Благой Благоев: Котков беше благородна душа, хората го обичаха
„ Благородна душа - 20 стотинки да има, ще ти ги даде, в случай че му ги поискаш. Каза ми - тренирай футбол, само че в никакъв случай не се възгордявай, в никакъв случай да няма пренебрежителност у теб. Идваха цеденевисти, локомотивци, слависти, левскари да гледат него, неговия мурафет. Идваха от чужбина - той вика не, аз в различен тим няма да играя, с изключение на в Локомотив “. Това описа дългогодишният почитател на Локомотив София Благой Благоев пред БГНЕС точно на рождения ден на именития български футболист Никола Котков.
Котков, който умира трагично в злополука дружно с Георги Аспарухов-Гунди през 1971-ва година, е роден на 9 декември 1938. Той е едно от най-големите имена в историята на Локомотив София, където прекарва огромна част от кариерата си и става първенец на България през 1964, само че не приема насилственото обединяване със Славия и заради това минава в Левски пет години по-късно.
Благоев, който е правилен на столичните „ железничари “ към този момент близо 70 години, е имал достойнството персонално да се познава с Котков. „ С Котков се срещнах у дома. След един мач на Локо Пловдив татко ми докара у дома Спиро Дебърски с жена си и Котков с жена си. Той си пие винцето, пуска смешки, приказва се единствено за футбол. Никакви певици, никакви дами, никакви актьори. Само за футбол. Тогава Котков ми сподели - тренирай футбол, само че в никакъв случай не се възгордявай, в никакъв случай да няма пренебрежителност у теб. Благородна душа - 20 стотинки да има, ще ти ги даде, в случай че му ги поискаш “, показа Благоев, който споделя за някои от най-паметните мачове с присъединяване на Котков, които е гледал онлайн.
“Той беше душата на тима. Играем с Марек на стадион " Васил Левски ", тъй като към този момент бяха разтурили игрището на Захарна фабрика. Котков със мощна настинка - с две фланелки и яке, май или юни, трепери на аварийна пейка. Не играе, тимът не върви, 1:1 първото полувреме. Няма вътре организация, същите футболисти са играли доста мачове и са побеждавали, този мач не върви, него го няма на терена. И Берков му вика ще влизаш. Навлечен с тениски, цялото второ полувреме беше на центъра, най-вече да направи 5-6 крачки тичане и назад, и единствено раздава пасове. Като се преобрази оня тим, с помощта на него, вкарахме още три гола и ги бихме 4:1. И пристигнаха играчите на Марек да поздравят Котков какъв водач на тима е “, спомня си Благоев, който също е играл футбол в младежките си години.
“Един мач на националния тим, който се игра в София. Отборът е събран от треньора Витлачил на лагер в хотел Славия. И Котков е признат, Витлачил не го обичаше доста, тъй като си попийваше. Котков го одобриха, с помощта на това, че Гунди сподели, че ще играе с Котков. И вечерта преди мача Котето към 10 часа изчезва. Къде е ходил, какво е правил, почват да го търсят, към 12 се прибира. Събира ги незабавно Ангел Солаков, ръководител на Футболния съюз и вземат решение Котков да не играе на идващия ден с Португалия, да го отстранят. Гунди се умълчава, взима си чантето и споделя: “Коте, тръгвай с мен ” и напущат. " Аз също няма да играя, до момента в който Котков не играе ", споделя Гунди. Хайде нова среща вършат управлението и вземат решение да му простят на Котков и да играе. И на другия ден бием с 3:1 Португалия - с два гола на Котков и един на Гунди. Тия дето ги упрекнаха, че са пияници и че скапват дисциплината. Ето какво представляваше Котков. Гунди го разбра. Приятели незаменими, незаменими. Неразделни другари ”.
“Ние ходехме единствено поради него на мачовете. За мен беше наслаждение да отида да го виждам. Той учеше Начко (Михайлов) на неговите привички. Как да играе с топката, по какъв начин да я загръща, по какъв начин да я пази, по какъв начин да ползва даден удар, по какъв начин да бие корнери. Начко е вкарал най-вече голове от корнер, с помощта на Котков. Ние се събирахме доста хора в тяхната махала да гледаме по какъв начин той предава знанията си на Начко. Предава знанията си и на другите футболисти - на Митко Мумджиев, на Митко Цеков, на юношите. Не се скъпеше да си крие занаята, майсторлъкът си го показваше на всички. А той самообразован, кой му е показвал на него? ”, описа още Благоев.
