„Синята стая" в Пловдив – мястото, където децата разказват най-трудните си истории
„ Благодаря за поддръжката към мен на всички благи хора, които работите в Комплекс за обществени услуги за деца и фамилии. Вие върнахте синьото в очите ми и светлината в живота ми. “
Прочетете още
Това написа едно от децата, минали през така наречен „ синя стая “ в Пловдив – особено помещение за щадящо чуване на малолетни и малолетни, взели участие в правосъдни процедури. За последните 14 години в тази стая са извършени 340 разпита и чувания на деца, претърпели принуждение или станали очевидци на закононарушения.
Историите им постоянно са сложни за слушане – разкази за претърпени зверства, за които никое дете не би трябвало даже да чува. Но с помощта на дългогодишната работа на експертите от Комплекса за обществени услуги за деца и фамилии (КСУДС) доста от тези деца съумяват да се възстановят и да продължат напред.
Един от тези случаи е на момичето, написало писмото. След разпита в „ синята стая “ стартира продължителна лечебна работа със експертите. Повече от две години психолог на центъра работи както с детето, по този начин и със фамилията му.
Момичето се насочва към изкуството и рисува икона, която през днешния ден посреща участниците в разпитите в „ синята стая “. Тя припомня, че с изключение на писаните закони съществуват и морални, и че най-важното е да бъде предпазен ползата на детето.
Насилието постоянно идва от най-близките хора
„ Това момиче е претърпяло посягане и е било разпитано в „ синя стая “. Нашата цел не е единствено да се организира разпитът, а да спечелим доверието на фамилията, с цел да продължи лечебната работа “, изяснява пред TrafficNews шефът на КСУДС Недка Василева – Петрова.
По думите ѝ контузията от принуждение не визира единствено детето, а постоянно разклаща цялото семейство. „ Ако не се работи по-късно с детето – за превъзмогване на страха, виновността и срама – рискът жертвите на полово принуждение още веднъж да попаднат в сходни обстановки не е дребен “, споделя тя.
Петрова акцентира, че насилието нерядко идва точно от близки хора.
„ Много постоянно причинителят е човек от близкия кръг – от време на време втори сътрудник на майката. Тогава се появява спор на преданост – детето се пита по какъв начин да каже истината, когато насилникът е част от фамилията “, показва тя.
Когато празникът и нещастието се срещнат
Специалистите описват, че от време на време контрастът сред детството и претърпяното принуждение е поразителен.
„ Имали сме четиригодишно дете, жертва на блудничество от татко си. В същото време в комплекса се организираше коледно празненство – горе децата посрещаха Дядо Коледа, а долу това дете беше разпитвано час и половина “, спомня си шефът на комплекса.
Според нея хората, които работят с такива случаи, правят същински героизъм.
„ Най-силният инструмент на обществения служащ е неговата персона – душевността и душeвността му. Хората не знаят какво се случва с човек, който стои в стаята с дете, претърпяло принуждение. Тези хора са герои “, безапелационна е тя.
Как работи „ синята стая “
„ Синята стая “ в Пловдив е основана през 2012 година като част от Комплекса за обществени услуги за деца и фамилии. Тук се организират разпити по поръчка на полиция, Районен и Окръжен съд, които са освен от Пловдив, само че и от Асеновград, Карлово, Раковски, Хисаря, Стамболийски. Имало е случаи даже от Смолян и София.
Създадена е специфична организация, тъй че то по никакъв метод детето да не се срещне със обвинения. То влиза през обособен вход, а обвиненият – през различен. Съставът по делото изчаква в обособена стая, с цел да не става детето очевидец на процесуалните дейности.
Самото помещение пък е разграничено на две елементи. В едната са детето и психологът, а в другата – арбитър, прокурор, следовател, юристи и други участници в процеса. Те следят разпита посредством видеовръзка.
