„Безплатно“ саниране. Я пак?!
Благоевград е отличник по санирани блокове по Националната стратегия за енергийна успеваемост, която се осъществя с пари от държавния бюджет. Някои здания обаче са санирани на двойно по-високи цени от други. Оплакванията за ниско качество са налице, а компаниите реализатори се оказват обвързани с представители на локалната власт. Така хората видяха прегледен образец по какъв начин „ безплатните “ неща постоянно излизат най-малко двойно по-скъпи.
Това разяснява в разбор за фондация „ Фридрих Науман “ Мариета Димитрова.
Може ли един квадратен метър жестоко строителство да коства малко над 100 лв. (по данни от строители), а един квадратен метър саниране да е най-малко два пъти по-скъпо? В България може. По-високите цени са действително платени по Националната стратегия за енергийна успеваемост, известна измежду българите като „ безплатното саниране “. Програмата е горделивост за ръководещите, само че и обичана тематика за рецензия от опозицията. Първите споделят, че по този начин оказват помощ на хората да живеят в актуализирани жилища и да заплащат по-ниски сметки за ток. Вторите обаче питат на каква цена става това и дали не се харчи доста повече от нужното, а от това да се облагодетелстват верига от реализатори, близки до общините, и по този начин да се финансират предизборни акции.
Публикувани данни на уеб страницата на Министерството на районното развиване и благоустройството (МРРБ) демонстрират, че при започване на програмата през 2015 година страната е плащала съвсем по 300 лв. на квадрат, а година по-късно цените падат на половина. Какво се е случило за тази една година? Дали цените на материалите и труда са поевтинели също на половина? Едва ли това е правилният отговор.
НИЩО НЕ ЗАПОЧВА ОТ ДНЕС
Българското държавно управление има два предходни опита за всеобщо саниране на жилищни здания. През 2007 година стартира планът „ Демонстрационно възобновяване на многофамилни жилищни здания “ на Програмата за развиване на Организация на обединените нации (ПРООН) с финансиране от 50 млн. $. През 2011 година идва ред на плана „ Енергийно възобновяване на българските домове “ на Европейския съюз на стойност от 50 млн. евро.
По първия план са санирани 49 здания (с общо 1093 жилища), по втория – единствено 2 блока. Държавата в началото поемаше 50% от нужната сума, а по-късно – 75%. Останалите 25% се заплащаха от притежателите. В момента всичко е „ гратис “ – т.е. притежателите не заплащат и стотинка, а всичко се поема от страната.
Има още една разлика сред преди и в този момент – сметките. По европейската стратегия разноските за саниране на един блок с 18 жилището в София са 151 000 лева Така междинната цена за жилище от 85 кв. м е 8388 лева, от които притежателите са платили своите 25% – т.е. по 2200 лева Така обаче е било преди. Идва време за новата стратегия, а с нея идват и новите цени.
СЛУЧАЯТ „ БЛАГОЕВГРАД “
Градът постоянно е споменаван като отличник в санирането. Представители на властта постоянно идват в града, ревизират строителните действия, режат ленти на приключени обекти. В Благоевград обаче има контракти за саниране, чиито цени се разграничават фрапантно една от друга – т.е. за една и съща еднотипна работа се заплаща друго. Средната цена за саниране на кв. м в Благоевград е 203 лв.., което е двойно повече от обновяването по европейската стратегия „ Регионално развиване “ 2007–2013 година Данните на Министерство на регионалното развитие демонстрират още, че най-високата междинна цена за саниране е във Велинград – 288 лева./кв. м, а най-ниската – в Кюстендил, 116 лева./кв. м.
Консултирахме се със строителен бизнесмен, който прави такава активност в България и в чужбина, и съгласно него действителната цена е към 110 лева, дружно с включена облага за изпълнителя. Попитахме и някогашния зам.-кмет на Благоевград инж. Янко Янков – от кое място идва тази голяма разлика в цените? Разликата идва от изменящите се в придвижване правила на самата стратегия, изясни той.
