Дияна погреба бременна дъщеря и се бори за живота на болната си внучка Ани
Близки и другари подеха акция да се съберат пари за лекуване в Турция
Да поправиш ориста, да дадеш късмет на болното си внуче, което е изгубило майка си, да има пълностоен живот. Това се пробва с всички сили Дияна Ангелова от Търговище. 53-годишната жена е баба на 6-годишната Анна Кръстева. Момиченцето има детска церебрална парализа. Увреждането е получено при раждането. Сложили система на майката, пъпната шнур се увила, нямало лекар…
Майката на Ани почнала своята борба за детенцето си. С таткото Станислав решили, че ще дадат живот на второ дете, което ще помогне за спасяването и на кака си. Искали да замразят кафези от пъпната шнур и плацентата, с цел да лекуват Ани.
Миналата година теглили огромен заем, купили апартамент в Стара Загора, където живеели. През август завели момиченцето на море. Подредили проекти, цели и фантазии за Ани, за нейното бъдеще, за второто им дете. Така до 5 септември, когато Юлия издъхнала от пневмония, бременна в петия месец, до момента в който сякаш карала летен грип. Лекарите следели положението на бебето, а изпуснали и майката, и нероденото детенце. И фантазиите на фамилията, и бъдещето на Ани. И всичко рухнало…
Сега бабата Дияна завърта още веднъж колелото на ориста. Връща проектите на щерка си в деяние. Със свои сили, благодарение на другари, с поддръжката на хората.
Можеш ли да поправиш ориста, да смениш хода й?
„ Ани е извънредно лъчезарно дете. Интелектът й е съхранен, което дава късмет за лекуване. Комуникираме с взор и благодарение на специфичен апарат. Казва си името, обособени думички: мама, баба.. Купихме лечебен стол, този апарат, наименуван „ Тобикомуникатор ”, който оказва помощ на Ани да учи буквички, да ни споделя какво желае. За това помогнаха другари на майка и баща й, които проведоха акция в Стара Загора и Англия. Лекари от Турция ни дадоха вяра, че при пробно лекуване със стволови кафези има огромен късмет за детето и за възстановяване на положението му. У нас такава опция за Ани няма. Искам да й дам късмет, да сбъдна фантазията на майка й ”, споделя Дияна.
Тя е изгубила единственото си дете и в този момент се концентрира върху внучето, като вяра за живота.
Бабата работи като архивар в Национална агенция за приходите в Търговище. Мъжът й е в частна компания. Таткото на Ани също работи и пътува в чужбина с сътрудниците си по изложби за коли. Така и не влезнал да живее в новия апартамент, който купили с жена си в Стара Загора. Прекарва времето си в Търговище, където след гибелта на брачната половинка му живее и дъщеричката му. „ Всички решения за Ани взимаме дружно. През деня тя е в Дневния център за деца с увреждания и това ни дава опция да работим. Водихме я на разнообразни прегледи и процедури. Ангажирали сме експерт, който идва вкъщи да й прави рехабилитации пет пъти седмично, които си плащаме ние. Пробвахме и процедури в барокамера. Надеждата ни е във вливането на стволови кафези. Сумата от 32 000 $ за нас е непостижима. Приятели застанаха до нас и споделиха, че с общи старания ще ги съберем ”, измъчена, само че обнадеждена, споделя Дияна.
Тя не желае да се връща към кошмара от предходната година. Не желае да съди лекари, да рови в историята, довела до гибелта на единствената й щерка.
„ Започна с кашлица, върви на доктор няколко пъти. Лекарите казвали, че бебето е добре. Тя да пие парацетамол, тъй като карала летен грип. След две седмици си отиде от пневмония. Не можа да пребори докторите. Дано Ани ги пребори. Не обърнаха задоволително внимание, гледаха бебето, то беше добре, само че си отидоха с бебето ”, изрежда бабата през сълзи, които не може да сподави.
За нещастието с майката имало следствие, което надали не се опитвало да изкара бременната отговорна, че не си била обърнала внимание, и това в допълнение травмира родителите й. „ Нямам страст за това. Искам да съм здрава, да запазя силите и силата си за детето. Да съм в кондиция, а не да повеждам борби с вятърни мелници. Няма по какъв начин да се случат там нещата. Няма отговорни. За мен е затворена страница. Не мога да я върна. Вкопчила съм се в развъждането на детето. Нищо не желая, нито да осъждам, нито да се окайвам. Да съм естествена, да не прахосвам нерви и страсти, от които няма да има изгода. Детето заслужва своя късмет. Ние не сме в първа младост, не можем да заместим мама, само че би трябвало да дадем на Ани каквото можем ”, споделя още Дияна.
