Навършват се 87 години от рождението на народния певец и емблема на македонската песен Илия Аргиров
Благоевград. Навършват се 87 години от рождението на националния артист и емблема на македонската ария Илия Аргиров. За Радио „ Фокус “ – Пирин неговият наследник, който също е артист и музикант - Димитър Аргиров, сподели, че в действителност татко му е роден през 1930 година, а не както е признато публично – през 1931 година.
„ Баща ми е роден в днешния град Сандански, тогава още се е наричал Свети Врач. Интересен факт, обвързван с Илия Аргиров е, че той е роден през 1930 година, само че по документи е записано, че е роден през 1931 година. Това в действителност е реалност, който доста малко хора знаят. Всъщност се е случило по този начин, че при едно броене или при промяна на документи, не е ясно кое от двете е, са му объркали годината на раждане в паспорта “, сподели още Аргиров. Майката на Илия Аргиров е носила името Мария, като за нея се знае, че е била известна национална певица от региона. Тя е пеела на доста събирания и събори в Сандански, околните села, само че и в други елементи от региона. Именно от нея той научва и първите песни, които стартира да пее.
„ Предполагам, че тъкмо тя го е научила да пее, тъй като приживе той постоянно споделяше, че майка му е онази, която му е дала основата за пеенето. Разказвал ми е, че те са живеели много оскъдно и даже като дете е ходил да бере тютюн, работили са по полето, а всички тези действия постоянно са били придружени с пеене. Така Илия Аргиров стартира да пее, а по-късно продължава да го прави в учебно заведение “, добави Аргиров. Истинският креативен път на Илия Аргиров, съгласно сина му, стартира когато отива в казармата. Тогава е бил признат в ансамбъла на трудовите войски. На този отбор даже е бил солист за известно време. По време на самата му военна работа е взел участие в доста концерти и изяви. Постепенно стартира да се среща с най-различни хора, основава си връзки и след излизането си от казармата стартира да пее по разнообразни мероприятия със самодейни групи. „ От него даже знам, че известно време е пял с един тамбурашки оркестър в София, като това е било още в самото начало. Също по този начин за малко време е бил солист в отбор „ Гоце Делчев “. Като интервал не мога да кажа с тъкмо по кое време е било това, само че почти става дума за 1955 – 1956 година. По-късно стартира да обикаля страната със сборни групи, които са били проведени от концертната дирекция в София. При тези обиколки той в допълнение се среща с доста хора. Работил е с музиканти като Ибро Лолов, с разнообразни оперни артисти, с Мита Стойчева и с още доста, доста други артисти. С времето хората стартират от ден на ден и повече да го познават, да го обичат и ценят като реализатор “, добави Димитър Аргиров.
В един по-късен интервал Илия Аргиров постъпва в отбор „ Пирин “ и остава там до пенсионирането си. „ В ансамбъла той среща и моята майка, която постъпва там като танцьорка. Любовта им пламва бързо и през 1963 година се ражда брат ми, а 1967 година – аз. През целият си креативен път, той прави доста записи. Само в Радио – София има към 200 записа. Официално има 8 плочи, които са издадени от Балкантон. Последният му албум, който излезе е от 2014 година. Той бе публикуван посмъртно. Приживе последно издаде албум през 2009 година, носещ името „ Моите песни “. На него аз бях продуцент “, означи Димитър Аргиров. През целият си креативен живот Илия Аргиров обикаля няколко пъти България. Пял е в безусловно всички обитаеми места. Няколко пъти е обикалял и света с отбор „ Пирин “, ходил е до Америка и Австралия.
„ Лично той ми е споделял мемоари от тези турнета. Според него те са били доста вълнуващи, тъй като са срещали българи, които живеят там и доста са се вълнували от концертите, а залите постоянно са били претъпкани. Казвал ми е, че до момента в който е пеел песента „ Дойди майко, изпрати ме “ постоянно е имало хора, които са плачели, тъй като тя е доста вълнуваща емигрантска ария, която доста надълбоко визира българите в чужбина. Аз персонално съм повече от 20 години съм живял в емиграция и знам защо става въпрос “, уточни Димитър Аргиров.
