания сте създали на тази тематика и на какъв брой политици сте задали въпроса за какво това е по този начин?

Докато пишехме това отворено писмо, Варненският апелативен съд скандално понижи така и така незаслужено ниската присъда на килъра Жечко Кюркчиев от 3 години на условна! Въпреки че цяла България видя видеото от това брутално ликвидиране на кръговото в Шумен и по какъв начин този надрусан примат даже не прави опит да понижи!

Безнаказаността на пътните убийци някакъв признак единствено на българската демокрацията ли е?

Точно от вашите екрани, на българските национални малките екрани, непрестанно се леят празнословия за евроатлантическите полезности, една от които е върховенството на закона!

Какви обаче са тези български закони, които пускат на независимост множеството пътни убийци, а вие не намирате това за задоволително основателна причина за специфични следствия и излъчвания?

Как так сякаш показвате разнообразни гледни точки, а не се чува най-важното, това, които множеството естествени хора желаят – сигурност за живота си и доживотни санкции за всички убийци, в това число и пътните! Знаете ли, че огромна част от околните на убити деца и младежи биха умъртвили убийците на децата, в случай че можеха! Крайно ли ви звучи? Гарантираме ви, че щяхте да мислите като нас, в случай че бяхте на наше място! А колкото повече и вие, българските национални медии,  продължавате с досегашната си линия на отразяване на този проблем, толкоз повече нараства вероятността най-после всяко българско семейство да разбере от личен горчив за какво мислим по този начин!

Колко убийства би трябвало да извърши един човек в България, с цел да влезе в пандиза? Получава се по този начин, че в случай че човек желае да убие някой, в тази страна на парадоксите няма потребност да го коли, прострелва или пребива от пердах, задоволително е просто да го прегази и поради „ чисто правосъдно минало “ ще продължи с живота си по живо по крепко!

Давате ли си сметка какъв брой е неуместно това?

„ Убиецът няма да може да се отърве от следствията на правораздаването! “

Как е допустимо сякаш експерти в дадена област да лъжат толкоз безсрамно? Точно те ли не знаят общоизвестния факт, че множеството убийци напълно сполучливо се отървават от следствията на правораздаването?

Отвратителната подигравка е, че Алекси Кесяков сподели тази нелепост във връзка на злополуката с Ферарио Спасов, чийто палач незабавно беше пуснат с подписка, а по-късно, макар целия медиен звук, си отпътува умерено за Англия. Където фамилията му има бизнес и парцели. Онлайн и печатните издания категорично предизвестиха, че той ще избяга, като в детайли описаха бизнеса му с проститутки, крадли и телефонни измами. Не сме чули обаче репортажи по българските национални малките екрани за това. Въпреки че убития е прочут треньор и добър човек. Но даже и той очевидно не заслужава правдивост!

За килъра на волейболната треньорка и младежите не знаем нищо, нито по какъв начин се споделя, нито по какъв начин наподобява, нито дали е арестуван или също незабавно е пуснат. Пълно осведомително затъмнение от страна на българските националните малките екрани. Което очевидно няма да се вдигне, в случай че фамилиите на убитите не са задействат.



Вие, от българските национални медии, разбрахте ли, че фамилията на оживелия волейболист от злополуката, в която бяха убити треньорката му и двама от приятелите му в тима, събираше пари за животоспасяваща интервенция? Разбрахте ли, че той е студент по медицина първи курс? Не е ли чудовищно всякакви нападателни нечовеци да избиват и раняват такива младежи?

Ще наблюдавате ли дали момчето ще се оправи или ще остане с проблеми вечно, по какъв начин се усеща фамилията му сега, през какво ще премине? Ще потърсите ли сметка на съответните държавни органи за какво са абдикирала от главните си отговорности и околните му са принудени да молят обществено за пари в подобен миг?

Защо палач на трима индивида, и то известна треньорка и млади очаквания, получава този медиен комфорт от страна на българските национални малките екрани?

