Деница Сачева: Протестът може да е начало на нов патриотичен проект
" Блажени са вярващите, които считат, че случилото се в Народния е просто изкуство и спор за него. Че е национализъм против интернационализация. Може би сме очевидци на едно същинско ново начало на следващ родолюбив план, който има за цел да преучреди страната и да забие последния гвоздей в ковчега на парламентарната народна власт. Или може би на едно брилянтно възмездие за някой, който по този начин глуповато просто искаше да смени шефовете на всички служби за един ден. Също толкоз глуповато като да бориш корупцията с Facebook статуси (e, еманацията на битката с корупцията си остава....декларацията, схваща се). Може би. Може би. Няма кой да ни каже.... "
Това написа във Facebook Деница Сачева, народен представител от ГЕРБ.
" Иначе писмото, което Бърнард Шоу написа до българската писателка Анна Каменова, авторка на романа „ Хартиеният грях ", се пази в Националния книжовен музей. В ръкописния отговор Шоу изяснява че в никакъв случай не е бил в България и в действителност пиесата е писана без да се има поради страна и народ. И Еспер Серебряков, съветски адмирал в българската флота, е този, който предлага на Шоу да употребява българите, тъй като самия той ги счита за по-първобитни. Спомените на съветника на Бърнард Шоу адмирал Серебряков още се продават в районния исторически музей в Русе ", написа още тя.
" Хората постоянно трансферират виновността на събитията в които са попаднали. Аз нямам доверие в събитията. Хората които владеят света са тези които гледат единствено напред и нагоре, търсят събитията, които са им преференциални, и в случай че не ги намерят просто ги основават. "
Дано най-малко този урок научат някои политици от Бърнард Шоу. Макар от дълго време да знам, че ситуацията е безнадеждно, написа още тя.
" Като дете играех в детската театрална студия в театъра в Добрич. Живеех до постройката на театъра и прекарвах цялото си свободно време там. В публиката, на сцената, в гримьорните, зад сцената. Следях всички постановки на театрите в София и постоянно бягах от у дома, вземах нощния трен Кардам - София и на другата вечер бях в публиката на Народния. През 80-те години театърът беше мястото, в което хората си споделяха истината през изкуството, в междуметията, в импровизациите. Още помня по какъв начин по това време в " Суматоха " Велко Кънев в ролята на гробаря постави лопатата напречно на гроба и сподели: " В безкласовото общество, уиски пие единствено първа класа! ". Залата изригна в овации, а след това всички шушукаха по какъв начин е извънредно време да погребем комунизма. Някъде тогава, в 7-ми клас, осъзнах, че политиката и културата са неразривно свързани. Много по-късно четох Жак Атали и неговите разсъждения, които обвързваха развиването на една стопанска система с музиката, която слушат младите генерации ", споделя Сачева.
