Сини мъниста с европейски произход отпреди Колумб са открити в Аляска
Блестящи сини мъниста с европейски генезис, открити от археолози в Аляска, евентуално предшестват идването на Христофор Колумб в Новия свят, открива ново сензационно изследване.
Тези мъниста с размер на боровинки евентуално са основани във Венеция през 15-ти век и по-късно са пропътували с търговци на изток 17 000 километра през Евразия и по-късно минават през Беринговия пролив до днешна Аляска, твърди проучване, оповестено в края на януари в списание American Antiquity, написа offnews.bg.
Други археолози обаче оспорват находките, потвърждавайки, че въпреки тези мъниста да са остарели, те не са по-стари от пътуването на Колумб през 1492 година
„ Тези мъниста не може да са доколумбови, тъй като европейците не са правили мъниста от този вид толкоз рано “, счита Елиът Блеър (Elliot Blair), помощник по антропология в Университета в Алабама, който не е взел участие в проучването.
Според него стъклените мъниста евентуално датират от края на 16-ти или началото на 17-ти век, което единствено по себе си е „ в действителност вълнуваща история “, разяснява Блеър пред Live Science.
" Дори и за тази по-късна дата, началото на 17-ти век за тези мъниста към момента е доста по-рано от първия документиран контакт сред локалните поданици на Аляска и европейците. "
Витус Беринг, датски откривател, служил в съветския флот, се счита за първия актуален европеец, осъществил контакт през 1741 година с локалните жителите на Аляска.
Но откриването на сините мъниста демонстрира, че хората от Азия или Източна Русия, може да са знаели за Аляска доста по-рано.
Един американски археолог открива първото от сините стъклени мъниста през 60-те години на предишния век и от този момент общо 10 са открити в три локални обекта в арктическа Аляска.
Тези три мъниста (всяко показано от два ъгъла) са открити покрай езерото Кайяк (вляво), езерото Киньиксугвик (в центъра) и Пунияк Поинт в Аляска. Кредит: Lester Ross; Charles Adkins
Археолозите са разкрили и други артефакти на тези места, в това число медни гривни и стоманени висулки, както и органични материали: връв, скотски кости и въглища, които откривателите употребяват за радиовъглеродно датиране.
Откриването на канапа, евентуално изработен от кора от храста върба, е значимо - той е завит към част от гривна със сини мъниста, което значи, че може да послужи за определянето на интервала, когато е направена гривната.
Според разбора на радиовъглеродното датиране канапът евентуално е сред 1397 и 1488 година, декларира основният откривател на изследването Майкъл Кунц (Michael Kunz), археолог от Музея на Севера към Университета на Аляска във Феърбанкс.
" Бяхме изумени, тъй като това прехожда откриването на Новия свят от Колумб с няколко десетилетия ", декларира Кунц за Live Science.
След сравняване на датите от радиовъглеродните артефакти - в това число канапа, две части въглен и четири кости от елените карибу - от трите обекта, откривателите откриха, че коренното население най-вероятно е употребило тези мъниста сред 1443 и 1488 година, само че с евентуални дати обхващащи 14 - 17 век.
Ако датата от средата на 15-ти век е вярна, мънистата ще са най-старите известни европейски артикули, донесени в Новия свят и най-старият артефакт на " изрисувани " мъниста ( " drawn " beads), вид мъниста, датирани преди този момент от 16-ти век, изяснява Кунц.