Можем да продължим с образците до безспир, с цел да покажем зверската бездна сред обстоятелствата, които ние, като към този момент потърпевши от такива убийци, знаем, които обществото съшо вижда и това, което чуваме по българските национални малките екрани от специалистите, които каните!

„ И за отговорния и за почтения животът е различен! “

Тази неистина е напряко нечовешка, имайки поради, че почтеният е погубен и заровен в земята, фамилията му е обречено на доживотна мъка, а родители и родственици не знаят на кой свят се намират от тъга!

Петя Иванова, която ни събра в тази група, от три години се бори за правдивост, откакто Александър Ковачев от Габрово убива сина ѝ и още две момчета. Други две инавалидизира. Не единствено, че не е в пандиза, а от самото начало разгласява фотоси от първокласния си метод на живот, от фитнеса, от пътувания и занимания с другари на маса. По препоръки на юристите даже си направи дете, с цел да бъде още по-лесно избягването на отговорност. Цялото му семейство се държи по същия нахален метод, макар че всички в града и покрайнините знаят какво е направил сина им! Парадират с безочието си и в действителния живот и в обществените мрежи.

Това ли значи, съгласно хората, които каните, и съгласно вас, българските национални малките екрани: “ И за отговорния и за почтения животът е различен! “

„ Убийците да си напомнят урока за кинетичната сила! “ Това звучи като противен анекдот, само че беше казано съществено в същото изявление!

Дали дрогираният Кристиян Николов, килъра на вашия сътрудник Милен Цветков, или дрогираният Георги Семерджиев, който разчлени две девойки в центъра на столицата, само че продължава да разиграва „ право “съдната система, дали дрогираният Димитър Любенов, който размаза французин с 200 км/ч, дали пияният палач на Филип от Гурко и всички останали безчет дрогирани и пияни животни, си спомнят какво е кинетична сила и дали си мислят за нея преди да премажат следващото почтено дете или юноша?

Дали хилядите необразовани, които карат с подправени книжки или въобще без книжки, в миналото са чували за кинетичната сила? И дали въобще им пука какво приказват за тях всякакви специалисти от екраните на българските национални малките екрани? Които, вместо да са част от решението, с такива посетители и такива приказки, вършат всичко допустимо такова да няма!

Като някогашен началник на КАТ, Алекси Кесяков също е част от казуса, тъй като с всичките си порочни практики през годините, тъкмо КАТ е една от аргументите убийците да се усещат безнаказани, а нашите близки да гният в гробовете!

Достатъчно е да си напомним, че през 2007 година, единствено 500 метра преди Максим Стависки да убие едно момче и да прати едно момиче във безконечна кома, е бил спрян от служители на реда поради нападателно каране! Същата беше обстановката с катаджиите и в годините преди този абсурден случай, същото е и в този момент, 16 години след него! Всички знаем за какво катаджиите стопират и против какво пускат такива като него!

Споменаваме този човек просто като еманация на казуса „ български специалист за следващ път приказва нелепости по национална телевизия след следващата съдбовна злополука “.

За страдание, има още доста сходни образци на лица от политическите, правосъдните, адвокатските и журналистическите среди, които са канени още веднъж и още веднъж, с цел да повтарят безкрай едни и същи глупости в отговор на едни и същи комфортни въпроси!

Зададени от вас, българските национални медии! И работещи против убитите и против нас, техните близки!

Давате ли си сметка, че всяко изявление с сходен човек, за нас носи непоносима болежка, яд и отвращение! Към българските институции и към вас, българските национални медии! Защото нашите деца са убити, а нашият глас не се чува!

Защото всякога отначало осъзнаваме, че на никой различен с изключение на  на нас не му пука за убитите ни близки! А на нас към този момент ни пука и за убитите, които не познаваме! Защото знаем по какъв път потегля фамилията на едно убито дете или погубен младеж! Тръгва по един дълъг път до безкрайност, в който да откри покой! Защото покой може да има единствено в случай че има правдивост!