Психологът носи слушалка, посредством която получава въпросите и ги задава на детето по подобаващ метод. „ Психологът не организира разпита, той единствено посредничи “, изяснява Петрова. Това разрешава въпросите да бъдат дефинирани по този начин, че детето да ги разбере. То обаче е наясно с всичко – знае кой го слуша от другата страна на огледалото и че думите му се записват.
Присъствието на съдията подсигурява законността и легитимността, по този начин че доказателствата, събрани в този разпит, могат да бъдат придвижени в правосъдна фаза. Тоест, в случай че бъде повдигнато обвиняване, образува се дело и процедурата продължава по съответния ред, като на децата се икономисват безчет следващи разпити.
От екипа на Комплекса описват и за случай, който ясно демонстрира по какъв начин работи предпазеният модел на чуване. „ Заподозреният беше с двама доста готови юристи, които явно имаха тактика да създадат всичко допустимо по този начин, че да не се съберат годни доказателства от описа на детето “, споделя Петрова.
Още преди да стартира самият разпит обаче отбраната осъзнава, че няма да има никакъв пряк достъп до детето и няма по какъв начин да му бъде оказано въздействие. „ В рамките на това произвеждане обвиненият се призна за отговорен и се стигна до съглашение с прокуратурата. До самия разпит на детето въобще не се стигна “, описват от екипа.
Според експертите това е образец по какъв начин системата може да отбрани жертвата и да предотврати спомагателна контузия.
„ За мен най-важното е, че се демонстрира ясно – детето е пълновръстен участник в процеса и никой не може да му влияе, да го уплаши или да го накара да отдръпна показанията си “, споделя шефът на КСУДС.
Специалистите непрекъснато се обучават
В България към този момент има към 70 „ сини стаи “, само че пловдивската е първата, основана от община като част от обществените услуги. По думите на шефа на Комплекса за обществени услуги, моделът в Пловдив е построен още преди законодателните промени, които по-късно регламентират сходни практики. Тя напомня, че още първоначално е заложен правилото на районния метод и междуинституционалното съдействие, тъй че услугата да обслужва освен града, само че и цялата област. Това е станало посредством сключване на съглашение сред всички ангажирани институции на регионално равнище. Работата е стъпила върху съществени правила от интернационалното и българското законодателство – Конвенцията за правата на детето и Закона за протекция на детето, които слагат в центъра висшия интерес и благосъстоянието на детето.
„ Още тогава говорехме за предпазено и щадящо правораздаване. Днес към този момент приказваме за приспособено правораздаване – приспособена среда, политики и процедури по отношение на детето като специфичен участник в процеса “, изяснява Петрова.
По думите ѝ едно от най-големите провокации не е било основаването на самото пространство, а построяването на квалифициран екип, който да работи професионално с деца и по едно и също време с това да бъде равносилен сътрудник на правосъдната система.
През годините са вложени съществени запаси в образование и развиване на експертизата на експертите. В началото даже са били канени външни специалисти от Института за обществени действия и практики, които да организират първите разпити, с цел да бъде обезпечено, че процедурите ще се извършват по най-високите стандарти.
Днес, повече от десетилетие по-късно, моделът към този момент се развива като „ зона протекция “, построена в партньорство с Института за обществени действия и практики и УНИЦЕФ. Целта е освен детето да бъде разпитано в щадяща среда, само че и да получи поддръжка през целия развой по-късно.
„ Най-големият лост на насилниците е страхът и мълчанието на жертвата. Колкото повече хората знаят, че ще получат поддръжка и че институциите ще ги защитят, толкоз повече случаи ще бъдат разкрити “, акцентира Петрова.
Тя добавя, че новите промени в Наказателно-процесуалния кодекс, в това число обновеният член 139, към този момент дават по-ясна рамка за особено отношение към децата в правосъдните производства.
„ Колкото и положителни закони да има, всичко зависи от хората – дали са готови, стимулирани и ангажирани. Когато има такива хора, практиката се случва “, споделя още тя.