„ Идваха цеденевисти, локомотивци, слависти, левскари да гледат него, неговия мурафет. Идваха от чужбина - той вика “Не, аз в различен тим няма да играя, с изключение на в Локомотив ”. Това му бяха думите. Аз съм израснал тук, в Локомотив, всичко каквото желая, го имам - любовта на хората имам, уважението имам, треньорите, съотборниците, всичко имам. Не ми трябват доста пари, защо са ми. Важното е да имам, едвам играя футбол “.
Със сълзи на очи Благоев си спомня за черния 30 юни 1971-ва година, когато научава, че Гунди и Котков са починали. „ Котков е на подготовка. Гунди го карат да отиде да играе бенефис във Враца, празник на Ботев Враца. Той взима и Котков, другари. Качва го в алфа ромеото и потеглят за Витиня. На Витиня стопират на бензиностанция, зареждат бензин и качват един офицер от армията, на стоп чака да върви към Враца. Преди последния завой изскача от един черен път една цистерна с бензин, която е зареждала машини в дерето. Изскача и се качва на асфалта и да поема посока София. Той не се оглежда задоволително добре, а и Гунди е карал с висока скорост, че закъснявали за тоя мач. И се удрят челно в резервоара, той е сред кабината и каросерията. Изгарят като факли, няма кой да им помогне, не може да им се помогне. Следобед по новините споделиха Гунди и Котков са починали. Народът върви, без да ги познава и плачат със сълзи за тая покруса. Това не е правилно, не може да е правилно, почват да се въртят железничарски телефони. И се удостоверява истината ”.
“Погребението ще е след два дни. Съобщават, че саркофазите с тленните остатъци ще минат по пистата за " Герена ". Ние с татко ми тръгваме за София, не можем да оставим Котето, мама плаче. В София от гарата всичко е насълзено. Такава покруса на света не е имало. На стадиона се блъскаме, народ, народ, народ, по пейките, прави, седнали, по пистата. И споделиха полицаите, че ще мине колата със саркофазите, дребни ковчежета бяха. Не минаха, непосредствено споделиха, че отиват на Орландовци, на гробищата. И като се юрна народът. Началото на процесията беше стигнала гробищата, краят още е на стадиона. Колко народ, споделят над 200 хиляди души. Изкараха пожарни да разпилян народа - срязаха маркучите. Всичко плаче, всичко бърше сълзи, всичко проклина ”.
“Ангел Солаков скри това заравяне. На другия ден незабавно го уволниха. Той беше военачалник, член на Централен комитет беше. Милко Балев отговаряше за Левски, Добри Джуров отговаряше за ЦДНА, всички дали своят вот накуп Ангел Солаков да изчезне от хоризонта на България, от политиката. Той е изкупителната жертва. Колко е отговорен - той дава напън за това посещаване във Враца. След 4-5 месеца излязоха песни за Гунди и Котков. И ние отидохме с един мой другар и жена му с кола в Скопие. На границата ни предизвестиха да не внасяме никакви плочи с тия песни. Обаче аз накупих десетина плачи, тук ги мушнах, в колата под постелките изпод, прекарах ги. Знаеш ли какви пари са ми давали да продам една плоча? Още по-лошото, че като тръгнеш да минаваш за Витиня, не ти дават да спреш да положиш едно цветенце. Аз пътувах доста, тъй като работех като доставчик в един цех, минавам оттова, слизам и той (милиционера) изскача иззад дървото и ме лови, взима ми цветята и ме хвърля встрани. Народът се възмути, 2-3-4 години, да се не помни тоя случай, това желаеха ръководещите тогава ”, спомня си Благоев.
Дългогодишният локомотивец си спомни и за някои срещи с Котков и инциденти след мачове на обичания тим. „ Имахме 63-та година на тоя ден, рождения му ден, мач в Дупница с Марек. Там се играеше извънредно мъчно. Имаха доста огромен тим, с близнаците Петрови - Венци и Иван, Сапинев, Белчински, Паргов. Бяха били 2:0 Байерн Мюнхен. Пенчо Кубадински тогава беше министър на превоза и дадоха един специфичен трен с десетина вагона. Напълнихме влака, 500 души ли бяхме, доста народ. Ние сядаме и почваме, маричани седнали от другата страна и ни псуват. Имаше милиция, обаче тя си кротува и следи. В 9-та минута на рождения му ден, 9-ти декември, Котков вкара на Марек. Изпраска една тупалка и в мрежата. След това 80-90 минути близо мачът се играе на нашата врата. По голлинията лази топката, Сиамската котка Иван Деянов не пуска, разтяга се на всички места, целият се беше ожулил. Издържахме. Като свърши мача, като ни подгониха ония с тухли, с камъни, дървета, ние бягаме към влака. Аз бях с едни мокасини и някой ме настъпи откъм гърба и ми падна едната обувка. Къде да я диря - давай, с една обувка се качих във влака, там смъкнах и другата и по чорапи. На гарата като слязохме, до ЦУМ правихме шествие, манифестация. И единствено " Котков, Котков, Котков ". До 1-2 часа скандираме, кой къде намерил от някое капанче биричка или по една ракия. Чак в 2 часа се прибрах в Красна Поляна по чорапи “.
