Портрет на една икона
Благодарим, Арсен, и лека нощ!
Странен метод да се съди за престоя на някого на пейката на футболен тим е да се пренебрегват импортираните от него титли в клубния кабинет. Завещанието на сполучливото първо десетилетие на Арсен Венгер в Арсенал, най-малко в очите на някои почитатели, бе заличено от упадъка напоследък и проблемите на трансферния пазар. За всеки мотив има контрааргумент, за всеки негов бранител има гневен критик, за всеки венгерист има покровител на #WengerOut.
Крайният отговор на тази алтернатива може да пристигна в бъдещето или изобщо да не пристигна, според от това какво ще реализира французинът преди слизането си от поста. Тънката линия сред постоянството и безвремието постоянно зависи от резултата, който приключва траекторията на проучвания обект. Епитафията на Венгер към момента не е написана, така че дано боравим единствено с ясни и съответни истини.
След като остава безпределно впечатлен от обноските и познанията на французина по време на фамилна вечеря още през 1989 година, тогавашният вицепрезидент на лондонския клуб Дейвид Дийн се взема решение един ден да го направи управител на „ артилеристите”. Първо го предлага през 1995 година, но чуждоземната и рискова за тесногръдите английски шефове номинация е отхвърлена за сметка на Брус Риок. След уволнението на последния след едвам 14 месеца работа предлагането на Дийн най-накрая получава зелена светлина. То ще промени освен Арсенал, само че и британския футбол. Завинаги.
Капитанът Тони Адамс първоначално не е уверен в точността на назначението. Убеден е, че новият му ментор няма да е добър колкото Джордж Греъм. Медиите са още по-невъзприемчиви. „ Арсен Кой?” е небезизвестното заглавие на вестник „ Ивнинг Стандард” по адрес на идването на експерт с купа от френското състезание и премия за Треньор на годината в Япония. „ Сънди Мирър” пък прави намеци с известния сериал „ Ало, ало”.
Днес в британския първи ешалон виждаме треньори от цялата планета: Франция, Италия, Германия, Нидерландия, Португалия, Испания, Аржентина и Съединени американски щати. Би било много спекулативно да се твърди, че тази мениджърска глобализация нямаше да е реалност без Венгер, само че също толкоз неуместно би било и да отхвърлим въздействието на неговия неоспорим триумф като пионер. Чуждестранните треньори след него не са към този момент непознати митични зверове, от които би трябвало да се пазиш, а биват признати с отворени прегръдки експерти. Битката против провинциализма продължава да се води в някои краища на страната и до през днешния ден, но Венгер най-малко даде късмет на външните лица.
Въпреки недоверието от дребна Англия, Венгер не бе някакъв пристигнал от незнайното самозванец. Както Дийн към този момент бе схванал, французинът е луд в проучването на играта. По време на скромната си кариера на футболист той работи за изкарването на треньорските си звания и пътува от Страсбург до Мьонхенгладбах за изследването на подготвителни режими и въздействието на диетата върху физическата форма. Това е треньор, комуто тогавашният Играч на годината Джордж Уеа по лични самопризнания дължи триумфа си, а Глен Ходъл си спомня за качеството на тренировките му още през 1987 година. Времето е пристигнало и за Англия да огледа към светлината.
Изборът на точния миг бе безукорен от страна на Венгер. Въпреки опитите за осмиването му, британският футбол към този момент не е в позиция да отклонява водещи го към прогрес оферти. След славните походи от 1970-те и 1980-те, завършили с наказването след нещастието на „ Хейзел”, британските клубове по този начин и не съумяват да блеснат на континента и в четирите години преди идването на Венгер първенецът на страната не минава и 2-рия кръг на КЕШ/ШЛ, а за Купата на УЕФА единствено един тим от 11 в интервала (Нотингам Форест през 1995/96) минава 3-тия кръг.
Премиър Лийг, изкарала бебешкия си стадий и навлязла в детския, още се крепи на гърба на културата на остарялата Първа дивизия с някои дребни изключения под формата на Ерик Кантона. Повишението на приходите от телевизионни права и вход за мачовете наложително води до покачване и на професионализма и от това се възползва първи Венгер – пионер на новата епоха.
Ефектът е мигновен. Заминава си пияческата просвета, завземала съблекалните из цялата страна. Заминава си пренебрегването на смисъла на хранителния режим, откакто преди пържените яйца и пържените картофи минават за уравновесено ястие, стига да сложиш малко кетчуп в профил. Заминават си изцеждащите маратони по време на предсезонните подготовки и тричасовите тренировки без топка. Всеки състезател получава самостоятелен подготвителен режим съгласно физиката си, с цел да подчертава върху мощните си страни; получава хранителни добавки и витамини; прави разпускаща подготовка след мач и има особено направено меню за преди и след дуела.