Животът на Ани я е приковал към столчето. Тя още търсела мама, с която е била праволинейно ден след ден от раждането си до гибелта й. Първите месеци били най-тежки, само че очичките на момиченцето още шарели, търсейки „ звездичката ”. Така Дияна разказвала на Ани за мама. Че е там горе, че свети, само че ги гледа и обича, че постоянно ще идва в съня им. И от време на време Ани се будела, сочейки с безредните придвижвания на ръчичките фотографията на мама…Звездичката е била тук.
Заради загатна за нея, поради фантазиите, които се срутили, в този момент близки и другари подеха акция да се съберат тези пари за вливанията в Турция.
Екипът на БЧК първи протегна ръце и потегли по компании с персонална молба за помощ, споделя Мариана Георгиева от локалната организация. Тя самата е приела тази борба за своя персонална идея. От другар на другар събира левчета. „ Познаваме се в Търговище. Никой няма да злоупотреби. По 1 лева да дадат хората, ще ги съберем тези пари. Трябва да изправим тази неправда на живота. Още не мога да допускам по какъв начин се стекоха нещата. На 30 август предходната година празнувахме рождения ден на Дияна. Тя показа за новия апартамент, за бременността на щерка си, за проектите за Ани. Смяхме се. Имахме вяра. Радвахме си. На 6 септември не можехме да повярваме, че вършим заравяне. Трябва да помогнем ”, отсича Марияна и споделя, че са поставени кутии за набиране на средства в институции и магазини.
Обявена е и банкова сметка – BG30FINV91501317070630
Първа капиталова банка, BIC: FINV BGSF
Анна Станиславова Кръстева
И непознати започнаха акция за Ани. Майки, които се борят за фантазията на мъртвата й майка, за съкровената цел на баба и дядо да се изправят против ориста, да я трансформират.
Заради звездичките в очите на Ани.
Да поправиш ориста, да дадеш късмет на болното си внуче, което е изгубило майка си, да има пълностоен живот. Това се пробва с всички сили Дияна Ангелова от Търговище. 53-годишната жена е баба на 6-годишната Анна Кръстева. Момиченцето има детска церебрална парализа. Увреждането е получено при раждането. Сложили система на майката, пъпната шнур се увила, нямало лекар…
Майката на Ани почнала своята борба за детенцето си. С таткото Станислав решили, че ще дадат живот на второ дете, което ще помогне за спасяването и на кака си. Искали да замразят кафези от пъпната шнур и плацентата, с цел да лекуват Ани.
Миналата година теглили огромен заем, купили апартамент в Стара Загора, където живеели. През август завели момиченцето на море. Подредили проекти, цели и фантазии за Ани, за нейното бъдеще, за второто им дете. Така до 5 септември, когато Юлия издъхнала от пневмония, бременна в петия месец, до момента в който сякаш карала летен грип. Лекарите следели положението на бебето, а изпуснали и майката, и нероденото детенце. И фантазиите на фамилията, и бъдещето на Ани. И всичко рухнало…
Сега бабата Дияна завърта още веднъж колелото на ориста. Връща проектите на щерка си в деяние. Със свои сили, благодарение на другари, с поддръжката на хората.
Можеш ли да поправиш ориста, да смениш хода й?
„ Ани е извънредно лъчезарно дете. Интелектът й е съхранен, което дава късмет за лекуване. Комуникираме с взор и благодарение на специфичен апарат. Казва си името, обособени думички: мама, баба.. Купихме лечебен стол, този апарат, наименуван „ Тобикомуникатор ”, който оказва помощ на Ани да учи буквички, да ни споделя какво желае. За това помогнаха другари на майка и баща й, които проведоха акция в Стара Загора и Англия. Лекари от Турция ни дадоха вяра, че при пробно лекуване със стволови кафези има огромен късмет за детето и за възстановяване на положението му. У нас такава опция за Ани няма. Искам да й дам късмет, да сбъдна фантазията на майка й ”, споделя Дияна.