И всичко това се случва в страна с население, което пагубно понижава с десетки хиляди души всяка година и всеки живот, изключително детския, би трябвало да бъде подложен на фундамент! А не унищожаван от отпадъци, с които управляващи, общество и медии сякаш не могат да се оправят! Докато в действителност очевидно не желаят!

В репортаж на една от българските национални малките екрани от 26.04.2020 година се споделя, че единствено 47 индивида в България са в пандиза за убийства на пътя! Като не се загатва с каква междинна дълготрайност са присъдите им. Най-вероятно множеството към този момент са на независимост.

Опитахме се да разберем какъв брой хора излежават присъди за пътни убийства сега, само че не успяхме. Не намираме и информация по отношение на това, какъв брой от умрелите на пътя през последните 10 години са починали в трагичен случай и какъв брой са убити от водачи, използвали алкохол, опиати или такива, каращи прекомерно бързо.

Искахме да сравним цифрите на убитите от отговорно държание на пътя за последните 10 години с тези, които през този интервал са получили ефикасна присъда и лежат или са лежали в пандиза. За да се види какъв брой дребен % от убийците въобще стига до затвор, въпреки и за минимално време!

Един показатаелен образец - пияният Данаил Георгиев, който умъртви шестима младежи в Симеоновград през 2011 година е от дребното, който въпреки всичко получи присъда, въпреки и минимална, по 2 години на убито дете! Нещо да се е трансформирало за последните 12 години? Нищо!



Данаил Георгиев сяда пийнал зад кормилото и през 2011 година опустошава компания от младежи в Симеоновград точно на Великден, като умъртви шестима от тях на тротоара. Той беше наказан на 12 години затвор

Вие, от българските национални телевзии, на толкоз ли бихте оценили живота на вашите деца? В които сте вложили цялата си обич и всичките си фантазии! А някои и огромните си заплати. Ще се примирите и ще мълчите ли, в случай че някой ви ги отнеме за секудни и в случай че този някой даже не е осъден?

Защо на вас, българските национални малките екрани, тематиката за фамилиите на убитите и по какъв начин те се оправят, въобще не е забавна? Те не са ли по-важни от дребнотемията и някои от жалките карикатури, с които цялостните телевизионното си време? Не е ли цялостното разнищване на този тежък проблем, с всичките му последици и аспекти, част от осъзнаването и част от пътя към понижаване на убитите?

Единственото, което и трите национални малките екрани вършиме в този момент е, след всяка по-знакова злополука или, по случайност, и след някоя с елементарни жертви, няколко дни да се преструвате на заинтригувани, да извършите няколко къси репортажчета и хоп, след седмица тематиката се не помни. Историята със Семерджиев, която към момента следите, както и няколко други,  са  по-скоро изключения, които се дължат на необятния публичен отзив.

Но всяка забравена от вас тематика е един прекършен живот, който вие, българските национални медии, изпращате в небитието! Защото без вас, нашият глас не се чува. Няма го!

Как щяхте да се чувствате, в случай че килърът на вашето дете в България получава по-малка присъда от водач в Съединени американски щати да вземем за пример, който кара пийнал, само че не е умъртвил? В някои щати там наказването за това е от 3 до 5 година отнемане от независимост. Т.е. повече, в сравнение с получават убийците в България, в случай че въобще се стигне по ефикасна присъда!

Справка – публикация на „ 24 часа “, „ В Съединени американски щати шофьорската брошура е привилегия. Арест, в случай че до 14 дни не платиш или не обжалваш санкция. “, 25.07.2023.

Как щяхте да се чувствате, в случай че в българския съд съдиите дават думата на юриста на килъра, който споделя обстойно и нашироко какъв прелестен човек е той, какъв брой бил млад и по какъв начин бъдещето е пред него, по какъв начин имал чисто правосъдно минало, по какъв начин трябвало да се грижи за деца или родители, които внезапно са се разболяли, по какъв начин заслужава да му се даде втори късмет и други? Докато на вас, когато желаете да кажете нещо за вашето убито дете, не ви разрешават и ви гонят от правосъдната зала?