Тук детето не вижда причинителя
Психологът Миглена Михтарска, част от екипа на „ синята стая “ от 2015 година, изяснява за какво този модел е толкоз значим.
„ Представете си дете в правосъдна зала – вижда причинителя, чува по какъв начин някой се съмнява в думите му. Това може да нанесе големи психически вреди. Тук средата е спокойна и предпазена. “
Преди разпита тя прекарва към половин час с детето.
„ Трябва доста бързо да се срещна с него, да схвана какво харесва, има ли специфики в развиването. Всичко това е значимо, с цел да приспособявам въпросите по този начин, че да ме схваща “, споделя психологът.
Тя изяснява на детето какво следва и какви са неговите права. „ Когато приключим подготовката, нормално против мен стои едно умерено и съдействащо дете, макар първичния боязън “, споделя експертът.
Миглена Михтарска
Тежестта остава след разпита
Разказите на децата постоянно са тежки за слушане. „ По време на разпита се старая просто да бъда там – без паника, без да трансферирам личните си усеща върху детето “, споделя Михтарска. Но същинската прочувствена тежест идва по-късно.
„ Понякога, когато си потегли и се кача в колата, нуждая се просто да пообиколя, преди да се прибера “, признава Михтарска.
118 случая на полово принуждение
От основаването на „ синята стая “ до през днешния ден са извършени 340 чувания на деца, споделя Златка Чанева, началник на Центъра за социална поддръжка.
Най-голям е броят на случаите на блудствени дейности – 118. Следват случаи на физическо и психическо принуждение, деца очевидци на принуждение, както и спорове сред родители.
„ Преди години децата идваха при нас, откакто към този момент са били разпитвани три или четири пъти. Днес, с помощта на измененията в закона, в доста случаи първият им разпит е точно тук – което ги щади доста “, изяснява тя.
Златка Чанева
Най-голямата премия
За хората, които работят в „ синята стая “, най-голямата премия е възобновяване на децата.
„ Има научни данни, че когато дете е в обстановка на принуждение, интелектуалното му развиване безусловно стопира. Когато обаче получи поддръжка и успее да продължи живота си – това е същинският триумф на нашата работа “, споделя Петрова.
Прочетете още
Това написа едно от децата, минали през така наречен „ синя стая “ в Пловдив – особено помещение за щадящо чуване на малолетни и малолетни, взели участие в правосъдни процедури. За последните 14 години в тази стая са извършени 340 разпита и чувания на деца, претърпели принуждение или станали очевидци на закононарушения.
Историите им постоянно са сложни за слушане – разкази за претърпени зверства, за които никое дете не би трябвало даже да чува. Но с помощта на дългогодишната работа на експертите от Комплекса за обществени услуги за деца и фамилии (КСУДС) доста от тези деца съумяват да се възстановят и да продължат напред.
Един от тези случаи е на момичето, написало писмото. След разпита в „ синята стая “ стартира продължителна лечебна работа със експертите. Повече от две години психолог на центъра работи както с детето, по този начин и със фамилията му.
Момичето се насочва към изкуството и рисува икона, която през днешния ден посреща участниците в разпитите в „ синята стая “. Тя припомня, че с изключение на писаните закони съществуват и морални, и че най-важното е да бъде предпазен ползата на детето.
Насилието постоянно идва от най-близките хора
„ Това момиче е претърпяло посягане и е било разпитано в „ синя стая “. Нашата цел не е единствено да се организира разпитът, а да спечелим доверието на фамилията, с цел да продължи лечебната работа “, изяснява пред TrafficNews шефът на КСУДС Недка Василева – Петрова.
По думите ѝ контузията от принуждение не визира единствено детето, а постоянно разклаща цялото семейство. „ Ако не се работи по-късно с детето – за превъзмогване на страха, виновността и срама – рискът жертвите на полово принуждение още веднъж да попаднат в сходни обстановки не е дребен “, споделя тя.
Петрова акцентира, че насилието нерядко идва точно от близки хора.
