Блантайр, Малави – Джо Камбале шие мъжки костюми от хола

Блантайр, Малави – Джо Камбале шие мъжки костюми от хола си в Блантайр, реклама на Малави център, за последните осем години. Понякога той прави към 200 000 квача ($173) на седмица, прилична заплата в страна, където половината от популацията живее с 1 $ дневно или по-малко, съгласно данни от Националната статистическа работа на Малави.

Често беше толкоз покрит с работа, че от време на време не можеше да одобри нови клиенти до един месец. Но през последните две седмици чифтът шевни машини на 35-годишния шивач не се употребява, тъй като търсенето понижава.

Продължавайте да четете

лист от 4 детайла Мъск да таксуват новите X консуматори $1 на година за главен акаунт Залогът на един маджарски фермер върху регенеративното земеделие Владимир Путин ще се срещне със Си Дзинпин в Пекин: Пет неща, които би трябвало да знаете Китай се приготвя за срещата на върха на пояса, веднъж в сянката на войната Израел-Газа завършек на списъка

И в този момент му е мъчно да се погрижи за потребностите на жена си и едногодишния си наследник.

„ Високите разноски за живот отблъснаха клиентите “, сподели той с израз на обезсърчение в очите. Преди месец двама от най-лоялните му клиенти стопираха поръчките за неопределен срок, като му споделиха, че в този момент дават приоритет на харченето на приходите си за съществени потребности.

Нарастващата цена на материалите също по този начин понижава дребните маржове на облага за бизнеса на Kambale, който се ръководи с стеснен бюджет.

„ Повечето от материалите, които използваме при шивачеството, са вносни. Когато отида на пазара да ги купя, откривам, че цените са се нараснали заради намаляващия импорт. Почти всеки ден цените се трансформират “, сподели Камбале. „ Повишаването на цените на моите костюми е мъчно, тъй като може да изгубя клиенти. Правя загуби. “

Животът в тази южноафриканска страна с население от 20 милиона души стана по-труден през последните години.

От 2021 година страната изпитва изострен дефицит на задгранична валута, разследване от понижения експорт, споделят специалисти. Това докара до дефицит на съществени артикули като храна, медикаменти, торове и гориво. През юни представителят на Резервната банка на Малави Ралф Цека сподели пред локалните медии, че валутните запаси са „ съвсем празни “.

Анализатори като Бечани Черени, доцент по стопанска система и декан в Малавийския университет за бизнес и приложни науки, споделят, че Малави към момента усеща резултатите от COVID-19 и войната в Украйна върху световната верига на доставки. От началото на спора през февруари 2022 година цената на хляба се е нараснала с най-малко 50 %.

„ Пандемията дестабилизира износа на тютюн и когато войната стартира, цените на химическите торове скочиха до небето, което значи, че не можехме да си позволим количествата, от които се нуждаехме повече “, сподели той. „ Това също пристигна в миг, когато световната инфлация като цяло се увеличи, което значи, че не можем да си позволим доста импорт. Това в допълнение изтощи нашата валута и докара до инфлация. “

Освен това, има и вълнообразен резултат от въздействието на циклона Фреди, който разсели близо 90 000 души този март в Блантайр и елементи от южно Малави.

„ Най-лошото занапред следва “

За да стабилизира намаляващите валутни запаси, централната банка на Малави девалвира куача с 25 % предишния май. Към този октомври валутата е отслабнала в допълнение с 4,87 %. Поради внезапно възходящата инфлация на годишна база – 28,6 % към септември – всичко от храната до електричеството е надхвърлило опциите на множеството хора.

Например, главният артикул на Малави, царевицата, се е нараснал с 15 %, съгласно Famine Early Warning Systems Network. Към юни шестчленно семейство в градска среда се нуждаеше от 377 892 квача ($326,53) на месец, с цел да оцелее, спрямо 257 028 квача ($222,09) през сходен интервал предходната година, съгласно Center for Social Concern-CfCS, локално проучване основана на нестопанска цел.

