Трудно ли е да кажеш: Благодаря ти, че те имах…
Благодаря ти за това, че видя в мен индивида.
Благодаря ти за това, че пожела да приказваш с мен, да ме опознаеш.
Не се повлия от ничии думи, не се уплаши, не се отхвърли.
Благодаря ти, че за първи път ти направи първата крачка.
Благодаря ти, че ме попита кое е обичаното ми стихотворение.
За това, че спори с мен и съумя да ме обориш с обстоятелства.
Благодаря ти, че имаше самообладание. Също и за това, че ме накара да направя неща, от които съм се бояла.
Благодаря ти, че повярва в мен и ми внуши възприятие на убеденост.
За поддръжката и усмивките в точния миг. За провокациите, които ми поставяше индиректно, гледайки по какъв начин съм се хванала и чакайки, знаейки че ще се оправя.
За думите, които ми споделяше тъкмо в точния момент. За прямостта и искреността. За окуражителните погледи.
Благодаря ти, че ме научи на толкоз доста. Благодаря ти, че постоянно ме поддържаше и беше зад мен, за всяко мое решение.
Благодаря ти, че ме позволи до себе си. За това, че ми сподели какво значи опора и сигурност. За това какво значи да бъдеш спокоен и в сигурни ръце.
Благодаря ти, че ми сподели какъв брой мощна мога да бъда. И за това по какъв начин не би трябвало в никакъв случай да спирам да се боря.
Благодаря ти за любовта и доверието. Благодаря за обичта.
За това, че когато аз трябваше да се държа, ти го стори вместо мен.
Благодаря ти, че те имах.
Благодаря ти!
създател: Изабел Углешова; източник: highviewart
