Благодарим, Дима! Ти си истински будител! Аз Будя: изгрява моето

Благодарим, Дима! Ти си същински будител!

Аз Будя: изгрява моето слънце в моята душа. Ти Будиш: изгрява слънцето на моя дух. Ние Будим: изгрява слънцето на всички слънца в нашите духове.

За будителя, за индивида, който стана жив самун - очи, които ни водят, светли мисли и благородни усеща, които ни въодушевяват, Истина и Любов, които са светилник в живота ни, и път, по който вървим.

Нейният професионализъм е на висота. Нейната невзискателност е пословична. Нейната поддръжка ти дава криле и живот. Не обичаше награди. Деликатна, естет по душа, аристократична по дух, обичаща красивото, фина, всеотдайна, имаше отношение към всеки от един от нас, милосърдна. Толкова добрини е вършела безшумно и невидимо, без фанфари, зад кулисите, като на всеки създател, гений, човек на изкуството и културата стискаше палци. Всяка демонстрация в града ставаше с нея.

Димитрия Бойчева.

Дима Бойчева – за всички, които я познаваме.

В годините на соца - специалист в Окръжен съвет за просвета и в Окръжен съвет за духовно развиване - Пазарджик, основен специалист на Общински съвет за просвета, който управлява, подкрепя, провежда със размах, с креативност и нововъведение културната активност на музеи, театри, библиотеки, кина, читалища на територията на Пазарджик и региона, развива центъра за работа с надарени деца „ Знаме на мира”.
В годините на демокрацията - радиоводещ и публицист в първо частно радио в Пазарджик „ ДЕЖ”, публицист във вестник „ Знаме”. В „ Енциклопедия Пазарджик” името ѝ участва като създател през 1990 година и първи ръководител на Читалище „ Пробуда” – Пазарджик ( 1990-2000).

Културните дейци и другари на Читалище „ Н.Й.Вапцаров” – Пазарджик и Читалище „ Пробуда” – Пазарджик в днешния ден изричат своята признателност и благодарност на своя преподавател, будител, доайена на културния живот на Пазарджик Дима Бойчева.

Ели Деянова, поетеса, началник на „ Ателие за художествено писане” към Читалище „ Н.Й.Вапцаров” сътвори своя портрет на будител:

„ Будител” в никакъв случай не е елементарна дума. Тя съдържа в себе си толкоз сила и светлина, че може да озари и проясни дните на всички ни. Обикновено в нас идват облиците на почтени мъже и дами, които със словото си и със съграждащите си каузи въздигат духа и са образец и горделивост. В този есенен ден, в топлата милувка на жълтите дървета, доста ясно виждам една обичана от мен жена, която наподобява на този град и всичко, обвързвано с неговата просвета и изкуство, наподобява на нея. Тя и в този момент в мислите си прекосява алеите, любува се на багрите, допира театралните афиши, стопира пред всяка статуя, гали камъка с очи. Погледът й обгръща парка, Галерията, дребните книжарници, остарялото читалище с обичаната й библиотека. Прекрасната Дима Бойчева, с топлите кестенови очи! Дамата, по този начин изискана в държанието и отношението си към всички! Тя, която има дарбата да открива и основава хубост, да поддържа едвам прохождащия гений и да му има вяра, и да му се радва - откровено и от сърце.

Нашата Дима, обичана от всички създатели на града, зад които постоянно е стояла с цялата си любов, религия и вяра!

В този блажен от Небето и хората ден, в който се обръщаме към светлите облици на будителите, с цялата си благодарност се обръщам към тебе, Дима: - Благодаря за срещата ми с теб, за уроците, които постоянно ще помня, за светлината, която ме обгръща щом си помисля за теб! И ти се усмихвам, и те прегръщам! За всичко, Дима!
С доста любов: Ели Деянова”

Зоя Симеонова, културен активист, началник на центъра „ Знаме на мира”, дълготраен секретар на Читалище „ Пробуда” продължава да вае облика на тази нежна жена със мощен дух и огромно човеколюбиво сърце:

„ Съдбата ме срещна в живота с една жена, чийто облик и същина на Будител рисувам и допълням в годините, постоянно с възприятие на почитание и удивление. Името и е Димитрия Бойчева, или както топло я назовават всички Дима, и е обвързвано с всичко в културната активност освен на града ни, само че и на цялата Пазарджишка област. Читалища, домове на културата, музеи и галерии, най-известните креативен обединения са подкрепяни от нея в своето развиване.”

