Благоевград. 45 четници се самоубиват при битката на Ножот, за

Благоевград. 45 четници се самоубиват при борбата на Ножот, с цел да не бъдат хванати от османските войски. Това сподели в изявление за Радио „ Фокус “ – Пирин доктор Кирил Алексиев, историк и организатор в Регионален исторически музей – Благоевград. Той изясни, че въпросните четници вземат решение да дадат живота си, само че да не правят отстъпка. „ Трябва да се спомене, че шеф на османските сили по това време е Енвер бей, който по-късно става боен министър в Османската империя. Той, като един сносно просветен генерал-щабен офицер, схваща добре метода на водене на партизанска война и е сносно квалифициран, което му дава шанса да обкръжи тези четници, които вземат решение да не се подчинят на наредбите на своя челник и остават на позиция на връх Ножот. Така Енвер бей съумява да ги обкръжи “, изясни историкът. „ В разразилото се стълкновение се стига до там, че четниците, които към този момент са изстреляли своите боеприпаси, вземат решение да се самоубият вместо врагът да ги плени. Това в действителност води до там, че се стига до разпра от страна на турските елементи със починалите четници “, означи доктор Алексиев. Той добави, че Енвер бей в действителност е индивида, който приключва издевателствата върху четниците и даже подрежда да се даде един салют в чест на храбрите бранители на Ножот. „ Тази борба става известна освен поради мащаба на бойните дейности, само че и поради една фотография, направена от италиански офицер, който се назовава Луций. Той е бил офицер, който е трябвало да следи за реформирането на османските бойци и полиция по това време. Той е индивидът, който прави една доста фамозна фотография, която става нарицателна за борбата при Ножот – тя е на обезобразените голи тела на четниците, които остават до самия край да се борят против турците, макар че са знаели, че изходът е обезсърчителен. Тази фотография стартира да се популяризира освен в България, само че и в цяла Европа “, уточни доктор Алексиев. Според него по този начин борбата става една от най-популярните през 1907 година и остава като една борба, символизираща жертвоготовността и героизма на българите, които вземат участие в четите на македоно-одринското революционно придвижване.
Ливия НИНОВА