Справка – делото за упоменатото нагоре убийството на сина на Петя Иванова от Александър Ковачев от Габрово.

Как щяхте да се чувствате, в случай че вие сте на наше място и по всички националните малките екрани се отделя непропорционално доста време и се хиперболизират всякави по-дребни проблеми, до момента в който се неглижира този, който единствено за 2022 година е умъртвил 48 деца?  

Как щяхте да се чувствате, когато знаете, че сте прави, а всички ви принуждавате да мълчите? Или, в случай че не желаете да мълчите, ви заглушават, като просто не ви дават думата там, където ще ви чуят?

Вие, българските национални медии, с вашето надменно отношение не давате никава опция на останалите хиляди близки на убити и ранени в България да схванат за напъните на нашата група!  Което би ни дало опция да се обединим в по-голямо общество, което да е в положение да окаже задоволителен напън за смяна на законите и прецизното им използване!

Вие, като български национални медии, тотално се проваляте в това да бъдете част от решението на този проблем, тъй че да не бъдем на второ място в черната ранглиста на убити на глава от популацията в Европа. На първо е Румъния, само че те най-малко имат 20 милиона население, до момента в който ние се топим като лански сняг!

Вие, като български национални медии, за 16 години, откогато България е в Европейски Съюз, по този начин и не си направихте труда да проучите какво тъкмо е законодателството във връзка с тежките пътни закононарушения във всички останали страни членки, с цел да го съпоставим с това в България! За да се види какъв брой незадоволително е то у нас и с цел да се разбере за какво сме гневни!

Заради тази липса на информация доста хора у нас просто се помиряват и одобряват за естествена тази безредица по пътищата и се надяват, че ще оцелеят. Но не всички имат този шанс! Знаете ли, че в дамските и майчинските групи във Facebook от ден на ден дами споделят, че към този момент имат паник офанзиви поради страха си да пътуват по българските пътища? Знаете ли, че имаме другари, които, преди да тръгнат на път, се прекръстват?

Вие, от българските национални малките екрани, спокойни ли сте? За вас, за вашите близки? Спокойни ли сте, когато карате до морето, към Гърция или отивате на ски в планината? Спокойни ли сте, когато вашите деца карат по същите пътища, където бяха убити нашите деца? Спокойни ли сте да карат измежду идващото потомство убийци, отглеждани сега от безхаберно общество, безхаберни родители, безхаберни управляващи и безхаберни медии? Скъпите коли, които сте им купили, ли ви вършат спокойни? Да, от време на време те избавят животи, само че не и когато и вашия палач също е с огромна и тежка кола и кара като вманиачен!

Вие, като български национални малките екрани, вършиме всевъзможни анкети и изследвания. Защо не извършите и такива за настройката на хората по този въпрос? За да се види ясно какъв брой % от хората умират от боязън да карат и да бъдат возени. И то не тъй като се съмняват в качествата си или тези на индивида до тях, а тъй като знаят, че във всеки един миг могат да бъдат безмилостно екзекутирани!

Да, няма по-подходяща дума от тази за видеата от произшествия от думата „ екзекуция “! Вие виждали ли сте такива или ги избягвате? Защото в този момент е съвременно да си положителен, а те ще ви скапват настроението! Вероятно по тази причина сте пропуснали и това от убийството на вашия сътрудник Милен Цветков?

Символично сте наричани „ четвъртата власт “ поради контрола и натиска, който би трябвало да оказвате върху останалите управляващи и който може да докара до позитивни промени във всяка област! Ако в действителност бяхте български и в действителност бяхте национални! Но вие не го вършиме? Защо, се чудим ние?

Освен убитите 6153 души, в България в последните 10 години са ранени 84 556 индивида!