„ Средната цена в Благоевград постоянно е била съобразена с разпоредбите, наложени от Министерство на регионалното развитие. Имаше миг, когато беше по-висока, само че тогава и дейностите бяха повече. “
Направена била смяна поради обстоятелството, че не всяка постройка има потребност от градивна намеса, изясни още Янков. Но и преди, и в този момент Програмата изисква проучване, което да откри потребността или неналичието от градивна намеса, с цел да бъде обективно избрана цената.
„ В началото всичко се базираше на обследването и не позволявам да е имало злоупотреби и преди, и в този момент “, сподели още Янков.
Тези пояснения обаче не дават отговор на различен въпрос – за какво има голяма разлика и в цените за саниране на няколко идентични блока, осъществени почти едновременно.
ЧЕТИРИ „ СЛУЧАЙНИ “ БЛОКА
Получихме информация по Закона за достъп до социална информация (ЗДОИ) – техническите паспорти и отчети от обследването на 4 здания с идентична етажност и РЗП (разгърната застроена площ). Документите демонстрират, че 14-етажен блок на ул. „ Цар Иван Шишман “ №16 в Благоевград, с РЗП от 4525.43 кв. м., е саниран против 1 256 911.64 лева с Данък добавена стойност. Простата сметка демонстрира цена от 277.74 лв. за квадратен метър.
15-етажният блок № 15 в квартал „ Запад “, с РЗП 5423.30 кв. м, е саниран за 776 496.35 лева с Данък добавена стойност. И височината, и площта на този блок са съвсем същите като на първия. Но тук междинната цена за саниране на квадрат излиза 134.73 лв.. Това е тъкмо два пъти по-евтино. С какво ли блокът на „ Цар Иван Шишман “ е по-специален от този в квартал „ Запад “?
Нека продължим с трети блок – той също е на 15 етажа, среща се на ул. „ Братя Иванови “, с РЗП 5527 кв. м Неговото саниране е коствало 618 524.20 лева с Данък добавена стойност. – т.е. по 111.90 лева за кв. м Четвърти блок – още веднъж на 14 етажа, още веднъж с близка РЗП от – 5891.13 кв.м, среща се на ул. „ Марица “ №2. Всички параметри са като извадени под индиго, само че цените са прекомерно разнообразни. Последният блок е саниран за 1 309 78.53 лева с Данък добавена стойност, или за 222.33 лева на кв. м.
И тук поражда въпросът – на какво се дължи тази разлика? Защо са допускани разминавания? Програмата за саниране сътвори изцяло законна опция за хабене на пари на данъкоплатците и даде власт на общините да управляват процеса – т.е. да избират компаниите и да надзирават работата им. Това поражда подозренията за битие на корупционни схеми за отклонение на част от парите.
Към октомври 2017 година общо 782 многофамилни жилищни здания в цялата страна са към този момент напълно реновирани и въведени в употреба по Националната стратегия за енергийна успеваемост, демонстрира информация от уеб страницата на Министерство на регионалното развитие. В развой на осъществяване са строително-монтажни работи по още 612 здания. Предстои да бъдат осъществени ограничения за възстановяване на енергийната успеваемост по още 628. Одобрени за реновиране и с към този момент подписани контракти за целево финансиране са общо 2022 многофамилни жилищни здания с контракти на обща стойност 1 854 861 926 лева с Данък добавена стойност. Финансов запас в подобен размер трансформира санирането в най-големия план на страната и по тази причина отчетността и прозрачността за изразходването му е толкоз значим въпрос.
СТАНА МНОГО ВИДНО
В началото на Програмата тези мощно повишени цени вършат усещане. Тогава към момента няма закрепени оптимални цени. След голям брой мнения и изявления по тематиката Министерство на регионалното развитие дефинира референтни стойности, които по-късно два пъти трансформира. Първата промяна идва, откакто се открива, че цените са надалеч над тези на свободния пазар. Следва и второ занижаване на оптималните стойности.