„ Юношите и мъжете играха надзорен мач в Захарна фабрика. Гледахме мача и си тръгваме с трамвая и Котков се качва с нас. Ние поизчакахме малко футболистите, с тоя моабет, с оня диалог. Драгомиров доста го бъзикахме, Котков го бъзикаше, викаше: Кой е най-хубав на карти? Драгомиров. Кой е най-хубав на аварийна пейка? Драгомиров. Кой най-вече спортни екипи търка на скамейката? Драгомиров. И се бъзикаме, подбив, огромен колектив. Пита ни къде отиваме и ние му казахме, че се прибираме. Хайде с мен идвайте, имам нови карти - и бръкна и извади смачкани пари. Сигурно им бяха дали награди. Къде, къде, в Банишора в една механа. Влизаме в кръчмата, всичките станаха от масата: Коте, Коте, Коте! Той се върна до вратата, врътна ключа и вика на бармана: На всички по едно пиво от мен. И изсипа картите на масата. Коте, а за теб? Нали знаете, едно мръсно кафе - 100 грама коняк в кафето “.
Благоев си спомня, че почитатели на Котков постоянно са изпълвали пероните, където се е очаквало да дойде тимът на Локомотив София. „ В Шумен - хиляда души, почернял е перонът. Той там и го изпращат. Не го пускат, влакът закъснява, не може да тръгне. Така го обичаха хората “, приключва той.
Никола Котков е една от легендите на Локомотив София, където играе 12 сезона. След това за малко е част от ЖСК Славия, преди да премине в Левски през 1969 година Записва общо 322 мача в А група, в които бележи 163 гола. Футболист №1 на България за 1964 година В интервала сред 1962 и 1968 година изиграва 26 дуела и бележи 12 гола за националния тим на България. Участник на Световното състезание в Англия през 1966.
Котков, който умира трагично в злополука дружно с Георги Аспарухов-Гунди през 1971-ва година, е роден на 9 декември 1938. Той е едно от най-големите имена в историята на Локомотив София, където прекарва огромна част от кариерата си и става първенец на България през 1964, само че не приема насилственото обединяване със Славия и заради това минава в Левски пет години по-късно.
Благоев, който е правилен на столичните „ железничари “ към този момент близо 70 години, е имал достойнството персонално да се познава с Котков. „ С Котков се срещнах у дома. След един мач на Локо Пловдив татко ми докара у дома Спиро Дебърски с жена си и Котков с жена си. Той си пие винцето, пуска смешки, приказва се единствено за футбол. Никакви певици, никакви дами, никакви актьори. Само за футбол. Тогава Котков ми сподели - тренирай футбол, само че в никакъв случай не се възгордявай, в никакъв случай да няма пренебрежителност у теб. Благородна душа - 20 стотинки да има, ще ти ги даде, в случай че му ги поискаш “, показа Благоев, който споделя за някои от най-паметните мачове с присъединяване на Котков, които е гледал онлайн.
“Той беше душата на тима. Играем с Марек на стадион " Васил Левски ", тъй като към този момент бяха разтурили игрището на Захарна фабрика. Котков със мощна настинка - с две фланелки и яке, май или юни, трепери на аварийна пейка. Не играе, тимът не върви, 1:1 първото полувреме. Няма вътре организация, същите футболисти са играли доста мачове и са побеждавали, този мач не върви, него го няма на терена. И Берков му вика ще влизаш. Навлечен с тениски, цялото второ полувреме беше на центъра, най-вече да направи 5-6 крачки тичане и назад, и единствено раздава пасове. Като се преобрази оня тим, с помощта на него, вкарахме още три гола и ги бихме 4:1. И пристигнаха играчите на Марек да поздравят Котков какъв водач на тима е “, спомня си Благоев, който също е играл футбол в младежките си години.
“Един мач на националния тим, който се игра в София. Отборът е събран от треньора Витлачил на лагер в хотел Славия. И Котков е признат, Витлачил не го обичаше доста, тъй като си попийваше. Котков го одобриха, с помощта на това, че Гунди сподели, че ще играе с Котков. И вечерта преди мача Котето към 10 часа изчезва. Къде е ходил, какво е правил, почват да го търсят, към 12 се прибира. Събира ги незабавно Ангел Солаков, ръководител на Футболния съюз и вземат решение Котков да не играе на идващия ден с Португалия, да го отстранят. Гунди се умълчава, взима си чантето и споделя: “Коте, тръгвай с мен ” и напущат. " Аз също няма да играя, до момента в който Котков не играе ", споделя Гунди. Хайде нова среща вършат управлението и вземат решение да му простят на Котков и да играе. И на другия ден бием с 3:1 Португалия - с два гола на Котков и един на Гунди. Тия дето ги упрекнаха, че са пияници и че скапват дисциплината. Ето какво представляваше Котков. Гунди го разбра. Приятели незаменими, незаменими. Неразделни другари ”.
“Ние ходехме единствено поради него на мачовете. За мен беше наслаждение да отида да го виждам. Той учеше Начко (Михайлов) на неговите привички. Как да играе с топката, по какъв начин да я загръща, по какъв начин да я пази, по какъв начин да ползва даден удар, по какъв начин да бие корнери. Начко е вкарал най-вече голове от корнер, с помощта на Котков. Ние се събирахме доста хора в тяхната махала да гледаме по какъв начин той предава знанията си на Начко. Предава знанията си и на другите футболисти - на Митко Мумджиев, на Митко Цеков, на юношите. Не се скъпеше да си крие занаята, майсторлъкът си го показваше на всички. А той самообразован, кой му е показвал на него? ”, описа още Благоев.
„ Идваха цеденевисти, локомотивци, слависти, левскари да гледат него, неговия мурафет. Идваха от чужбина - той вика “Не, аз в различен тим няма да играя, с изключение на в Локомотив ”. Това му бяха думите. Аз съм израснал тук, в Локомотив, всичко каквото желая, го имам - любовта на хората имам, уважението имам, треньорите, съотборниците, всичко имам. Не ми трябват доста пари, защо са ми. Важното е да имам, едвам играя футбол “.
Със сълзи на очи Благоев си спомня за черния 30 юни 1971-ва година, когато научава, че Гунди и Котков са починали. „ Котков е на подготовка. Гунди го карат да отиде да играе бенефис във Враца, празник на Ботев Враца. Той взима и Котков, другари. Качва го в алфа ромеото и потеглят за Витиня. На Витиня стопират на бензиностанция, зареждат бензин и качват един офицер от армията, на стоп чака да върви към Враца. Преди последния завой изскача от един черен път една цистерна с бензин, която е зареждала машини в дерето. Изскача и се качва на асфалта и да поема посока София. Той не се оглежда задоволително добре, а и Гунди е карал с висока скорост, че закъснявали за тоя мач. И се удрят челно в резервоара, той е сред кабината и каросерията. Изгарят като факли, няма кой да им помогне, не може да им се помогне. Следобед по новините споделиха Гунди и Котков са починали. Народът върви, без да ги познава и плачат със сълзи за тая покруса. Това не е правилно, не може да е правилно, почват да се въртят железничарски телефони. И се удостоверява истината ”.
“Погребението ще е след два дни. Съобщават, че саркофазите с тленните остатъци ще минат по пистата за " Герена ". Ние с татко ми тръгваме за София, не можем да оставим Котето, мама плаче. В София от гарата всичко е насълзено. Такава покруса на света не е имало. На стадиона се блъскаме, народ, народ, народ, по пейките, прави, седнали, по пистата. И споделиха полицаите, че ще мине колата със саркофазите, дребни ковчежета бяха. Не минаха, непосредствено споделиха, че отиват на Орландовци, на гробищата. И като се юрна народът. Началото на процесията беше стигнала гробищата, краят още е на стадиона. Колко народ, споделят над 200 хиляди души. Изкараха пожарни да разпилян народа - срязаха маркучите. Всичко плаче, всичко бърше сълзи, всичко проклина ”.
“Ангел Солаков скри това заравяне. На другия ден незабавно го уволниха. Той беше военачалник, член на Централен комитет беше. Милко Балев отговаряше за Левски, Добри Джуров отговаряше за ЦДНА, всички дали своят вот накуп Ангел Солаков да изчезне от хоризонта на България, от политиката. Той е изкупителната жертва. Колко е отговорен - той дава напън за това посещаване във Враца. След 4-5 месеца излязоха песни за Гунди и Котков. И ние отидохме с един мой другар и жена му с кола в Скопие. На границата ни предизвестиха да не внасяме никакви плочи с тия песни. Обаче аз накупих десетина плачи, тук ги мушнах, в колата под постелките изпод, прекарах ги. Знаеш ли какви пари са ми давали да продам една плоча? Още по-лошото, че като тръгнеш да минаваш за Витиня, не ти дават да спреш да положиш едно цветенце. Аз пътувах доста, тъй като работех като доставчик в един цех, минавам оттова, слизам и той (милиционера) изскача иззад дървото и ме лови, взима ми цветята и ме хвърля встрани. Народът се възмути, 2-3-4 години, да се не помни тоя случай, това желаеха ръководещите тогава ”, спомня си Благоев.
Дългогодишният локомотивец си спомни и за някои срещи с Котков и инциденти след мачове на обичания тим. „ Имахме 63-та година на тоя ден, рождения му ден, мач в Дупница с Марек. Там се играеше извънредно мъчно. Имаха доста огромен тим, с близнаците Петрови - Венци и Иван, Сапинев, Белчински, Паргов. Бяха били 2:0 Байерн Мюнхен. Пенчо Кубадински тогава беше министър на превоза и дадоха един специфичен трен с десетина вагона. Напълнихме влака, 500 души ли бяхме, доста народ. Ние сядаме и почваме, маричани седнали от другата страна и ни псуват. Имаше милиция, обаче тя си кротува и следи. В 9-та минута на рождения му ден, 9-ти декември, Котков вкара на Марек. Изпраска една тупалка и в мрежата. След това 80-90 минути близо мачът се играе на нашата врата. По голлинията лази топката, Сиамската котка Иван Деянов не пуска, разтяга се на всички места, целият се беше ожулил. Издържахме. Като свърши мача, като ни подгониха ония с тухли, с камъни, дървета, ние бягаме към влака. Аз бях с едни мокасини и някой ме настъпи откъм гърба и ми падна едната обувка. Къде да я диря - давай, с една обувка се качих във влака, там смъкнах и другата и по чорапи. На гарата като слязохме, до ЦУМ правихме шествие, манифестация. И единствено " Котков, Котков, Котков ". До 1-2 часа скандираме, кой къде намерил от някое капанче биричка или по една ракия. Чак в 2 часа се прибрах в Красна Поляна по чорапи “.
„ Юношите и мъжете играха надзорен мач в Захарна фабрика. Гледахме мача и си тръгваме с трамвая и Котков се качва с нас. Ние поизчакахме малко футболистите, с тоя моабет, с оня диалог. Драгомиров доста го бъзикахме, Котков го бъзикаше, викаше: Кой е най-хубав на карти? Драгомиров. Кой е най-хубав на аварийна пейка? Драгомиров. Кой най-вече спортни екипи търка на скамейката? Драгомиров. И се бъзикаме, подбив, огромен колектив. Пита ни къде отиваме и ние му казахме, че се прибираме. Хайде с мен идвайте, имам нови карти - и бръкна и извади смачкани пари. Сигурно им бяха дали награди. Къде, къде, в Банишора в една механа. Влизаме в кръчмата, всичките станаха от масата: Коте, Коте, Коте! Той се върна до вратата, врътна ключа и вика на бармана: На всички по едно пиво от мен. И изсипа картите на масата. Коте, а за теб? Нали знаете, едно мръсно кафе - 100 грама коняк в кафето “.
Благоев си спомня, че почитатели на Котков постоянно са изпълвали пероните, където се е очаквало да дойде тимът на Локомотив София. „ В Шумен - хиляда души, почернял е перонът. Той там и го изпращат. Не го пускат, влакът закъснява, не може да тръгне. Така го обичаха хората “, приключва той.
Никола Котков е една от легендите на Локомотив София, където играе 12 сезона. След това за малко е част от ЖСК Славия, преди да премине в Левски през 1969 година Записва общо 322 мача в А група, в които бележи 163 гола. Футболист №1 на България за 1964 година В интервала сред 1962 и 1968 година изиграва 26 дуела и бележи 12 гола за националния тим на България. Участник на Световното състезание в Англия през 1966.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