Венгер обаче схваща и зачита това, което е сработвало преди него в клуба. Доста други мениджъри преди и след него са били отговорни в това, че разрушават до основи наследеното, с цел да градят от нулата, най-много Браян Клъф и най-много в Лийдс Юнайтед. Всички от фамозната отбрана от Адамс, Боулд, Диксън и Уинтърбърн осъзнават значимостта на това да удължат кариерата си във все по-забогатяващата лига, а мениджърът от своя страна осъзнава значимостта на това те да съумеят в тази си цел. Съучастник на французина е Денис Бергкамп, спечелил още в първия си сезон сърцата на почитателите и уважението на съотборниците си. Той още от дните си в Интер и Аякс е наясно със смисъла на диетата и е основна фигура в предаването на концепциите на новия управител към играчите.
Венгер не трансформира водата във вино. Позволено му е да харчи пари за нови попълнения, тъй като бордът има вяра на необятните му знания за играта. Вместо одобрени звезди той избира гении в потребност от упътване. Не всички негови покупки сполучват, само че в никакъв случай никой не е имал цялостен триумф в прехвърлянията. За хора като Франсис Джефърс и Игор Степановс в Арсенал има равносилни образци като Уилям Прюние и Масимо Таиби в Манчестър Юнайтед и други във всеки клуб.
След мощния си интервал с купите от 1989 и 1991 година „ артилеристите” още веднъж са на гребена на вълната – клубът въплъщение на архаичната пролетарска пияческа просвета в този момент е първият събудил се да приветства новата зора. Първом бутащ принудително напред своите играчи, Венгер към този момент е следван сляпо от тях с цялостен консенсус. За целия британски футбол това е прояснение.
Французинът привнася освен теоретичен метод, а и жанр. След времената на скандирането „ 1:0 за Арсенал” се ражда секси футболът с Виейра, Пти, Анелка, Овермарс, Пирес, Юнбери и Анри. От вкарал 40, 53 и 52 гола в сезон с 42 мача в лигата преди идването на новия ментор, в идващите три години отборът стига до 85, 82 и 79. Тимът се трансформира в „ основната атракция”, а стилът и размахът му могат да съперничат във върховото си изражение на всеки водещ тим в Европа. За разлика от при други, получили сходен етикет, при „ артилеристите” естетиката и триумфите не са взаимно изключващи се.
Всъщност единствено с това комбиниране Венгер можеше да реализира тази културна промяна, въпреки че малко на брой предвиждаха постигнатите висоти в десетилетието му на доминация. В първите си 10 сезона той печели толкоз трофеи, колкото в предходните 43 години, а купата на Англия – колкото в предходните 60. Предстои класиране на край в Шампионската лига, злополучно изгубен, през 2006 година, но знаменателният миг е сезон 2003/04.
Да, Непобедимите може и да не бяха най-великият тим на Венгер (за подобен е считан първенецът от 2001/02), само че представляваха върховото му постижение: 38 мача, 26 победи, 12 равенства, 0 загуби. „ Това бе една от фантазиите ми – споделя Венгер. – Научих този сезон, че можеш реализира неща, които си мислел за непостижими.”
В огромните европейски шампионати единствено Порто (2010/11 и 2012/13) и Ювентус (2011/12) реализираха това в последните двайсетина години. Барселона (макар че този сезон е на път да успее), Реал Мадрид, Байерн (Мюнхен) и Пари Сен Жермен към момента не са реализирали сходен популярен триумф макар надмощието си в своите страни.
Няма подозрение, че (буквално) ремонтните години на Арсенал трансформираха Венгер. Строежът на новия стадион пренасочи целите в друга посока и докара до нов жанр на мениджмънт. В последните години французинът изглеждаше отпаднал, при все това постоянно оспорва това изказване. Може също да се спори, че трябваше да е по-безпощаден в първите си години и да завоюва повече титли като численост във второто си десетилетие, но все пак все по-необичайната му във все по-забързания футбол продължителност на пейката е безспорно достижение.
Дори и да сте от бранителите на тезата, че Арсен Венгер не е съумял да извърши упованията в последната декада, приемете, че точно неговото великолепие издигна тези упования до небесата. Дори и да сте от бранителите на тезата, че не е съумял да се промени дружно с смяната на британския футбол, признайте, че той води същата конкуренция и в цяло друго десетилетие на големи промени и комерсиализация. В продължение на 10 години всички останали в британския футбол изучаваха в унес лекциите на Льо Професьор.