През октомври 2015 година цената е закрепена на 348.60 лева на кв. м. Още тогава разликата е фрапантна – в това време по европейската стратегия „ Енергийно възобновяване на българските домове “ се санират блокове на цена от 114.16 лева на кв. м.
През април 2017 година зам.-министърът на районното развиване в служебното държавно управление Виолета Комитова заяви, че с плануваните по програмата 2 милиарда лв. са можели да бъдат санирани 4 хиляди здания – два пъти повече от санираните 2 хиляди. Допуснато е над договаряне на планове отвън утвърждения от държавното управление запас с цели 200 милиона. Програмата е краткотрайно спряна от Министерство на регионалното развитие, само че след това на помощ идват… данъкоплатците. Министерският съвет отпуска още 1 милиард.
Тогава Комитова пресметна, че против тези 2 милиарда лева всеки един от притежателите на апартамент в плануваните за саниране 2022 здания, получава от страната „ подарък “ в размер на 17 500 лева Разхищението е голямо – на свободния пазар всеки притежател може да контракти компания, която да санира жилището му за към 5-6 хиляди лв.. Така „ безплатното “ саниране излиза много солено на българския поданик – той го заплаща съвсем тройно.
А КАЧЕСТВОТО?
Понякога е рационално да се заплаща повече от междинната цена, в случай че получаваш доста по-качествена услуга, която би се „ изплатила “ в бъдещето. Дали казусът със скъпото саниране е подобен обаче? В Благоевград към този момент има десетки недоволства от качеството на работа на компаниите реализатори. Само два месеца след санирането бл. 53 в квартал „ Запад “ протича. Покривът е издържал в продължение на 40 години преди санирането, само че малко по-късно стартира да пропуща вода. Така след „ безплатния “ ремонт от страната идва ред на нов ремонт, за кой то към този момент притежателите ще събират пари. В най-ниските елементи на фасадата се виждат големи отвори, които при дъжд се пълнят, а оттова водата прониква в постройката.
Обяснението на компанията реализатор е, че те нямат виновност, тъй като липсват тротоарни плочки и те няма по какъв начин да оформят фасадата. Докато отговорността се трансферира, времето се скапва и водата е все по-чест натрапен посетител в домовете на „ ощастливените “ данъкоплатци с „ гратис “ саниране. Новини за протекли санирани блокове идват още от Бургас, Стара Загора, Русе, Враца, Хасково, Мездра, Димитровград и София.
В един миг на ул. „ Цар Иван Шишман “ се случва случай – скелето на най-скъпо санирания блок в Благоевград пада. Вероятно недостижимата за другите цена от 277.74 лв. за квадратен метър не е задоволителна за обезпечаване на крепко скеле. По знамение няма потърпевши. 33-годишен служащ обаче няма този шанс и пада от скелето на петия етаж на блок 30 в квартал „ Запад “, до момента в който слага изолираност за саниране. Разследването за гибелта му продължава.
След пожара на жилищна постройка в Лондон, при който починаха минимум 80 души, тематиката за качеството на употребяваните материали в санирането става настояща и в България. Оказва се, че никой не е присъединил в условията на Програмата да се употребяват негорими материали, което е наложителен детайл от сигурността на високите здания. Започва разискване на промени и възможна възбрана за потреблението на стиропор при здания над 28 метра. Докато това стане обаче, стиропорът остава главният употребен материал – тъй като е най-евтин.
„ Безплатното “ саниране стартира да наподобява още по-нелицеприятно – скъпо и некачествено. Следващите редове обаче изясняват за какво държавните и общински служители не се тормозят от тези обстоятелства – нещо друго е било по-важно за тях.
ВАЖНОТО Е ФИРМИТЕ ДА СА „ НАШИ “
Компромисите с качеството и големите разлики в цените се изясняват доста по-лесно, когато забележим кой извършва публичните поръчки. На уеб страницата на община Благоевград са оповестени договорите и там участват лица, свързани с общинската администрация. Над 80% от договорите за проучване на постройките, са осъществени от „ Екоконсулт “ ДЗЗД с шеф Янко Димитров Янков. На пръв взор нищо необичайно, само че човек със същото име се оказва заместник-кмет по строителството на община Благоевград. Към момента на обследването той към момента не е заемал длъжността, само че е реалност, че има сполучлива активност с общината, преди да стане неин чиновник на 23 ноември 2015 година Но това не е всичко – по-късно друга обвързвана с него компания стартира да извършва строително-монтажните работи и инженеринга по Програмата за енергийна успеваемост.
