Благоевград. На Задушница, освен жито, което старите хора са наричали

Благоевград. На Задушница, с изключение на жито, което старите хора са наричали коливо, на гроба се носи плод, зреещ през сезона, и от всяка празнична храна. Това сподели за Радио „ Фокус “ – Пирин Аделина Стефанова, църковен организатор в храм „ Въведение Богородично “ – Благоевград. По думите ѝ да вземем за пример на Великден се носят червени яйца, курбан се прави на Гергьовден, череши се носят на Спасовден, когато Задушница бива наричана Черешова, защото се има вяра, че душите на умрелите тогава слизат от небето и търсят новия плод, роден през тази година.
„ Когато се отиде на гробища, първо се стопира на гроба на най-скоро умрелия. После се върви по другите гробове. Поставят се цветя, пали се свещ, кади се с тамян, поддава се на близките жито и вино за Бог да елементарни и по-късно деяние опечаленият се прекръства “, сподели още Стефанова. Цветята символизират добродетелите на умрелия, свещта е духа им, а житото – вяра за бъдещо възкресение. „ Разбира се, преливането на вино символизира чистата кръв господна, а тамянът е молитвата за амнистия. Когато се отива на гроба добре е да се предложения духовник, с цел да прочете заупокойната молитва. Ако това е невероятно, по-възрастен мъж изрича: „ Дай Господи амнистия на умрелия твой раб, елементарни неговите волни и неволни грехове и дано бъде безконечна паметта му “, като се прекръстват всички “, добави Стефанова. Тя добави, че в този ден всичко, което се поддава на гроба, би трябвало да е с думите: „ Нека Бог да го елементарни “.
Ливия НИНОВА