„ Най-лошото занапред следва “, сподели Джон Капито, изпълнителен шеф на Асоциацията на потребителите на Малави, пред Ал Джазира. „ Дълго време страната не съумя да балансира своя импорт по отношение на износа и разчиташе мощно на донори за своите валутни запаси. Нашето държавно управление не е в позиция, в която може да смекчава никого. Събираемостта на приходите му фрапантно е намаляла вследствие на пазарна неактивност и [той] сега се бори да заплаща на своята извънгабаритна държавна работа. “

Селското стопанство зарежда най-вече стопанската система на Малави, допринасяйки за почти една трета от нейния БВП. И въпреки всичко даже годишните доходи от тютюн, главният източник на задгранична валута в страната с 283 милиона $ продажби през тази година, не са задоволителни, с цел да покрият сметката за импорт на страната. Според Резервната банка на Малави страната се нуждае от 3 милиарда $ годишно, с цел да извърши условията за импорт, само че печели единствено към 1 милиард $.

„ За страна с доминиращ експорт като нашата желаеме обменният курс да бъде допустимо най-силен, тъй като това прави стоките налични, само че това работи, в случай че валутата е налична, а казусът с нас явно не е подобен “, сподели Черени. „ Това значи, че всякога, когато девалвираме куача по отношение на щатския $ и други валути, стоките стават скъпи, което визира непропорционално ултрабедните хора, каквато е актуалната обстановка. “

С стопанската система на страната в неприятно положение, нуждата от прекосяване към по-голяма икономическа непоклатимост става все по-неотложна. Черени има вяра, че частният бранш е моторът за това развиване. „ Ролята на частния бранш е да генерира валута и да взе участие в заместването на вноса. За страдание, като страна, ние не успяхме в тази област “, ​​каза той пред Al Jazeera.

„ Много тъничък бюджет “

Подарък Лукас, таксиметров водач в Блантайър, пропуща обяда през последните седмици, с цел да може брачната половинка му да употребява тези пари, с цел да нахрани двете им деца вкъщи.

„ Парите ми за обяд са 2000 квача ($1,73), което даже е доста малко и не е задоволително за тях вкъщи “, сподели 30-годишният мъж, който прави към 60 000 квача ($51) на седмица в положителни дни. „ Не толкоз от дълго време можех да ръководя тези [седмични] пари, само че в този момент същата сума е съвсем оскъдна “, сподели той. „ Работя с доста тъничък бюджет. Тези пари би трябвало да покрият наема, учебните такси за децата ми и храната. В резултат на това се озовавам в ненужни задължения. “

Недостигът на валута също докара до повтарящ се дефицит на гориво, което провокира национално отчаяние в Малави. Шофьори като Лукас са били принудени да паркират транспортните си средства с дни, без да печелят нищо през този интервал.

Изправен пред липса на друга опция, той се обърна към закупуването на гориво на черния пазар, където литър бензин коства четири пъти повече от формалния курс от 1750 квача ($1,51). „ Направих огромни загуби, тъй като не можах да повиша цените за клиентите си, в случай че го направих, това можеше да ме извади от бизнеса “, сподели той. „ Проблемите няма да изчезнат просто по този начин в тази страна. “

Черени споделя, че Малави би трябвало да се индустриализира с акцент върху минното дело, в случай че страната желае да се трансформира в самоподдържаща се стопанска система. „ Имаме скъпи минерали и би трябвало да проучим способи да ги изнасяме, като в това време прибавяме стойност. Това е постижимо, в случай че частният бранш влага в добива “, сподели той.

Оттогава Kambales са трансформирали моделите си на консумация, заменяйки по-скъпия самун с по-евтините сладки картофи за закуска. Дълго таяните упоритости на шивача да реалокира бизнеса си в магазин в центъра на града към този момент са спрени и той би трябвало да моли другари за помощ с пари.

„ Напълно разбирам за какво хората търсят по-добри благоприятни условия в чужбина “, сподели той пред Al Jazeera. „ Честно казано, премислям това от известно време. “

Източник: Ал Джазира