Търговският указател свързва с Янков още няколко компании – „ Строителство и саниране-инженеринг-консулт “ ЕООД, „ Стройинвест консулт София “ ЕООД, „ Стройинвест консулт 2013 “ ЕООД, „ Апелативен съд инженеринг “ ЕООД и „ Хидрокомерс България “ ЕООД, от които той към този момент е трансферирал дяловете си. Проверка в листата на изпълни- телите на санирането демонстрира, че една от тези компании работи по няколко контракта с община Благоевград, даже и откакто Янков към този момент е встъпил в служба – това е „ Строителство и саниране-инженеринг-консулт “, която зам.-кметът е напуснал през 2012 година
Янков може да е напуснал компанията, само че тя остава близка до него. Собственичка е 25-годишната Елизабет Урукова, щерка на Цветанка Господинова, с която зам.-кметът Янков живее на фамилни начала. На 16 август 2016 година Янко Янков взе участие в съвещание на Комисия за осъществяване на открита процедура по Закона за публичните поръчки и дефинира за реализатор на една от обособените позиции… същата компания. „ Строителство и саниране-инженеринг-консулт “ ЕООД подписва с общината контракт на 21 ноември 2016 година на стойност 817 233.65 лева с Данък добавена стойност. Тази компания е отличник по саниране в града с 3 блока.
Дружеството „ Строителство и саниране-инженеринг-консулт “ ЕООД е получило от контракти по Програмата за саниране общо 6.3 млн. лева за 7 блока в цялата страна – три от тях са в Благоевград. В съдружничество компанията печели една от най-скъпите поръчки за саниране на постройка във Велинград за над 2.2 млн. лева А компанията съучастник е „ Топ хаус “ – благосъстоятелност на брачна половинка и брата на някогашната депутатка от Движение за права и свободи и някогашен зам.-министър на екологията Фатме Илияз.
Малко след публикуването на първите данни за връзки на Янков с компании реализатори той подава оставка от зам.кметския пост в Благоевград.
ДА СИ КУПИМ МНОЗИНСТВО
Поръчките по Програмата се оказват изключително „ потребни “ и за обезпечаване на болшинства в Общинския съвет на Благоевград. Например „ Хидроенерджи-БГ “ ООД с шеф Милен Динков подписва контракт на стойност 2 363 858.54 лева с Данък добавена стойност. Милен е брат на Рашко Динков, който е общински консултант. Това обаче не е единственото „ съвпадане “. „ Динатстрой “ ООД на общинските съветници Димитър Урдев и Васил Миладинов също взе участие в Програмата и подписва контракт за 1 812 558.33 с Данък добавена стойност. Тук забавното е, че „ Динатстрой “ дава с 400 хиляди лв. по-висока цена от съперника си, само че печели поради препоръчаната по-дълга гаранция.
Но и тези връзки не са последните. Венци Тодоров, който е брат на общинския консултант Андон Тодоров, е шеф на „ БГ еврострой АВМ “ ЕООД, която е санирала два блока в квартал „ Струмско “ против 840 278,12 лева с Данък добавена стойност. А пък всички упоменати, инцидентно или не, гласоподават постоянно в интерес на предложенията на общинската администрация, която ги храни – безусловно.
Така наподобява картината в „ столицата на санирането “ Благоевград – най-вече актуализирани блокове по Програмата, съществени разминавания в цените, недоволства от неприятно качество и доста мощна връзка сред компании из пълнители и локалната власт. За едни остават облаги те, а за данъкоплатците остава урокът, че „ безплатните “ неща нормално им излизат най-малко два пъти по-скъпи.