Артефактите, открити в археологическите обекти в Аляска, включват стъклени сини мъниста, медни гривни и стоманени висулки. Кредит: M. Kunz and R. Mills
Екипът също по този начин изследва пет от мънистата с неутронно-активационния разбор (Neutron activation analysis - NAA). Това е нуклеарен развой, употребен за установяване на концентрациите на детайлите в образеца, всеки поотделно, като се концентрира извънредно върху ядрата на детайлите. Методът се основава на неутронно активиране и затова изисква източник на неутрони. Пробата се бомбардира с неутрони, което води до образуването на детайли с радиоактивни изотопи с къс интервал на полуразпад. Радиоактивното лъчение и радиоактивният разпад са добре известни за всеки детайл. Използвайки тази информация, може да се изследват радиационните спектри на радиоактивния пример и да се дефинират концентрациите на детайли в него. Особеното преимущество на този способ е, че той не унищожава тестът и продължителността на индуцираното излъчване нормално е от няколко наносекунди до часове. Методът се употребява за разбор на творби на изкуството и исторически артефакти.
Резултатите демонстрират, че „ мънистата от Аляска са направени от содено стъкло, типично за венецианското и по-късно европейско произвеждане от петнадесети век “, пишат откривателите в проучването.
Може би всички сини мъниста са пристигнали с една пратка, тъй че може да се каже, и са били търгувани от районен търговски център на локалните поданици, прочут като Шешалик, до устието на река Ноатак и Беринговия пролив. След това новите притежатели на мънистата евентуално са се разпръснали в разнообразни елементи на Аляска, споделя Кунц.
" Изследването, което направихме, демонстрира, че този вид мъниста - известни като ранни сини мъниста вид IIa40 - е съществувал доста преди да се е считало, че съществуват ", изяснява Кунц. " Имаме положителни солидни научни доказателства - радиовъглеродно датиране, инструментален разбор на неутронно активиране - които стоят зад това, което споделяме. "
Не е известно по какъв начин мънистата са стигнали от Европа до Аляска, само че са начертани вероятните направления. Кредит: Boreal Imagery
Венецианско стъкло?
Други археолози не са съгласни с изказванията на екипа.
Проучването " акцентира ролята на мрежи за продан на артикули от Европа с коренните нации, само че също по този начин мисля, че тази публикация е назидателен роман за сензация, излизаща отвън рамките на това, което поддържат доказателствата ", декларира Блеър.
Историческите и археологически доказателства за изрисуваните мъниста " безапелационно демонстрират, че те не са създадени преди 550 година ", разяснява Блеър. " Мисля, че са нужни доста съществени доказателства, с цел да се измести тази дата по-рано. Данните, които създателите показват, не вършат това и в действителност личните данни на създателите са в сходство с дата от началото на 17-ти век за тези мъниста. "
Блеър има поради радиовъглеродното датиране на канапа; макар че анализът демонстрира, че канапът евентуално е основан през 15 век, той също по този начин демонстрира, че датата от началото на 17 век, въпреки и по-малко евентуална, също е допустима.
Всъщност бърз взор върху обсега на радиовъглеродните датирания на изследването демонстрира, че локалните поданици на Аляска са могли да употребяват мънистата от 1570 до 1650 година, интервал, който подхожда на свидетелствата за производството им, счита Блеър.
Дори не е ясно дали мънистата са от Венеция, както допускат откривателите. " Напълно евентуално е мънистата да произлизат от Франция, а не от Венеция, въз основа на открития в обект за произвеждане на мъниста в Руан ", отбелязва Карлис Карклинс (Karlis Karklins), самостоятелен експерт, който не е взел участие в изследването.
„ Ранните сини мъниста (IIa40), съдържащи многочислени мехурчета, бяха открити в отпадъците в обект за правене на мъниста на място в Руан, Франция, който е датиран от началото на 17 век.... Не знам такива мъниста в миналото да са били възстановявани от археологически подтекст във или към Венеция ".
Има химически техники, които могат да открият дали мънистата са създадени във Венеция, означи Блеър, и те биха могли да оказват помощ за разрешаването на тайната на произхода на мънистата.
Изследователите обаче са на едно мнение за едно - тези мъниста са най-старите доказателства за европейски артикули в Аляска.