„ Много постоянно причинителят е човек от близкия кръг – от време на време втори сътрудник на майката. Тогава се появява спор на преданост – детето се пита по какъв начин да каже истината, когато насилникът е част от фамилията “, показва тя.
Когато празникът и нещастието се срещнат
Специалистите описват, че от време на време контрастът сред детството и претърпяното принуждение е поразителен.
„ Имали сме четиригодишно дете, жертва на блудничество от татко си. В същото време в комплекса се организираше коледно празненство – горе децата посрещаха Дядо Коледа, а долу това дете беше разпитвано час и половина “, спомня си шефът на комплекса.
Според нея хората, които работят с такива случаи, правят същински героизъм.
„ Най-силният инструмент на обществения служащ е неговата персона – душевността и душeвността му. Хората не знаят какво се случва с човек, който стои в стаята с дете, претърпяло принуждение. Тези хора са герои “, безапелационна е тя.
Как работи „ синята стая “
„ Синята стая “ в Пловдив е основана през 2012 година като част от Комплекса за обществени услуги за деца и фамилии. Тук се организират разпити по поръчка на полиция, Районен и Окръжен съд, които са освен от Пловдив, само че и от Асеновград, Карлово, Раковски, Хисаря, Стамболийски. Имало е случаи даже от Смолян и София.
Създадена е специфична организация, тъй че то по никакъв метод детето да не се срещне със обвинения. То влиза през обособен вход, а обвиненият – през различен. Съставът по делото изчаква в обособена стая, с цел да не става детето очевидец на процесуалните дейности.
Самото помещение пък е разграничено на две елементи. В едната са детето и психологът, а в другата – арбитър, прокурор, следовател, юристи и други участници в процеса. Те следят разпита посредством видеовръзка.
Психологът носи слушалка, посредством която получава въпросите и ги задава на детето по подобаващ метод. „ Психологът не организира разпита, той единствено посредничи “, изяснява Петрова. Това разрешава въпросите да бъдат дефинирани по този начин, че детето да ги разбере. То обаче е наясно с всичко – знае кой го слуша от другата страна на огледалото и че думите му се записват.
Присъствието на съдията подсигурява законността и легитимността, по този начин че доказателствата, събрани в този разпит, могат да бъдат придвижени в правосъдна фаза. Тоест, в случай че бъде повдигнато обвиняване, образува се дело и процедурата продължава по съответния ред, като на децата се икономисват безчет следващи разпити.
От екипа на Комплекса описват и за случай, който ясно демонстрира по какъв начин работи предпазеният модел на чуване. „ Заподозреният беше с двама доста готови юристи, които явно имаха тактика да създадат всичко допустимо по този начин, че да не се съберат годни доказателства от описа на детето “, споделя Петрова.
Още преди да стартира самият разпит обаче отбраната осъзнава, че няма да има никакъв пряк достъп до детето и няма по какъв начин да му бъде оказано въздействие. „ В рамките на това произвеждане обвиненият се призна за отговорен и се стигна до съглашение с прокуратурата. До самия разпит на детето въобще не се стигна “, описват от екипа.
Според експертите това е образец по какъв начин системата може да отбрани жертвата и да предотврати спомагателна контузия.
„ За мен най-важното е, че се демонстрира ясно – детето е пълновръстен участник в процеса и никой не може да му влияе, да го уплаши или да го накара да отдръпна показанията си “, споделя шефът на КСУДС.
Специалистите непрекъснато се обучават
В България към този момент има към 70 „ сини стаи “, само че пловдивската е първата, основана от община като част от обществените услуги. По думите на шефа на Комплекса за обществени услуги, моделът в Пловдив е построен още преди законодателните промени, които по-късно регламентират сходни практики. Тя напомня, че още първоначално е заложен правилото на районния метод и междуинституционалното съдействие, тъй че услугата да обслужва освен града, само че и цялата област. Това е станало посредством сключване на съглашение сред всички ангажирани институции на регионално равнище. Работата е стъпила върху съществени правила от интернационалното и българското законодателство – Конвенцията за правата на детето и Закона за протекция на детето, които слагат в центъра висшия интерес и благосъстоянието на детето.