ИЗТОЧНИЦИ:
Министерство на районното развиване и благоустройството
https://goo.gl/tGb15X
https://goo.gl/Nznt93
Община Благоевград
http://www.blgmun.com/
Копие от цитираната документи е налично на уеб страницата chernakniga.bg
Това разяснява в разбор за фондация „ Фридрих Науман “ Мариета Димитрова.
Може ли един квадратен метър жестоко строителство да коства малко над 100 лв. (по данни от строители), а един квадратен метър саниране да е най-малко два пъти по-скъпо? В България може. По-високите цени са действително платени по Националната стратегия за енергийна успеваемост, известна измежду българите като „ безплатното саниране “. Програмата е горделивост за ръководещите, само че и обичана тематика за рецензия от опозицията. Първите споделят, че по този начин оказват помощ на хората да живеят в актуализирани жилища и да заплащат по-ниски сметки за ток. Вторите обаче питат на каква цена става това и дали не се харчи доста повече от нужното, а от това да се облагодетелстват верига от реализатори, близки до общините, и по този начин да се финансират предизборни акции.
Публикувани данни на уеб страницата на Министерството на районното развиване и благоустройството (МРРБ) демонстрират, че при започване на програмата през 2015 година страната е плащала съвсем по 300 лв. на квадрат, а година по-късно цените падат на половина. Какво се е случило за тази една година? Дали цените на материалите и труда са поевтинели също на половина? Едва ли това е правилният отговор.
НИЩО НЕ ЗАПОЧВА ОТ ДНЕС
Българското държавно управление има два предходни опита за всеобщо саниране на жилищни здания. През 2007 година стартира планът „ Демонстрационно възобновяване на многофамилни жилищни здания “ на Програмата за развиване на Организация на обединените нации (ПРООН) с финансиране от 50 млн. $. През 2011 година идва ред на плана „ Енергийно възобновяване на българските домове “ на Европейския съюз на стойност от 50 млн. евро.
По първия план са санирани 49 здания (с общо 1093 жилища), по втория – единствено 2 блока. Държавата в началото поемаше 50% от нужната сума, а по-късно – 75%. Останалите 25% се заплащаха от притежателите. В момента всичко е „ гратис “ – т.е. притежателите не заплащат и стотинка, а всичко се поема от страната.
Има още една разлика сред преди и в този момент – сметките. По европейската стратегия разноските за саниране на един блок с 18 жилището в София са 151 000 лева Така междинната цена за жилище от 85 кв. м е 8388 лева, от които притежателите са платили своите 25% – т.е. по 2200 лева Така обаче е било преди. Идва време за новата стратегия, а с нея идват и новите цени.
СЛУЧАЯТ „ БЛАГОЕВГРАД “
Градът постоянно е споменаван като отличник в санирането. Представители на властта постоянно идват в града, ревизират строителните действия, режат ленти на приключени обекти. В Благоевград обаче има контракти за саниране, чиито цени се разграничават фрапантно една от друга – т.е. за една и съща еднотипна работа се заплаща друго. Средната цена за саниране на кв. м в Благоевград е 203 лв.., което е двойно повече от обновяването по европейската стратегия „ Регионално развиване “ 2007–2013 година Данните на Министерство на регионалното развитие демонстрират още, че най-високата междинна цена за саниране е във Велинград – 288 лева./кв. м, а най-ниската – в Кюстендил, 116 лева./кв. м.
Консултирахме се със строителен бизнесмен, който прави такава активност в България и в чужбина, и съгласно него действителната цена е към 110 лева, дружно с включена облага за изпълнителя. Попитахме и някогашния зам.-кмет на Благоевград инж. Янко Янков – от кое място идва тази голяма разлика в цените? Разликата идва от изменящите се в придвижване правила на самата стратегия, изясни той.
„ Средната цена в Благоевград постоянно е била съобразена с разпоредбите, наложени от Министерство на регионалното развитие. Имаше миг, когато беше по-висока, само че тогава и дейностите бяха повече. “
Направена била смяна поради обстоятелството, че не всяка постройка има потребност от градивна намеса, изясни още Янков. Но и преди, и в този момент Програмата изисква проучване, което да откри потребността или неналичието от градивна намеса, с цел да бъде обективно избрана цената.