Първият празник на Пазарджик в ново време на 5 юни 1987 година зарадва града ни с помощта на напъните на Дима Бойчева. Пазарджиклии помнят мощното културно събитие и до през днешния ден описват въодушевено мемоари за него - открити естради, музика, актьори на площада пред театъра, грандиозни светлини и огньове, специфична пиротехника от киноцентъра „ Бояна”. Подпомага запазването на Ансамбъл „ Пазарджик”, трансформира камерния оркестър в града ни в Симфоничен огромен оркестър като увещава и поддържа проф. Иван Спасов да пътува от Пловдив, с цел да го дирижира. Всички огромни постановки, които пазарджишката аудитория помни като „ Албена” са с нейна дейна поддръжка.

В спомените на Зоя Симеонова Дима Бойчева оживява:

„ Трябва да носиш в душата си мощен блян по възвишеното, с цел да се стремиш към красивото, стойностното, скъпото. И тези и мисли и усеща повдигаха духът на създателите, дребни и огромни, самодейци и експерти. Дима имаше задоволителна вътрешна мощ да преодолява трудности.

Но това, най значимото в тази нежна и нежна жена е топлото, човешко, откровено загрижено отношение в поддръжката към хората. Да ги изслуша, да ги упъти, да им сътвори нужните условия за креативно развиване.”

Нели Троянова, читалищен активист, секретар на Читалище „ Н.Й.Вапцаров”– Пазарджик, притежател на премията „ Кирил и Методий” на Кмета на Община Пазарджик за 2020 година в региона на читалищното и библиотечно дело приказва с дълбока благодарност и обич за Дима Бойчева:
„ Това е моят преподавател в специалността. Изцяло отдадена на специалността. Безкрайно признателна съм, че тя ми повярва, довери ми се и ми даде посоката да извървя своя професионален път. Непрекъснат извор на ексцентрични хрумвания. Научи ме по какъв начин да поддържам връзка с хората и да сътворявам от потребностите им за красиво културни събития.”

Най-младата промяна на Читалище „ Н.Й.Вапцаров” – Пазарджик библиотекар Нели Радкова също показва свето благодаря към Дима Бойчева:

„ Димитрия е актуалният образец за будител. За нас тя не е единствено преподавател, а един заслужен образец за отдаденост в културния живот. Насърчавала е гения и капацитета на всеки от нас и ни е стимулирала да продължи нейното дело на културен деятел и просветник.”

Константин Анастасов, художник и другар на Читалище „ Н.Й.Вапцаров”– Пазарджик:

„ Димочка Бойчевичова – по този начин я назовавам другарски, с нейно утвърждение и възприятие за комизъм, направи доста за културата. Човек с доста хрумвания, упоритости, новаторски метод, запаметяващи се събития – „ Латерната на Паруш” за празника на Пазарджик, запаметяващи се театрални празници – гостуването на Театър „ Таганка” в Пазарджик, на Ленинския комсомол, на ярките реализатори от целия свят на прелестния фестивал Зимни музикални вечери, на които правех шаржове на участниците по концепция на Дима. Беше другар на артистичния свят на Пазарджик. Човек – другар, с мяра, взор към бъдещето, стъпил крепко на земята. Има какво да научиш. Дима, признателен съм ти.”

През 1928 година в София в едно списание излиза обява за учредяване на библиотека „ Народни будители”, чиито основатели се вричат:

„ Обещавам се пред себе си, моите Братя и висшата Правда, в крайното празненство на която имам вяра, от през днешния ден нататък да вложа всички свои сили в безкористна работа за моя народ, като го събуждам за всичко положително и му оказвам помощ както и с каквото мога.”

Дима Бойчева вложи своите старания в безкористна работа за своя град, като го будеше за всичко положително и красиво.

Времето на положителните хора иде - будни бъдете! Будни бъдете, работете и дано посрещнем изгрева на актуализирана България!

Честит Ден на Народните будители!

Зорница Баракова, секретар на Читалище „ Пробуда” – Пазарджик