„ Още тогава говорехме за предпазено и щадящо правораздаване. Днес към този момент приказваме за приспособено правораздаване – приспособена среда, политики и процедури по отношение на детето като специфичен участник в процеса “, изяснява Петрова.
По думите ѝ едно от най-големите провокации не е било основаването на самото пространство, а построяването на квалифициран екип, който да работи професионално с деца и по едно и също време с това да бъде равносилен сътрудник на правосъдната система.
През годините са вложени съществени запаси в образование и развиване на експертизата на експертите. В началото даже са били канени външни специалисти от Института за обществени действия и практики, които да организират първите разпити, с цел да бъде обезпечено, че процедурите ще се извършват по най-високите стандарти.
Днес, повече от десетилетие по-късно, моделът към този момент се развива като „ зона протекция “, построена в партньорство с Института за обществени действия и практики и УНИЦЕФ. Целта е освен детето да бъде разпитано в щадяща среда, само че и да получи поддръжка през целия развой по-късно.
„ Най-големият лост на насилниците е страхът и мълчанието на жертвата. Колкото повече хората знаят, че ще получат поддръжка и че институциите ще ги защитят, толкоз повече случаи ще бъдат разкрити “, акцентира Петрова.
Тя добавя, че новите промени в Наказателно-процесуалния кодекс, в това число обновеният член 139, към този момент дават по-ясна рамка за особено отношение към децата в правосъдните производства.
„ Колкото и положителни закони да има, всичко зависи от хората – дали са готови, стимулирани и ангажирани. Когато има такива хора, практиката се случва “, споделя още тя.
Тук детето не вижда причинителя
Психологът Миглена Михтарска, част от екипа на „ синята стая “ от 2015 година, изяснява за какво този модел е толкоз значим.
„ Представете си дете в правосъдна зала – вижда причинителя, чува по какъв начин някой се съмнява в думите му. Това може да нанесе големи психически вреди. Тук средата е спокойна и предпазена. “
Преди разпита тя прекарва към половин час с детето.
„ Трябва доста бързо да се срещна с него, да схвана какво харесва, има ли специфики в развиването. Всичко това е значимо, с цел да приспособявам въпросите по този начин, че да ме схваща “, споделя психологът.
Тя изяснява на детето какво следва и какви са неговите права. „ Когато приключим подготовката, нормално против мен стои едно умерено и съдействащо дете, макар първичния боязън “, споделя експертът.
Миглена Михтарска
Тежестта остава след разпита
Разказите на децата постоянно са тежки за слушане. „ По време на разпита се старая просто да бъда там – без паника, без да трансферирам личните си усеща върху детето “, споделя Михтарска. Но същинската прочувствена тежест идва по-късно.
„ Понякога, когато си потегли и се кача в колата, нуждая се просто да пообиколя, преди да се прибера “, признава Михтарска.
118 случая на полово принуждение
От основаването на „ синята стая “ до през днешния ден са извършени 340 чувания на деца, споделя Златка Чанева, началник на Центъра за социална поддръжка.
Най-голям е броят на случаите на блудствени дейности – 118. Следват случаи на физическо и психическо принуждение, деца очевидци на принуждение, както и спорове сред родители.
„ Преди години децата идваха при нас, откакто към този момент са били разпитвани три или четири пъти. Днес, с помощта на измененията в закона, в доста случаи първият им разпит е точно тук – което ги щади доста “, изяснява тя.
Златка Чанева
Най-голямата премия
За хората, които работят в „ синята стая “, най-голямата премия е възобновяване на децата.
„ Има научни данни, че когато дете е в обстановка на принуждение, интелектуалното му развиване безусловно стопира. Когато обаче получи поддръжка и успее да продължи живота си – това е същинският триумф на нашата работа “, споделя Петрова.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