„ В началото всичко се базираше на обследването и не позволявам да е имало злоупотреби и преди, и в този момент “, сподели още Янков.
Тези пояснения обаче не дават отговор на различен въпрос – за какво има голяма разлика и в цените за саниране на няколко идентични блока, осъществени почти едновременно.
ЧЕТИРИ „ СЛУЧАЙНИ “ БЛОКА
Получихме информация по Закона за достъп до социална информация (ЗДОИ) – техническите паспорти и отчети от обследването на 4 здания с идентична етажност и РЗП (разгърната застроена площ). Документите демонстрират, че 14-етажен блок на ул. „ Цар Иван Шишман “ №16 в Благоевград, с РЗП от 4525.43 кв. м., е саниран против 1 256 911.64 лева с Данък добавена стойност. Простата сметка демонстрира цена от 277.74 лв. за квадратен метър.
15-етажният блок № 15 в квартал „ Запад “, с РЗП 5423.30 кв. м, е саниран за 776 496.35 лева с Данък добавена стойност. И височината, и площта на този блок са съвсем същите като на първия. Но тук междинната цена за саниране на квадрат излиза 134.73 лв.. Това е тъкмо два пъти по-евтино. С какво ли блокът на „ Цар Иван Шишман “ е по-специален от този в квартал „ Запад “?
Нека продължим с трети блок – той също е на 15 етажа, среща се на ул. „ Братя Иванови “, с РЗП 5527 кв. м Неговото саниране е коствало 618 524.20 лева с Данък добавена стойност. – т.е. по 111.90 лева за кв. м Четвърти блок – още веднъж на 14 етажа, още веднъж с близка РЗП от – 5891.13 кв.м, среща се на ул. „ Марица “ №2. Всички параметри са като извадени под индиго, само че цените са прекомерно разнообразни. Последният блок е саниран за 1 309 78.53 лева с Данък добавена стойност, или за 222.33 лева на кв. м.
И тук поражда въпросът – на какво се дължи тази разлика? Защо са допускани разминавания? Програмата за саниране сътвори изцяло законна опция за хабене на пари на данъкоплатците и даде власт на общините да управляват процеса – т.е. да избират компаниите и да надзирават работата им. Това поражда подозренията за битие на корупционни схеми за отклонение на част от парите.
Към октомври 2017 година общо 782 многофамилни жилищни здания в цялата страна са към този момент напълно реновирани и въведени в употреба по Националната стратегия за енергийна успеваемост, демонстрира информация от уеб страницата на Министерство на регионалното развитие. В развой на осъществяване са строително-монтажни работи по още 612 здания. Предстои да бъдат осъществени ограничения за възстановяване на енергийната успеваемост по още 628. Одобрени за реновиране и с към този момент подписани контракти за целево финансиране са общо 2022 многофамилни жилищни здания с контракти на обща стойност 1 854 861 926 лева с Данък добавена стойност. Финансов запас в подобен размер трансформира санирането в най-големия план на страната и по тази причина отчетността и прозрачността за изразходването му е толкоз значим въпрос.
СТАНА МНОГО ВИДНО
В началото на Програмата тези мощно повишени цени вършат усещане. Тогава към момента няма закрепени оптимални цени. След голям брой мнения и изявления по тематиката Министерство на регионалното развитие дефинира референтни стойности, които по-късно два пъти трансформира. Първата промяна идва, откакто се открива, че цените са надалеч над тези на свободния пазар. Следва и второ занижаване на оптималните стойности.
През октомври 2015 година цената е закрепена на 348.60 лева на кв. м. Още тогава разликата е фрапантна – в това време по европейската стратегия „ Енергийно възобновяване на българските домове “ се санират блокове на цена от 114.16 лева на кв. м.