Даниел Стори, Football 365
Странен метод да се съди за престоя на някого на пейката на футболен тим е да се пренебрегват импортираните от него титли в клубния кабинет. Завещанието на сполучливото първо десетилетие на Арсен Венгер в Арсенал, най-малко в очите на някои почитатели, бе заличено от упадъка напоследък и проблемите на трансферния пазар. За всеки мотив има контрааргумент, за всеки негов бранител има гневен критик, за всеки венгерист има покровител на #WengerOut.
Крайният отговор на тази алтернатива може да пристигна в бъдещето или изобщо да не пристигна, според от това какво ще реализира французинът преди слизането си от поста. Тънката линия сред постоянството и безвремието постоянно зависи от резултата, който приключва траекторията на проучвания обект. Епитафията на Венгер към момента не е написана, така че дано боравим единствено с ясни и съответни истини.
След като остава безпределно впечатлен от обноските и познанията на французина по време на фамилна вечеря още през 1989 година, тогавашният вицепрезидент на лондонския клуб Дейвид Дийн се взема решение един ден да го направи управител на „ артилеристите”. Първо го предлага през 1995 година, но чуждоземната и рискова за тесногръдите английски шефове номинация е отхвърлена за сметка на Брус Риок. След уволнението на последния след едвам 14 месеца работа предлагането на Дийн най-накрая получава зелена светлина. То ще промени освен Арсенал, само че и британския футбол. Завинаги.
Капитанът Тони Адамс първоначално не е уверен в точността на назначението. Убеден е, че новият му ментор няма да е добър колкото Джордж Греъм. Медиите са още по-невъзприемчиви. „ Арсен Кой?” е небезизвестното заглавие на вестник „ Ивнинг Стандард” по адрес на идването на експерт с купа от френското състезание и премия за Треньор на годината в Япония. „ Сънди Мирър” пък прави намеци с известния сериал „ Ало, ало”.
Днес в британския първи ешалон виждаме треньори от цялата планета: Франция, Италия, Германия, Нидерландия, Португалия, Испания, Аржентина и Съединени американски щати. Би било много спекулативно да се твърди, че тази мениджърска глобализация нямаше да е реалност без Венгер, само че също толкоз неуместно би било и да отхвърлим въздействието на неговия неоспорим триумф като пионер. Чуждестранните треньори след него не са към този момент непознати митични зверове, от които би трябвало да се пазиш, а биват признати с отворени прегръдки експерти. Битката против провинциализма продължава да се води в някои краища на страната и до през днешния ден, но Венгер най-малко даде късмет на външните лица.
Въпреки недоверието от дребна Англия, Венгер не бе някакъв пристигнал от незнайното самозванец. Както Дийн към този момент бе схванал, французинът е луд в проучването на играта. По време на скромната си кариера на футболист той работи за изкарването на треньорските си звания и пътува от Страсбург до Мьонхенгладбах за изследването на подготвителни режими и въздействието на диетата върху физическата форма. Това е треньор, комуто тогавашният Играч на годината Джордж Уеа по лични самопризнания дължи триумфа си, а Глен Ходъл си спомня за качеството на тренировките му още през 1987 година. Времето е пристигнало и за Англия да огледа към светлината.
Изборът на точния миг бе безукорен от страна на Венгер. Въпреки опитите за осмиването му, британският футбол към този момент не е в позиция да отклонява водещи го към прогрес оферти. След славните походи от 1970-те и 1980-те, завършили с наказването след нещастието на „ Хейзел”, британските клубове по този начин и не съумяват да блеснат на континента и в четирите години преди идването на Венгер първенецът на страната не минава и 2-рия кръг на КЕШ/ШЛ, а за Купата на УЕФА единствено един тим от 11 в интервала (Нотингам Форест през 1995/96) минава 3-тия кръг.
Премиър Лийг, изкарала бебешкия си стадий и навлязла в детския, още се крепи на гърба на културата на остарялата Първа дивизия с някои дребни изключения под формата на Ерик Кантона. Повишението на приходите от телевизионни права и вход за мачовете наложително води до покачване и на професионализма и от това се възползва първи Венгер – пионер на новата епоха.
Ефектът е мигновен. Заминава си пияческата просвета, завземала съблекалните из цялата страна. Заминава си пренебрегването на смисъла на хранителния режим, откакто преди пържените яйца и пържените картофи минават за уравновесено ястие, стига да сложиш малко кетчуп в профил. Заминават си изцеждащите маратони по време на предсезонните подготовки и тричасовите тренировки без топка. Всеки състезател получава самостоятелен подготвителен режим съгласно физиката си, с цел да подчертава върху мощните си страни; получава хранителни добавки и витамини; прави разпускаща подготовка след мач и има особено направено меню за преди и след дуела.