" Как са стигнали до далечна Аляска от Западна Европа през втората част на 16-ти или началото на 17-ти век, е огромна мистерия единствено по себе си ", разяснява Карклинс. " Това в действителност изисква съществено проучване ".
Тези мъниста с размер на боровинки евентуално са основани във Венеция през 15-ти век и по-късно са пропътували с търговци на изток 17 000 километра през Евразия и по-късно минават през Беринговия пролив до днешна Аляска, твърди проучване, оповестено в края на януари в списание American Antiquity, написа offnews.bg.
Други археолози обаче оспорват находките, потвърждавайки, че въпреки тези мъниста да са остарели, те не са по-стари от пътуването на Колумб през 1492 година
„ Тези мъниста не може да са доколумбови, тъй като европейците не са правили мъниста от този вид толкоз рано “, счита Елиът Блеър (Elliot Blair), помощник по антропология в Университета в Алабама, който не е взел участие в проучването.
Според него стъклените мъниста евентуално датират от края на 16-ти или началото на 17-ти век, което единствено по себе си е „ в действителност вълнуваща история “, разяснява Блеър пред Live Science.
" Дори и за тази по-късна дата, началото на 17-ти век за тези мъниста към момента е доста по-рано от първия документиран контакт сред локалните поданици на Аляска и европейците. "
Витус Беринг, датски откривател, служил в съветския флот, се счита за първия актуален европеец, осъществил контакт през 1741 година с локалните жителите на Аляска.
Но откриването на сините мъниста демонстрира, че хората от Азия или Източна Русия, може да са знаели за Аляска доста по-рано.
Един американски археолог открива първото от сините стъклени мъниста през 60-те години на предишния век и от този момент общо 10 са открити в три локални обекта в арктическа Аляска.
Тези три мъниста (всяко показано от два ъгъла) са открити покрай езерото Кайяк (вляво), езерото Киньиксугвик (в центъра) и Пунияк Поинт в Аляска. Кредит: Lester Ross; Charles Adkins
Археолозите са разкрили и други артефакти на тези места, в това число медни гривни и стоманени висулки, както и органични материали: връв, скотски кости и въглища, които откривателите употребяват за радиовъглеродно датиране.
Откриването на канапа, евентуално изработен от кора от храста върба, е значимо - той е завит към част от гривна със сини мъниста, което значи, че може да послужи за определянето на интервала, когато е направена гривната.
Според разбора на радиовъглеродното датиране канапът евентуално е сред 1397 и 1488 година, декларира основният откривател на изследването Майкъл Кунц (Michael Kunz), археолог от Музея на Севера към Университета на Аляска във Феърбанкс.
" Бяхме изумени, тъй като това прехожда откриването на Новия свят от Колумб с няколко десетилетия ", декларира Кунц за Live Science.
След сравняване на датите от радиовъглеродните артефакти - в това число канапа, две части въглен и четири кости от елените карибу - от трите обекта, откривателите откриха, че коренното население най-вероятно е употребило тези мъниста сред 1443 и 1488 година, само че с евентуални дати обхващащи 14 - 17 век.
Ако датата от средата на 15-ти век е вярна, мънистата ще са най-старите известни европейски артикули, донесени в Новия свят и най-старият артефакт на " изрисувани " мъниста ( " drawn " beads), вид мъниста, датирани преди този момент от 16-ти век, изяснява Кунц.
Артефактите, открити в археологическите обекти в Аляска, включват стъклени сини мъниста, медни гривни и стоманени висулки. Кредит: M. Kunz and R. Mills
Екипът също по този начин изследва пет от мънистата с неутронно-активационния разбор (Neutron activation analysis - NAA). Това е нуклеарен развой, употребен за установяване на концентрациите на детайлите в образеца, всеки поотделно, като се концентрира извънредно върху ядрата на детайлите. Методът се основава на неутронно активиране и затова изисква източник на неутрони. Пробата се бомбардира с неутрони, което води до образуването на детайли с радиоактивни изотопи с къс интервал на полуразпад. Радиоактивното лъчение и радиоактивният разпад са добре известни за всеки детайл. Използвайки тази информация, може да се изследват радиационните спектри на радиоактивния пример и да се дефинират концентрациите на детайли в него. Особеното преимущество на този способ е, че той не унищожава тестът и продължителността на индуцираното излъчване нормално е от няколко наносекунди до часове. Методът се употребява за разбор на творби на изкуството и исторически артефакти.