През април 2017 година зам.-министърът на районното развиване в служебното държавно управление Виолета Комитова заяви, че с плануваните по програмата 2 милиарда лв. са можели да бъдат санирани 4 хиляди здания – два пъти повече от санираните 2 хиляди. Допуснато е над договаряне на планове отвън утвърждения от държавното управление запас с цели 200 милиона. Програмата е краткотрайно спряна от Министерство на регионалното развитие, само че след това на помощ идват… данъкоплатците. Министерският съвет отпуска още 1 милиард.
Тогава Комитова пресметна, че против тези 2 милиарда лева всеки един от притежателите на апартамент в плануваните за саниране 2022 здания, получава от страната „ подарък “ в размер на 17 500 лева Разхищението е голямо – на свободния пазар всеки притежател може да контракти компания, която да санира жилището му за към 5-6 хиляди лв.. Така „ безплатното “ саниране излиза много солено на българския поданик – той го заплаща съвсем тройно.
А КАЧЕСТВОТО?
Понякога е рационално да се заплаща повече от междинната цена, в случай че получаваш доста по-качествена услуга, която би се „ изплатила “ в бъдещето. Дали казусът със скъпото саниране е подобен обаче? В Благоевград към този момент има десетки недоволства от качеството на работа на компаниите реализатори. Само два месеца след санирането бл. 53 в квартал „ Запад “ протича. Покривът е издържал в продължение на 40 години преди санирането, само че малко по-късно стартира да пропуща вода. Така след „ безплатния “ ремонт от страната идва ред на нов ремонт, за кой то към този момент притежателите ще събират пари. В най-ниските елементи на фасадата се виждат големи отвори, които при дъжд се пълнят, а оттова водата прониква в постройката.
Обяснението на компанията реализатор е, че те нямат виновност, тъй като липсват тротоарни плочки и те няма по какъв начин да оформят фасадата. Докато отговорността се трансферира, времето се скапва и водата е все по-чест натрапен посетител в домовете на „ ощастливените “ данъкоплатци с „ гратис “ саниране. Новини за протекли санирани блокове идват още от Бургас, Стара Загора, Русе, Враца, Хасково, Мездра, Димитровград и София.
В един миг на ул. „ Цар Иван Шишман “ се случва случай – скелето на най-скъпо санирания блок в Благоевград пада. Вероятно недостижимата за другите цена от 277.74 лв. за квадратен метър не е задоволителна за обезпечаване на крепко скеле. По знамение няма потърпевши. 33-годишен служащ обаче няма този шанс и пада от скелето на петия етаж на блок 30 в квартал „ Запад “, до момента в който слага изолираност за саниране. Разследването за гибелта му продължава.
След пожара на жилищна постройка в Лондон, при който починаха минимум 80 души, тематиката за качеството на употребяваните материали в санирането става настояща и в България. Оказва се, че никой не е присъединил в условията на Програмата да се употребяват негорими материали, което е наложителен детайл от сигурността на високите здания. Започва разискване на промени и възможна възбрана за потреблението на стиропор при здания над 28 метра. Докато това стане обаче, стиропорът остава главният употребен материал – тъй като е най-евтин.
„ Безплатното “ саниране стартира да наподобява още по-нелицеприятно – скъпо и некачествено. Следващите редове обаче изясняват за какво държавните и общински служители не се тормозят от тези обстоятелства – нещо друго е било по-важно за тях.
ВАЖНОТО Е ФИРМИТЕ ДА СА „ НАШИ “
Компромисите с качеството и големите разлики в цените се изясняват доста по-лесно, когато забележим кой извършва публичните поръчки. На уеб страницата на община Благоевград са оповестени договорите и там участват лица, свързани с общинската администрация. Над 80% от договорите за проучване на постройките, са осъществени от „ Екоконсулт “ ДЗЗД с шеф Янко Димитров Янков. На пръв взор нищо необичайно, само че човек със същото име се оказва заместник-кмет по строителството на община Благоевград. Към момента на обследването той към момента не е заемал длъжността, само че е реалност, че има сполучлива активност с общината, преди да стане неин чиновник на 23 ноември 2015 година Но това не е всичко – по-късно друга обвързвана с него компания стартира да извършва строително-монтажните работи и инженеринга по Програмата за енергийна успеваемост.
