Благой Д. Иванов е завършил специалност Кинознание“ в НАТФИЗ, редактор

Благой Д. Иванов е приключил компетентност „ Кинознание “ в НАТФИЗ, редактор е в издателство „ Сиела “ и всеки петък дружно с сътрудника си Димитър Дринов показва седмичния киноафиш в предаването „ Култура БГ “ по Българска национална телевизия. „ Крехар “ е шестата му подред книга.Действието на романа се развива на българска земя и въпреки че резерват „ Крехар “ в реалност не съществува, упоменаването на действителни обитаеми места като Карлуково и Луковит „ приземяват “ другояче фантастичната история. Едно семейство, намиращо се в дълбока рецесия, прекарва уикенд измежду природата – на къмпинг в загадъчния резерват „ Крехар “, за който локалните описват всевъзможни страховити митове и достъпът до който кардинално е неразрешен. Едно страшилище от дълбините – драконът Жалейка – изплува, с цел да въздаде правдивост по неговия си метод. Това в две фрази е сюжетът на романа и повече в действителност не е нужно да се разкрива. Според Благой, когато човек е изолиран от света и е изведен от ежедневната си среда, е най-уязвим и по тази причина толкоз доста книги и филми интерпретират сходен сюжет – герои, решили да избягат измежду природата, за които раят внезапно се трансформира в пъкъл. Идеята хрумва на Благой през есента на 2020 година, отлежава повече от година и от началото на 2022 година той стартира същинската работа по романа като единствено изследването и консултациите със експерти в разнообразни области и научни дисциплини му лишава месеци.„ Ако тръгнеш на странствуване, не се опасявай от чудовища – няма да ги срещнеш, в случай че не ги носиш в себе си “ – се споделя в стихотворение на един гръцки стихотворец. Авторът на „ Крехар “ обича чудовищата, само че единствено когато са част от някаква художествена небивалица, по никакъв начин не е почитател на същинските. „ Моята теза както в „ Крехар “, по този начин и в другите ми книги, изключително в „ Мазето “ е, че индивидът е най-ужасяващото страшилище. Това обаче не значи, че съм човекомразец... или най-малко не напълно “ – споделя той.„ Крехар “ е същински занимателен разказ, много тъмен, само че пък се чете с лекост и демонстрира, че създателят му познава чудесно разпоредбите на този род, да го назовем мистъри-трилър-фентъзи. Всеки от четиричленното семейство, което е центърът на сюжета, има собствен личен свят и история и сливането им води до съдбовна развръзка. Може да асоциирате някои моменти от романа с древногръцката легенда за Лаокоон и синовете му, въпреки и създателят на никое място да не загатва за сходна отпратка.Благой Д. Иванов обожава майстори на хоръра като Хауърд Лъвкрафт, Клайв Баркър и Йон Линдквист, само че също по този начин и писатели като Антъни Бърджес, Труман Капоти и Джером Селинджър, които нямат нищо общо с жанра.В киното, другата му обич, също харесва диаметрално противоположни като жанр и търсения създатели – както, по личните му думи, „ дръзките хуманисти, които обичат вътрешности и кръв “, като Джордж А. Ромеро („ Нощта на живите мъртви “, 1968) и други режисьори, работещи в така наречен експлойтейшън род (нискобюджетни филми, шокиращи със секса и насилието, които показват), екранни хулигани като Лучо Фулчи, Джон Карпентър и Такаши Миике, по този начин и академично приетите титани на киното като Микеланджело Антониони, Ингмар Бергман и Масаки Кобаяши. А на гении като Дейвид Кронънбърг би трябвало да се издигне монумент, счита той.