Вие, от българските национални медии, знаете ли че:

Част от ранените остават вечно инвалиди.

Част от тях умират от пострадванията си доста по-рано от това, което им е било отредено. След години, прекарани в самотност и болки.

Част от тях губят работата, фамилията, смисъла да живеят. Защото живот във физическа мъка не е живот, а битие.

84 446 са колкото град като Велико Търново! Само за 10 години един цялостен огромен град от ранени и инвалиди! От хора, които не са понесли никаква отговорност за това!

И още веднъж никой не се интересува от тези хора. Въпреки че на следващия ден всеки може да е на тяхно място. Включително и вие, от българските национални медии!

Защо никой от българските националните медии не пита министър Атанас Славов и други политици, които настояват, че няма по какъв начин да се лишава вечно шофьорската брошура на пътните убийци, по какъв начин по този начин се оказва, че правото на един палач да кара кола е над правото на едно българско дете да живее? И за какво в други страни това е допустимо, а тук не?

Защо никоя от българските национални малките екрани не пита българските политици обикновено ли е да има милиарди за няколко американски изтребители на хартия, само че да няма единствено няколко милиона най-малко за един медицински хеликоптер, който през годините щеше да избави стотици животи единствено по пътищата на България? И още толкоз в планините и в други обстановки!

Защо никоя от българските националните малките екрани не пита политиците обикновено ли е България да има най-вече частни лечебни заведения на глава от популацията в Европа, които точат милиарди от парите на всички, само че към този момент десетилетия наред да няма задоволително лаборатории за алкохолни, кръвни и други профилирани проби, без които делата за убийства на децата ни не стартират с месеци, а след това се влачат с години?

Защо никоя българска национална телевизия не пита българските политици за какво има 914 милиона за коронавирус ваксини, множеството от които се бракуват, само че няма пари за образованието на повече лекари, включително и патолози, поради неналичието на които делата още веднъж се бавят безпределно?

Защо никоя българска национална телевизия не пита за какво се намират държавни пари за нови и нови държавни поръчки на първокласни коли за разнообразни ведомства, от които се лапат огромни комисиони, само че няма задоволително пари за повече автоексперти, без които делата за ПТП убийствата не напредват?

Защо никоя българска национална телевизия не прави специфични следствия и излъчвания за този български абсурд – има убити, има смачкани коли, има нарушители с алкохол или опиати или двете в кръвта или такива, карали прекомерно бързо. Но наказани убийци съвсем няма!

Една такава пачавра унищожава един или няколко живота за секунди, само че след това на страната ѝ трябват години! И то не с цел да осъди, а нормално да разреши на подкупни прокурори и съдии най-после да постановят оправдателна присъда! С помощта на красноречиви и чудесно стимулирани юристи, несъмнено! Давате ли си сметка какъв брой такива отрепки циркулират сред нас?

Защо на нашите митинги от време на време изпращате кореспонденти, които си разрешават да се държат безобразно, като на едни жестоко не дават думата, тъй като към този момент ги били показвали, а на други я взимат безогледно, тъй като, по този начин или другояче, щяло да има единствено няколко секунди репортаж? Нови убити деца и младежи ли желаете всякога, с цел да имате интерес да ни отразявате? Справка – наш митинг на 18.11.2023, на който пристигна Канна Рачева и се държа непоносимо с някои от нас!

Защо не ни позволявате да задаваме нашите въпроси без някой да ни прекъсва или да ги превежда по „ верния метод “?  

Защо липсва гледната точка навръх тези, които имат човешкото и морално правото да я дадат? И да кажат по какъв начин е редно да бъде, с цел да не разбирате и вие, от българските национални малките екрани, и всички останали, какво е да загубиш най-скъпото?

Защо на дребното фамилии, от многото, на убити почтени деца и младежи, които въпреки всичко имат волята да се борят за правдивост, не се дава най-малко част от времето, което отделяте за толкоз маловажности?

