Благодаря – толкова проста дума, но с толкова голяма тежест.

Благодаря – толкоз елементарна дума, само че с толкоз огромна тежест. В последно време все по-често чуваме " благодаря “, " тенкю “, " танкс “, като че ли нашата родна " благодаря “ е забравена някъде сред чатове и непознати филми. А истината е, че тази дума е като дребен букет от почитание, признателност и самопризнание, поднесен с усмивка.

Защо " благодаря “ е толкоз особено?

Думата идва от корена " богатство “ – това, което е положително, прелестно и скъпо. Когато кажем " благодаря “, не просто изричаме признателност, а споделяме нещо хубаво, нещо топло. Това не е просто вежливост, а израз на връзката ни с другия – демонстрираме, че виждаме, че оценяваме, че сме хора.

Думата " благодаря “ има дълбоки корени в старобългарския език, където се свързва със смисъла на " богатство “ – добрина, благоденствие, красота. Интересното е, че думата не е директно заимствана от различен език, а е развита въз основата на нашите лични езикови обичаи. Старобългарската форма е благодарю, което безусловно значи " богатство давам “, т.е. давам положително. Оттам и до през днешния ден се е запазило смисъла на " благодаря “ като акт на самопризнание и добрина. Докато западноевропейските " благодаря “, " гратс “ и " тенкю “ идват от латински и други езици, " благодаря “ е същинска рожба на нашата просвета и език. И това си коства да помним.

Българската литература съхранява тази дума като драгоценност. В остарели текстове можем да срещнем вариации като " благодарим “, " благодарю “, които се употребявали за публични обръщения и изказ на благодарност. Иван Вазов в своите писма постоянно завършвал с топлото " благодаря Ви за вниманието “.

А българските поговорки са същинско благосъстояние. " Фокус " ви предлага част от тях:

– " Благодарността е злато, а златото не ръждясва “ – демонстрира какъв брой трайна и скъпа е признателността.

– " Който благодари, два пъти получава “ – тъй като когато благодариш, отваряш вратата към нови добрини.

– " Благодаря на този, който ми оказа помощ, само че ще помня и този, който не ми подаде ръка “ – благодарност с мъдрост, с цел да знаем на кого да се доверяваме.

Какво губим, когато сменяем " благодаря “?

Замяната на " благодаря “ с чуждици е като да сменяем хубава домашна баница с някакъв подготвен замразен артикул. Да, отново става за ястие, само че къде е усетът?, пита " Фокус ". " Мерси “ е малко и елементарно, само че е без душа. " Тенкю “ звучи съвременно, само че не носи топлината на родния език. А " благодаря “ е като ария, която споделя историята на почитание и благодарност.

Може би сме привикнали да го споделяме единствено по публични мотиви, само че в действителност " благодаря “ е прелестно средство да покажем внимание всеки ден.  " Благодаря “ не е просто вежливост. Това е метод да покажем, че ценим другия, че не одобряваме добрината за даденост. И въпреки от време на време да ни се коства по-лесно да кажем " благодаря “ или " тенкю “, дано си спомним, че " благодаря “ е думичката, която ни свързва с нашите корени, с нашата просвета и с това, което ни прави хора.