Близки и приятели си взеха последно сбогом с поета Найден Вълчев
Близки и другари се простиха с поета Найден Вълчев в столичния храм " Света София ". Той умря на 3 декември на 98 години.
Вълчев е създател на текста на известната ария " Една българска роза ". По негови текстове са и песните " Някога, само че не в този момент ", " Аз те чаках ", " Ние сме на всеки километър ".
Съюзът на българските писатели го назовава доайенът на поетите през днешния ден. Найден Вълчев е притежател на доста български и непознати оценки.
" Една персона неподражаема, персона с извънреден гений, той е освен песенен стихотворец, едно е да си стихотворец, друго е песенен стихотворец, изисква специфичност и настройка и най-много необикновен гений, дано да е ярък пътят му ", сподели пред Българска национална телевизия певецът Васил Петров.
" Дълбоко му се покланям с изключение на като създател и като огромен човек, аристократ от най-висша класа и съм благополучен, че последната ария, която направих е по негови стихове. Велик български стихотворец, и огромен човек ", заяви композиторът Хайгашод Агасян.
" Това беше може би един от най-хубавите другари на татко ми, извънредно заслужен и правилен другар, такива хора рядко се срещат днешно време ", сподели актьорът Иван Радоев.
Първата стихосбирка на Найден Вълчев „ На южната граница " (1953) е единствено с войнишки стихотворения от тригодишната реднишка работа в отдалечен дребен гарнизон. През идващите десетилетия стихосбирките стават двадесетина: „ Малка повест " (1954), „ Пъстра палитра " (1960), „ Северна светлина " (1965), „ Лунапарк " (1970), „ Синьо цвете, трен, жена " (1975), „ Златен август " (1977), „ Написано на кленов лист " (1984), „ Гигантски слалом " (1986), „ Младата луна и остарялата луна " (2001), „ Рай за неверни " (2003) и други
Пише и за деца под псевдоним Чик Чирик: „ Българска земя " (1963), „ Звъни, звънче " (1968), „ Фото Есперанто " (1983), „ Жълъдче с шапка " (2004).
Работи като редактор в разнообразни издания.
Носител е на редица награди измежду които и Националната премия за лирика Димчо Дебелянов.
Вълчев е създател на текста на известната ария " Една българска роза ". По негови текстове са и песните " Някога, само че не в този момент ", " Аз те чаках ", " Ние сме на всеки километър ".
Съюзът на българските писатели го назовава доайенът на поетите през днешния ден. Найден Вълчев е притежател на доста български и непознати оценки.
" Една персона неподражаема, персона с извънреден гений, той е освен песенен стихотворец, едно е да си стихотворец, друго е песенен стихотворец, изисква специфичност и настройка и най-много необикновен гений, дано да е ярък пътят му ", сподели пред Българска национална телевизия певецът Васил Петров.
" Дълбоко му се покланям с изключение на като създател и като огромен човек, аристократ от най-висша класа и съм благополучен, че последната ария, която направих е по негови стихове. Велик български стихотворец, и огромен човек ", заяви композиторът Хайгашод Агасян.
" Това беше може би един от най-хубавите другари на татко ми, извънредно заслужен и правилен другар, такива хора рядко се срещат днешно време ", сподели актьорът Иван Радоев.
Първата стихосбирка на Найден Вълчев „ На южната граница " (1953) е единствено с войнишки стихотворения от тригодишната реднишка работа в отдалечен дребен гарнизон. През идващите десетилетия стихосбирките стават двадесетина: „ Малка повест " (1954), „ Пъстра палитра " (1960), „ Северна светлина " (1965), „ Лунапарк " (1970), „ Синьо цвете, трен, жена " (1975), „ Златен август " (1977), „ Написано на кленов лист " (1984), „ Гигантски слалом " (1986), „ Младата луна и остарялата луна " (2001), „ Рай за неверни " (2003) и други
Пише и за деца под псевдоним Чик Чирик: „ Българска земя " (1963), „ Звъни, звънче " (1968), „ Фото Есперанто " (1983), „ Жълъдче с шапка " (2004).
Работи като редактор в разнообразни издания.
Носител е на редица награди измежду които и Националната премия за лирика Димчо Дебелянов.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