Резултатите демонстрират, че „ мънистата от Аляска са направени от содено стъкло, типично за венецианското и по-късно европейско произвеждане от петнадесети век “, пишат откривателите в проучването.
Може би всички сини мъниста са пристигнали с една пратка, тъй че може да се каже, и са били търгувани от районен търговски център на локалните поданици, прочут като Шешалик, до устието на река Ноатак и Беринговия пролив. След това новите притежатели на мънистата евентуално са се разпръснали в разнообразни елементи на Аляска, споделя Кунц.
" Изследването, което направихме, демонстрира, че този вид мъниста - известни като ранни сини мъниста вид IIa40 - е съществувал доста преди да се е считало, че съществуват ", изяснява Кунц. " Имаме положителни солидни научни доказателства - радиовъглеродно датиране, инструментален разбор на неутронно активиране - които стоят зад това, което споделяме. "
Не е известно по какъв начин мънистата са стигнали от Европа до Аляска, само че са начертани вероятните направления. Кредит: Boreal Imagery
Венецианско стъкло?
Други археолози не са съгласни с изказванията на екипа.
Проучването " акцентира ролята на мрежи за продан на артикули от Европа с коренните нации, само че също по този начин мисля, че тази публикация е назидателен роман за сензация, излизаща отвън рамките на това, което поддържат доказателствата ", декларира Блеър.
Историческите и археологически доказателства за изрисуваните мъниста " безапелационно демонстрират, че те не са създадени преди 550 година ", разяснява Блеър. " Мисля, че са нужни доста съществени доказателства, с цел да се измести тази дата по-рано. Данните, които създателите показват, не вършат това и в действителност личните данни на създателите са в сходство с дата от началото на 17-ти век за тези мъниста. "
Блеър има поради радиовъглеродното датиране на канапа; макар че анализът демонстрира, че канапът евентуално е основан през 15 век, той също по този начин демонстрира, че датата от началото на 17 век, въпреки и по-малко евентуална, също е допустима.
Всъщност бърз взор върху обсега на радиовъглеродните датирания на изследването демонстрира, че локалните поданици на Аляска са могли да употребяват мънистата от 1570 до 1650 година, интервал, който подхожда на свидетелствата за производството им, счита Блеър.
Дори не е ясно дали мънистата са от Венеция, както допускат откривателите. " Напълно евентуално е мънистата да произлизат от Франция, а не от Венеция, въз основа на открития в обект за произвеждане на мъниста в Руан ", отбелязва Карлис Карклинс (Karlis Karklins), самостоятелен експерт, който не е взел участие в изследването.
„ Ранните сини мъниста (IIa40), съдържащи многочислени мехурчета, бяха открити в отпадъците в обект за правене на мъниста на място в Руан, Франция, който е датиран от началото на 17 век.... Не знам такива мъниста в миналото да са били възстановявани от археологически подтекст във или към Венеция ".
Има химически техники, които могат да открият дали мънистата са създадени във Венеция, означи Блеър, и те биха могли да оказват помощ за разрешаването на тайната на произхода на мънистата.
Изследователите обаче са на едно мнение за едно - тези мъниста са най-старите доказателства за европейски артикули в Аляска.
" Как са стигнали до далечна Аляска от Западна Европа през втората част на 16-ти или началото на 17-ти век, е огромна мистерия единствено по себе си ", разяснява Карклинс. " Това в действителност изисква съществено проучване ".
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