Венгер обаче схваща и зачита това, което е сработвало преди него в клуба. Доста други мениджъри преди и след него са били отговорни в това, че разрушават до основи наследеното, с цел да градят от нулата, най-много Браян Клъф и най-много в Лийдс Юнайтед. Всички от фамозната отбрана от Адамс, Боулд, Диксън и Уинтърбърн осъзнават значимостта на това да удължат кариерата си във все по-забогатяващата лига, а мениджърът от своя страна осъзнава значимостта на това те да съумеят в тази си цел. Съучастник на французина е Денис Бергкамп, спечелил още в първия си сезон сърцата на почитателите и уважението на съотборниците си. Той още от дните си в Интер и Аякс е наясно със смисъла на диетата и е основна фигура в предаването на концепциите на новия управител към играчите.
Венгер не трансформира водата във вино. Позволено му е да харчи пари за нови попълнения, тъй като бордът има вяра на необятните му знания за играта. Вместо одобрени звезди той избира гении в потребност от упътване. Не всички негови покупки сполучват, само че в никакъв случай никой не е имал цялостен триумф в прехвърлянията. За хора като Франсис Джефърс и Игор Степановс в Арсенал има равносилни образци като Уилям Прюние и Масимо Таиби в Манчестър Юнайтед и други във всеки клуб.
След мощния си интервал с купите от 1989 и 1991 година „ артилеристите” още веднъж са на гребена на вълната – клубът въплъщение на архаичната пролетарска пияческа просвета в този момент е първият събудил се да приветства новата зора. Първом бутащ принудително напред своите играчи, Венгер към този момент е следван сляпо от тях с цялостен консенсус. За целия британски футбол това е прояснение.
Французинът привнася освен теоретичен метод, а и жанр. След времената на скандирането „ 1:0 за Арсенал” се ражда секси футболът с Виейра, Пти, Анелка, Овермарс, Пирес, Юнбери и Анри. От вкарал 40, 53 и 52 гола в сезон с 42 мача в лигата преди идването на новия ментор, в идващите три години отборът стига до 85, 82 и 79. Тимът се трансформира в „ основната атракция”, а стилът и размахът му могат да съперничат във върховото си изражение на всеки водещ тим в Европа. За разлика от при други, получили сходен етикет, при „ артилеристите” естетиката и триумфите не са взаимно изключващи се.
Всъщност единствено с това комбиниране Венгер можеше да реализира тази културна промяна, въпреки че малко на брой предвиждаха постигнатите висоти в десетилетието му на доминация. В първите си 10 сезона той печели толкоз трофеи, колкото в предходните 43 години, а купата на Англия – колкото в предходните 60. Предстои класиране на край в Шампионската лига, злополучно изгубен, през 2006 година, но знаменателният миг е сезон 2003/04.
Да, Непобедимите може и да не бяха най-великият тим на Венгер (за подобен е считан първенецът от 2001/02), само че представляваха върховото му постижение: 38 мача, 26 победи, 12 равенства, 0 загуби. „ Това бе една от фантазиите ми – споделя Венгер. – Научих този сезон, че можеш реализира неща, които си мислел за непостижими.”
В огромните европейски шампионати единствено Порто (2010/11 и 2012/13) и Ювентус (2011/12) реализираха това в последните двайсетина години. Барселона (макар че този сезон е на път да успее), Реал Мадрид, Байерн (Мюнхен) и Пари Сен Жермен към момента не са реализирали сходен популярен триумф макар надмощието си в своите страни.
Няма подозрение, че (буквално) ремонтните години на Арсенал трансформираха Венгер. Строежът на новия стадион пренасочи целите в друга посока и докара до нов жанр на мениджмънт. В последните години французинът изглеждаше отпаднал, при все това постоянно оспорва това изказване. Може също да се спори, че трябваше да е по-безпощаден в първите си години и да завоюва повече титли като численост във второто си десетилетие, но все пак все по-необичайната му във все по-забързания футбол продължителност на пейката е безспорно достижение.
Дори и да сте от бранителите на тезата, че Арсен Венгер не е съумял да извърши упованията в последната декада, приемете, че точно неговото великолепие издигна тези упования до небесата. Дори и да сте от бранителите на тезата, че не е съумял да се промени дружно с смяната на британския футбол, признайте, че той води същата конкуренция и в цяло друго десетилетие на големи промени и комерсиализация. В продължение на 10 години всички останали в британския футбол изучаваха в унес лекциите на Льо Професьор. Даниел Стори, Football 365
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