Месеци и години да вземем за пример слушаме в най-големи детайлности за сагата към БФС и Борислав Михайлов, като последните седмици тази тематика към този момент придобни истерични размери. Въпреки че убити няма и че това е просто спорт, който не оказва въздействие нито върху метода ни на живот, нито на сигурността ни, нито на бъдещето ни! Водещи по всички национални малките екрани разискват съществено, часове наред и с безчет посетители всички аспекти на футболния сеир, в това число и елементи като този, дали идващия футболен конгрес ще бъде в НДК или хотел Маринела и други сходни!

Защо не разбирате, че и вие, ръководителите и работещите в българските национални медии, не сте застраховани? А се държите по този начин, като че ли сте?

Нарочно в това писмо непрекъснато натъртваме на думата „ български “. Защото ние сме български близки на български убити. Предадени от български институции. И български медии.

Идва Рождество Христово.

Тези дни вие, които евентуално въпреки всичко ще прочетете това отворено писмо, и които с години отвръщате глава от този проблем, евентуално обсъждате по какъв начин да изкарате коледните празници с децата си, по кое време ще вършиме дружно коледните курабийки, какво ще им купите за празника, къде ще ги заведете през ваканцията или къде ще им празнувате идващия рожден ден.

А знаете ли какво обсъждаме ние, изключително преди празниците?

Ние приказваме за това, кой на какви медикаменти е, с цел да не се самоубие, тъй като на празниците е най-тежко, по кое време ще е идната панахида, какъв надгробен монумент да създадем, по кое време някой го е осквернил и какво е откраднал от него, за по кое време се отсрочва идващото дело, за какво още не е подготвена кръвната проба на килъра или автотехническата експертиза на колата му, какви още разрешени от закона трикове ще измислят юристите на убийците, с цел да отсрочват отначало и отначало делата, по какъв начин да пътуваме от село на село и от град на град, с цел да се поддържаме взаимно!

Накрая ще приключим с думите на майка, изгубила 20 годишната си щерка през 2017 година след 80 дни в кома и 40 интервенции. Заедно с нея са прекършени още 2 юношески живота.

„ В живота на хората има измислени термини. Когато загубиш брачен партньор, ставаш вдовец. Когато загубиш родители, ставаш сирак. Когато загубиш дете обаче, българският народ не е намерил дума, с която да кръсти това положение ”.

Светли празници! Бъдете здрави и не забравяйте тези думи!

 

8 декември 2023, гр. София                              

С  НЕуважение от:                                                                                 

Петя Иванова – майка на убит                                                               

Никой Николов – татко на погубен

Ива Донева – майка на погубен

Георги Морунов – татко на погубен

Тонислав Морунов – брат наа погубен

Ангел Морунов – дядо на погубен

Тонка Стоянова – баба на погубен

Николина Петкова – майка на погубен

Красимир Арсов – татко на погубен

Миа Арсова – сестра на погубен

Ина Арсова - сестра на погубен

Венцислав Арсов – брат на погубен

Марин Петков – дядо на погубен

Виолета Петкова – вуйна на погубен

Живка Тенева – майка на погубен

Ясен Бозуков – татко на погубен

Румен Бозуков – брат на погубен

Емилия Бозукова – сестра на погубен

София Тенева – братовчедка на погубен

Ивайла Настева - братовчедка на погубен

Йордан Тенев - дядо на погубен

Софка Тенева - баба на погубен

Галина Георгиева - майка на погубен

Веселин Идакиев - татко на погубен

Дейвид Идакиев - брат на погубен

Добринка Делчева – баба на погубен

Венетка Александрова – майка на погубен

Райко Александров – татко на погубен

Ирена Александрова – сестра на погубен

Калоян Александров – наследник на погубен

Таня Накова – брачна половинка на погубен

Мария Накова – тъща на погубен

Борислав Наков – тъст на погубен

Галина Илчева – майка на погубен

Антония Караиванова - майка на убита                                           

Димо Караиванова-
Източник: lupa.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР