Благоевград. Създаването на качествен залесителен материал е първата стъпка към

Благоевград. Създаването на първокласен залесителен материал е първата стъпка към възобновяване на насажденията с дресиран кестен в региона на Брежани. Около това мнение се сплотиха учени от Българска академия на науките, БАБХ, Лесозащитна станция – София и представители на Европейския парламент и международната организация Слоу фууд, оповестиха за Радио „ Фокус “ – Пирин от Югозападно държавно дружество. На кръгла маса, проведена от ЮЗДП и Сдружение „ Хора и обичаи ”, те разискваха проблемите и вероятностите за развиване на кестеновите насаждения и грижите за съхраняването на този неповторим естествен подарък. Кестенът страда от редица заболявания и неприятели и с цел да бъде непокътнат като тип, са нужни дейни лесовъдски дейности за възстановяване на положението му, уточни в презентацията си доктор инж. Светозар Михайлов. Над 90% от насажденията са заболели и по тази причина би трябвало да се подхващат незабавни санитарни ограничения. По думите му в региона има два типа насаждения – едните са на към 200 години, а другите са засадени в края на 70-те и 80-те години на предишния век. Според него старите насаждения последователно би трябвало да се подмладят посредством гола сеч на дребни площи и обновяване с издънки или семенни фиданки.
Генетичното многообразие на кестеновите дървета у нас и опциите за тяхната консервация показаха Веселка Гюлева и Мария Глушкова от Института за гората. Според интернационално проучване брежанският кестен има неповторими генетични дадености и заслужава да се запази за поколенията.
Качествата на кестена като извънредно скъпа есенна храна и опциите за включването му в листата на географските означения и в европейските схеми за качество показаха Георги Събев – представител на Европейския парламент и Десислава Димитрова от Слоу фууд – България.
В началото на форума беше открита галерия от пленера „ Живопис 2017 ” с присъединяване на художниците Мариана Маринова, доцент Пенчо Добрев, Валентин Ангелов, проф. Георги Драчев и Румен Дешев. Уникалността на брежанския кестен пресъздаде в ария Райна Гюрова, една от брежанските баби.