Ливия НИНОВА
„ Баща ми е роден в днешния град Сандански, тогава още се е наричал Свети Врач. Интересен факт, обвързван с Илия Аргиров е, че той е роден през 1930 година, само че по документи е записано, че е роден през 1931 година. Това в действителност е реалност, който доста малко хора знаят. Всъщност се е случило по този начин, че при едно броене или при промяна на документи, не е ясно кое от двете е, са му объркали годината на раждане в паспорта “, сподели още Аргиров. Майката на Илия Аргиров е носила името Мария, като за нея се знае, че е била известна национална певица от региона. Тя е пеела на доста събирания и събори в Сандански, околните села, само че и в други елементи от региона. Именно от нея той научва и първите песни, които стартира да пее.
„ Предполагам, че тъкмо тя го е научила да пее, тъй като приживе той постоянно споделяше, че майка му е онази, която му е дала основата за пеенето. Разказвал ми е, че те са живеели много оскъдно и даже като дете е ходил да бере тютюн, работили са по полето, а всички тези действия постоянно са били придружени с пеене. Така Илия Аргиров стартира да пее, а по-късно продължава да го прави в учебно заведение “, добави Аргиров. Истинският креативен път на Илия Аргиров, съгласно сина му, стартира когато отива в казармата. Тогава е бил признат в ансамбъла на трудовите войски. На този отбор даже е бил солист за известно време. По време на самата му военна работа е взел участие в доста концерти и изяви. Постепенно стартира да се среща с най-различни хора, основава си връзки и след излизането си от казармата стартира да пее по разнообразни мероприятия със самодейни групи. „ От него даже знам, че известно време е пял с един тамбурашки оркестър в София, като това е било още в самото начало. Също по този начин за малко време е бил солист в отбор „ Гоце Делчев “. Като интервал не мога да кажа с тъкмо по кое време е било това, само че почти става дума за 1955 – 1956 година. По-късно стартира да обикаля страната със сборни групи, които са били проведени от концертната дирекция в София. При тези обиколки той в допълнение се среща с доста хора. Работил е с музиканти като Ибро Лолов, с разнообразни оперни артисти, с Мита Стойчева и с още доста, доста други артисти. С времето хората стартират от ден на ден и повече да го познават, да го обичат и ценят като реализатор “, добави Димитър Аргиров.
В един по-късен интервал Илия Аргиров постъпва в отбор „ Пирин “ и остава там до пенсионирането си. „ В ансамбъла той среща и моята майка, която постъпва там като танцьорка. Любовта им пламва бързо и през 1963 година се ражда брат ми, а 1967 година – аз. През целият си креативен път, той прави доста записи. Само в Радио – София има към 200 записа. Официално има 8 плочи, които са издадени от Балкантон. Последният му албум, който излезе е от 2014 година. Той бе публикуван посмъртно. Приживе последно издаде албум през 2009 година, носещ името „ Моите песни “. На него аз бях продуцент “, означи Димитър Аргиров. През целият си креативен живот Илия Аргиров обикаля няколко пъти България. Пял е в безусловно всички обитаеми места. Няколко пъти е обикалял и света с отбор „ Пирин “, ходил е до Америка и Австралия.
„ Лично той ми е споделял мемоари от тези турнета. Според него те са били доста вълнуващи, тъй като са срещали българи, които живеят там и доста са се вълнували от концертите, а залите постоянно са били претъпкани. Казвал ми е, че до момента в който е пеел песента „ Дойди майко, изпрати ме “ постоянно е имало хора, които са плачели, тъй като тя е доста вълнуваща емигрантска ария, която доста надълбоко визира българите в чужбина. Аз персонално съм повече от 20 години съм живял в емиграция и знам защо става въпрос “, уточни Димитър Аргиров.
Ливия НИНОВА
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