За мъжете преди теб, с които опознах различните лица на любовта и себе си
Благодаря на всички мъже, преди теб, които ме научиха да обичам…
Благодаря на всички мъже, преди теб, които ме научиха да обичам. Да обичам като девственица, да обичам като майка, да обичам като стопанка, да обичам като малко момиченце, да обичам като буйна богиня… Всеки един от тях ми даде късче от пъзела, който подредих на вярното място в пъзела на моята Голяма обич.
Един ми оказа помощ да открия преданата обич на дамата, на майката, домакинята. Тази, която мечтае за простоват живот в уютна къща на село. Тази, която обича мъжа до себе си, тъй като може да се погрижи за него и за децата, да бъде до тях в неутешимите нощи, когато имат потребност от нейната женска мощ. Да обича безшумно, добродушно, смирено и безрезервно. Любовта на дамата, боса, бременна и над печката в кухнята. Той бе първият, който ми сподели лицето на уютната и топла обич в мен. Благодаря му.
Друг ми оказа помощ да открия буйната държанка. Тази която омагьосва, изкушава, опустошава мъжкото сърце. Тази мръсница, която всяка жена има в себе си. Тази, която обича със мощна и ураганна пристрастеност. Тази, която може да доставя наслаждение и знае какъв брой значимо е да обичаш освен с дух, само че и с тяло. Тази, която обича мъжа до себе си, тъй като за него е по-важно да й достави наслаждение на нея – неговата полова богиня. Тази, която обича с пламнал жар и изгаря в тази обич. Той ми оказа помощ да видя в себе си пристрастеност, за която не бях и чувала даже. За което му благодаря.
Трети ми оказа помощ да си спомня чистата, откровена и неподправена обич на дребното момиченце в мен. На девицата. На тази, която гледа в очите с боготворене и издига в фетиш. Не единствено любовта си, само че и мъжа си. Той е. Всичко. А тя е неговото малко непослушно и палаво момиченце. Това е онази гушкаща се обич, онази нежна до болежка обич, онази толкоз чиста обич, от която ти се завива свят. Обичах този мъж, както единствено едно момиченце може да мечтае за принца на своите фантазии. Този, който ще пристигна и ще я води на бял кон. Или най-малко тя мечтае за това и го вижда по този начин – като нейния принц. Тази обич, която обича свенливо, красиво и срамежливо. За откритието на тази прелестна и свежа обич в мен ще съм му постоянно признателна.
И в този момент знам, че любовта в мен е жива. И има доста лица. И знам, че всичките те ме научиха да обичам Теб. Защото теб мога да те обичам цяла. С любовта на дребното момиченце, което обожава и възхвалява, с любовта на буйната държанка, която доставя наслаждение и знае цената на пристрастеността, с любовта на грижовната жена, която е боса, бременна и над печката. За теб съм приготвила целия пъзел на всичките лица на любовта в себе си. Колекционирах я от всичките преди теб. От всеки си взех парченцето, с цел да сглобя цялата картина и да ти я подаря. На теб.
Лидия Петкова е създател на книгата „ Да заОбичаш Себе си за 11 дни “, която беше показана на необятната аудитория преди броени дни. Можете да видите фрагмент от нея ТУК, а с цел да я свалите гратис, използвайте този линк: lydiapetkova.com/e-kniga/