Тя е изгубила единственото си дете и в този момент се концентрира върху внучето, като вяра за живота.
Бабата работи като архивар в Национална агенция за приходите в Търговище. Мъжът й е в частна компания. Таткото на Ани също работи и пътува в чужбина с сътрудниците си по изложби за коли. Така и не влезнал да живее в новия апартамент, който купили с жена си в Стара Загора. Прекарва времето си в Търговище, където след гибелта на брачната половинка му живее и дъщеричката му. „ Всички решения за Ани взимаме дружно. През деня тя е в Дневния център за деца с увреждания и това ни дава опция да работим. Водихме я на разнообразни прегледи и процедури. Ангажирали сме експерт, който идва вкъщи да й прави рехабилитации пет пъти седмично, които си плащаме ние. Пробвахме и процедури в барокамера. Надеждата ни е във вливането на стволови кафези. Сумата от 32 000 $ за нас е непостижима. Приятели застанаха до нас и споделиха, че с общи старания ще ги съберем ”, измъчена, само че обнадеждена, споделя Дияна.
Тя не желае да се връща към кошмара от предходната година. Не желае да съди лекари, да рови в историята, довела до гибелта на единствената й щерка.
„ Започна с кашлица, върви на доктор няколко пъти. Лекарите казвали, че бебето е добре. Тя да пие парацетамол, тъй като карала летен грип. След две седмици си отиде от пневмония. Не можа да пребори докторите. Дано Ани ги пребори. Не обърнаха задоволително внимание, гледаха бебето, то беше добре, само че си отидоха с бебето ”, изрежда бабата през сълзи, които не може да сподави.
За нещастието с майката имало следствие, което надали не се опитвало да изкара бременната отговорна, че не си била обърнала внимание, и това в допълнение травмира родителите й. „ Нямам страст за това. Искам да съм здрава, да запазя силите и силата си за детето. Да съм в кондиция, а не да повеждам борби с вятърни мелници. Няма по какъв начин да се случат там нещата. Няма отговорни. За мен е затворена страница. Не мога да я върна. Вкопчила съм се в развъждането на детето. Нищо не желая, нито да осъждам, нито да се окайвам. Да съм естествена, да не прахосвам нерви и страсти, от които няма да има изгода. Детето заслужва своя късмет. Ние не сме в първа младост, не можем да заместим мама, само че би трябвало да дадем на Ани каквото можем ”, споделя още Дияна.
Животът на Ани я е приковал към столчето. Тя още търсела мама, с която е била праволинейно ден след ден от раждането си до гибелта й. Първите месеци били най-тежки, само че очичките на момиченцето още шарели, търсейки „ звездичката ”. Така Дияна разказвала на Ани за мама. Че е там горе, че свети, само че ги гледа и обича, че постоянно ще идва в съня им. И от време на време Ани се будела, сочейки с безредните придвижвания на ръчичките фотографията на мама…Звездичката е била тук.
Заради загатна за нея, поради фантазиите, които се срутили, в този момент близки и другари подеха акция да се съберат тези пари за вливанията в Турция.
Екипът на БЧК първи протегна ръце и потегли по компании с персонална молба за помощ, споделя Мариана Георгиева от локалната организация. Тя самата е приела тази борба за своя персонална идея. От другар на другар събира левчета. „ Познаваме се в Търговище. Никой няма да злоупотреби. По 1 лева да дадат хората, ще ги съберем тези пари. Трябва да изправим тази неправда на живота. Още не мога да допускам по какъв начин се стекоха нещата. На 30 август предходната година празнувахме рождения ден на Дияна. Тя показа за новия апартамент, за бременността на щерка си, за проектите за Ани. Смяхме се. Имахме вяра. Радвахме си. На 6 септември не можехме да повярваме, че вършим заравяне. Трябва да помогнем ”, отсича Марияна и споделя, че са поставени кутии за набиране на средства в институции и магазини.
Обявена е и банкова сметка – BG30FINV91501317070630
Първа капиталова банка, BIC: FINV BGSF
Анна Станиславова Кръстева
И непознати започнаха акция за Ани. Майки, които се борят за фантазията на мъртвата й майка, за съкровената цел на баба и дядо да се изправят против ориста, да я трансформират.
Заради звездичките в очите на Ани.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