Търговският указател свързва с Янков още няколко компании – „ Строителство и саниране-инженеринг-консулт “ ЕООД, „ Стройинвест консулт София “ ЕООД, „ Стройинвест консулт 2013 “ ЕООД, „ Апелативен съд инженеринг “ ЕООД и „ Хидрокомерс България “ ЕООД, от които той към този момент е трансферирал дяловете си. Проверка в листата на изпълни- телите на санирането демонстрира, че една от тези компании работи по няколко контракта с община Благоевград, даже и откакто Янков към този момент е встъпил в служба – това е „ Строителство и саниране-инженеринг-консулт “, която зам.-кметът е напуснал през 2012 година
Янков може да е напуснал компанията, само че тя остава близка до него. Собственичка е 25-годишната Елизабет Урукова, щерка на Цветанка Господинова, с която зам.-кметът Янков живее на фамилни начала. На 16 август 2016 година Янко Янков взе участие в съвещание на Комисия за осъществяване на открита процедура по Закона за публичните поръчки и дефинира за реализатор на една от обособените позиции… същата компания. „ Строителство и саниране-инженеринг-консулт “ ЕООД подписва с общината контракт на 21 ноември 2016 година на стойност 817 233.65 лева с Данък добавена стойност. Тази компания е отличник по саниране в града с 3 блока.
Дружеството „ Строителство и саниране-инженеринг-консулт “ ЕООД е получило от контракти по Програмата за саниране общо 6.3 млн. лева за 7 блока в цялата страна – три от тях са в Благоевград. В съдружничество компанията печели една от най-скъпите поръчки за саниране на постройка във Велинград за над 2.2 млн. лева А компанията съучастник е „ Топ хаус “ – благосъстоятелност на брачна половинка и брата на някогашната депутатка от Движение за права и свободи и някогашен зам.-министър на екологията Фатме Илияз.
Малко след публикуването на първите данни за връзки на Янков с компании реализатори той подава оставка от зам.кметския пост в Благоевград.
ДА СИ КУПИМ МНОЗИНСТВО
Поръчките по Програмата се оказват изключително „ потребни “ и за обезпечаване на болшинства в Общинския съвет на Благоевград. Например „ Хидроенерджи-БГ “ ООД с шеф Милен Динков подписва контракт на стойност 2 363 858.54 лева с Данък добавена стойност. Милен е брат на Рашко Динков, който е общински консултант. Това обаче не е единственото „ съвпадане “. „ Динатстрой “ ООД на общинските съветници Димитър Урдев и Васил Миладинов също взе участие в Програмата и подписва контракт за 1 812 558.33 с Данък добавена стойност. Тук забавното е, че „ Динатстрой “ дава с 400 хиляди лв. по-висока цена от съперника си, само че печели поради препоръчаната по-дълга гаранция.
Но и тези връзки не са последните. Венци Тодоров, който е брат на общинския консултант Андон Тодоров, е шеф на „ БГ еврострой АВМ “ ЕООД, която е санирала два блока в квартал „ Струмско “ против 840 278,12 лева с Данък добавена стойност. А пък всички упоменати, инцидентно или не, гласоподават постоянно в интерес на предложенията на общинската администрация, която ги храни – безусловно.
Така наподобява картината в „ столицата на санирането “ Благоевград – най-вече актуализирани блокове по Програмата, съществени разминавания в цените, недоволства от неприятно качество и доста мощна връзка сред компании из пълнители и локалната власт. За едни остават облаги те, а за данъкоплатците остава урокът, че „ безплатните “ неща нормално им излизат най-малко два пъти по-скъпи.
ИЗТОЧНИЦИ:
Министерство на районното развиване и благоустройството
https://goo.gl/tGb15X
https://goo.gl/Nznt93
Община Благоевград
http://www.blgmun.com/
Копие от цитираната документи е налично на уеб страницата chernakniga.bg
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